http://www.bgfactor.org/index_.php?&id=12651
Източникът и основа на живота на нашата планета е скрит дълбоко в недрата на планетата във вид на минерал.
Сензационните резултати от изследване на германски учени могат да отговорят на въпроса, който вълнува отдавна науката: как в атмосферата на Земята се появява кислорода, който дава начало на всички живи организми? Изследователите от университета в Бон (University of Bonn) достигат до извода, че източникът и основа на живота на нашата планета е скрит дълбоко в недрата на планетата във вид на минерал, наречен майорит (majorite). Той се образува под земята, събира в себе си кислород и след това извежда животворящите молекули на повърхността. Ако този процес не протича от древни времена, то нашата планета щеше да е суха и безжизнена подобно на Марс, пише в публикацията в списание Nature.
Минералът се образува на дълбочина няколко стотин километра, където температурата и налягането са много високи. Само в такива условия могат да се осъществят необходимите химически реакции, които разрушават структурата на железния оксид и прибавят освободения кислород в състава на майорита. Основният материал за този процес, железния оксид, се съдържа в земната кора. Той попада в недрата на планетата при движението на тектоничните плочи. Когато техните краища потъват надолу достигат до дълбочина, на която се намира ценния минерал. “Колкото по-голямо е налягането, толкова повече кислород се съхранява в минералите” - отбелязва един от участниците в проекта, д-р Кристиан Балхаус (Christian Ballhaus) от Минералогичния институт към университета в Бон (Mineralogical Institute at the Bonn University). По време на изследването в лабораторни условия е възпроизведен този природен механизъм.
След протичане на описаните процеси майорита постепенно се издига от недрата на Земята и се транспортира до повърхността. В горните слоеве на мантията, на границата със земната кора, налягането вече е много малко, за да поддържа структурата на минерала. Там майорита се разрушава и освобождава абсорбирания кислород. По този начин, молекулите на газа, първоначално заключени в земната кора, попадат в недрата на планетата, а след това се изхвърлят в атмосферата.
Този процес създава условията необходими за съществуване на живот на Земята.
понеделник, 8 октомври 2007 г.
петък, 5 октомври 2007 г.
Пластмаса твърда като стомана
http://science.actualno.com/news_127060.html
Изследователи създадоха нова прозрачна пластмаса, която е твърда като стомана и същевременно е тънка като лист хартия, съобщи Франс прес като цитира публикация в сп. "Сайънс".
Създадена на базата на глина и нетоксично лепило като това, което използват учениците, тази композитна пластмаса е биоразграждаща се, а за производството й е нужна малко енергия, заяви ръководителят на изследването, роденият в Москва Никълъс А. Котов от Мичиганския университет.
Новата пластмаса е и екологична, допълни Котов, като отбеляза, че производствената й цена е малка. Материалът може да послужи за ограничаване на консумацията на енергия, нужна за отделянето на газообразни елементи в химическите заводи, както и за подобряване на технологията за производство на микрочипове и биомедицински сензори.
Освен това материалът може да бъде използван за производство на по-леки и по-твърди бронирани материали, осигуряващи нужната защита на войниците, полицаите и техните автомобили. Котов вече е започнал да работи над практичното приложение на тази пластмаса, която може да бъде пусната в продажба до една-две години.
Все още сме в експерименталния стадий на изследванията, но в лабораторията си строим машина, която може да произвежда листове пластмаса с размери 1 м на 1 м, обясни изследователят. Производството на композитен материал на базата на елементи, които остават твърди върху толкова голяма площ, макар че размерите им са от порядъка на 1 нанометър, дълго време бе сериозно предизвикателство за учените.
Котов е съумял да постигне това, имитирайки молекулярната структура на морските раковини. Неговият екип е създал робот, който натрупва нанолиста като застъпващи се една с друга тухлички и ползва полимер с ролята на лепило между отделните слоеве под формата на водородни връзки, които лесно се възстановяват, ако са били прекъснати.
Изследователи създадоха нова прозрачна пластмаса, която е твърда като стомана и същевременно е тънка като лист хартия, съобщи Франс прес като цитира публикация в сп. "Сайънс".
Създадена на базата на глина и нетоксично лепило като това, което използват учениците, тази композитна пластмаса е биоразграждаща се, а за производството й е нужна малко енергия, заяви ръководителят на изследването, роденият в Москва Никълъс А. Котов от Мичиганския университет.
Новата пластмаса е и екологична, допълни Котов, като отбеляза, че производствената й цена е малка. Материалът може да послужи за ограничаване на консумацията на енергия, нужна за отделянето на газообразни елементи в химическите заводи, както и за подобряване на технологията за производство на микрочипове и биомедицински сензори.
Освен това материалът може да бъде използван за производство на по-леки и по-твърди бронирани материали, осигуряващи нужната защита на войниците, полицаите и техните автомобили. Котов вече е започнал да работи над практичното приложение на тази пластмаса, която може да бъде пусната в продажба до една-две години.
