Летим към Луната със снаряда на Жул Верн

http://science.actualno.com/news_126644.html

НАСА, Роскосмос и Европейската космическа агенция обявиха, че ще изпратят хора на Луната към 2012 г.

На пресконференция в края на миналата седмица директорът на американското Национално управление по аеронавтика и изследване на космическото пространство Майкъл Грифин припомни, че последните земни люде, посетили естествения спътник на Земята, са астронавтите Юджийн Сърнан, Рон Еванс и Харисън Шмит ("Аполо-17", 1972 г.).

Стойността на бъдещата мисия до сателита ще е около 230 млрд. долара, прогнозира той. Американските астронавти ще кацнат на лунната повърхност с космически кораб от ново поколение, чието работно название е "Констелейшън".

Ултрамодерният летателен апарат е предназначен както за пилотирани полети, така и за изпълнение на мисии в безпилотен режим. Той ще носи на борда си значително по-голям товар и по-многоброен екипаж (до 6 астронавти) в сравнение със совалките и ще е 10 пъти по-безопасен от тях.

Ръководството на НАСАвече одобри схемата на поредния полет до Селена. С две изстрелвания на лунна орбита ще бъдат доставени два масивни модула В първия ще живеят 4 астронавти, които ще пребивават на сателита 7 земни денонощия. Вторият модул ще ги чака на орбита около Луната.

Между 2008 г. и 2011 г. космически апарати на НАСА без екипаж ще оглеждат сателита и ще фотографират повърхността му, за да получат точни топографски данни за местата, подходящи за кацане и лунна база. Засега кандидат номер едно за изграждане на първото селище е кратерът Аристарх, чийто диаметър е 42 км. Край него има плато с височина 2000 м - идеална стартова площадка за полети към Земята, Марс и други обекти от Слънчевата система.

"Нашите космонавти усилено ще търсят суровини на Луната", съобщи Анатолий Перминов, шеф на Роскосмос. Той уточни, че неговите сънародници ще наблегнат не само на химичните съединения, които биха осигурили условията за пребиваването им на Селена, но и на редките метали - още в близкото бъдеще те ще са дефицит на Земята.

Американските и руските астронавти вероятно ще търсят на Луната и доказателства за съществуването на извънземен разум. През 2004 г. американският астрофизик Сет Шостак публикува в сп."Нейчър" доклад, в който твърди, че високоразвитите извънземни цивилизации не бързат да осъществяват контакт със същества като тези, населяващи Земята, чрез радиовълни.

"Те биха ни информирали за себе си чрез междузвездно "послание в бутилка" уточнява Шостак. Той и мнозина негови колеги са убедени, че Луната успешно би могла да играе ролята на такова послание. Учените допускат, че, усвоявайки Космоса, "зелените човечета" навярно са произвели достатъчно количество космически "отпадъци", част от които се намират именно на естествения спътник на Земята.

За полети до Луната, но в по-друг аспект, се готвят и специалисти от лабораторията "Сандиа" в Ню Мексико. Амбицията им е да реализират идеята на Жул Верн за космически полет в снаряд. Оръдието обаче не е артилерийско, както предлага писателят фантаст, а електромагнитно.

Видният французин не е знаел, че не съществува химично съединение което да ускори гюлето за свръхкратко време, докато то все още е в дулото, и да го превърне в изкуствен спътник на Земята. Още една важна подробност: ако такова вещество бъде изнамерено, изведеният на околоземна орбита обект ще бъде сплескан поради огромното претоварване.

Специалистите от "Сандиа" формулират принципно ново решение на проблема - снарядът се изстрелва не от обикновено, а от електромагнитно оръдие. Става дума за устройство, наподобяващо дълга релса, по която протича ток. Около него възниква електромагнитно поле и именно то ускорява гюлето, т.е. космическия кораб.

Електромагнитното оръдие на "Сандиа" е с дължина 465 м и засега може да ускорява снаряд с тегло 10 кг до първа космическа скорост - 8,1 км/сек. До средата на 2008 г. конструкторите ще го направят 2 пъти по-късо и много по-мощно.

Инженери и физици от Масачузетския технологически институт и Реактивната лаборатория на НАСА в Пасадина конструираха луноход, който подскача като скакалец. Това роботизирано устройство има "гръклян" и "жило", с чиято помощ всмуква скални породи от дълбочина 645 м. То ще "изплюва" в специални контейнери материала, който трябва да се изследва.

В два френски института също ври и кипи - до края на 2007-а трябва да приключат тестовете на робот, който има дължина 32 м, прилича на змия и пълзи със скорост 90 км/ч. Неговият прощъпалник ще е през 2012 г. на Луната.