Все още сме в експерименталния стадий на изследванията, но в лабораторията си строим машина, която може да произвежда листове пластмаса с размери 1 м на 1 м, обясни изследователят. Производството на композитен материал на базата на елементи, които остават твърди върху толкова голяма площ, макар че размерите им са от порядъка на 1 нанометър, дълго време бе сериозно предизвикателство за учените.
Котов е съумял да постигне това, имитирайки молекулярната структура на морските раковини. Неговият екип е създал робот, който натрупва нанолиста като застъпващи се една с друга тухлички и ползва полимер с ролята на лепило между отделните слоеве под формата на водородни връзки, които лесно се възстановяват, ако са били прекъснати.
сряда, 3 октомври 2007 г.
Aкумулатор - 30 години без презареждане
http://science.actualno.com/news_126653.html
В САЩ е създадена батерия за мобилни устройства (за ноутбук или за мобилен телефон), която може да работи 30 години, без да бъде презаредена, съобщи Нюзру, като се позова на Next Energy News.
Акумулаторът е разработен в изследователската лаборатория на ВВС на САЩ на основата на радиоактивното излъчване.
Принципът на действие на акумулатора се състои в следното: радиоактивното вещество изпуска бета-лъчи (поток електрони), които след това се улавят от силициева пластина, а после се индуцира електрически ток.
В акумулатора е използван изотоп на водорода - тритий. При реакциите в батерията не се отделя топлина.
Създателите уверяват, че батерията е абсолютно безвредна и нетоксична дори след крайния срок на експлоатацията й - 30 години.
Предвижда се производството на подобни акумулатори да започне след 2-3 години. БТА
В САЩ е създадена батерия за мобилни устройства (за ноутбук или за мобилен телефон), която може да работи 30 години, без да бъде презаредена, съобщи Нюзру, като се позова на Next Energy News.
Акумулаторът е разработен в изследователската лаборатория на ВВС на САЩ на основата на радиоактивното излъчване.
Принципът на действие на акумулатора се състои в следното: радиоактивното вещество изпуска бета-лъчи (поток електрони), които след това се улавят от силициева пластина, а после се индуцира електрически ток.
В акумулатора е използван изотоп на водорода - тритий. При реакциите в батерията не се отделя топлина.
Създателите уверяват, че батерията е абсолютно безвредна и нетоксична дори след крайния срок на експлоатацията й - 30 години.
Предвижда се производството на подобни акумулатори да започне след 2-3 години. БТА
Летим към Луната със снаряда на Жул Верн
http://science.actualno.com/news_126644.html
НАСА, Роскосмос и Европейската космическа агенция обявиха, че ще изпратят хора на Луната към 2012 г.
На пресконференция в края на миналата седмица директорът на американското Национално управление по аеронавтика и изследване на космическото пространство Майкъл Грифин припомни, че последните земни люде, посетили естествения спътник на Земята, са астронавтите Юджийн Сърнан, Рон Еванс и Харисън Шмит ("Аполо-17", 1972 г.).
Стойността на бъдещата мисия до сателита ще е около 230 млрд. долара, прогнозира той. Американските астронавти ще кацнат на лунната повърхност с космически кораб от ново поколение, чието работно название е "Констелейшън".
Ултрамодерният летателен апарат е предназначен както за пилотирани полети, така и за изпълнение на мисии в безпилотен режим. Той ще носи на борда си значително по-голям товар и по-многоброен екипаж (до 6 астронавти) в сравнение със совалките и ще е 10 пъти по-безопасен от тях.
Ръководството на НАСАвече одобри схемата на поредния полет до Селена. С две изстрелвания на лунна орбита ще бъдат доставени два масивни модула В първия ще живеят 4 астронавти, които ще пребивават на сателита 7 земни денонощия. Вторият модул ще ги чака на орбита около Луната.
Между 2008 г. и 2011 г. космически апарати на НАСА без екипаж ще оглеждат сателита и ще фотографират повърхността му, за да получат точни топографски данни за местата, подходящи за кацане и лунна база. Засега кандидат номер едно за изграждане на първото селище е кратерът Аристарх, чийто диаметър е 42 км. Край него има плато с височина 2000 м - идеална стартова площадка за полети към Земята, Марс и други обекти от Слънчевата система.
"Нашите космонавти усилено ще търсят суровини на Луната", съобщи Анатолий Перминов, шеф на Роскосмос. Той уточни, че неговите сънародници ще наблегнат не само на химичните съединения, които биха осигурили условията за пребиваването им на Селена, но и на редките метали - още в близкото бъдеще те ще са дефицит на Земята.
Американските и руските астронавти вероятно ще търсят на Луната и доказателства за съществуването на извънземен разум. През 2004 г. американският астрофизик Сет Шостак публикува в сп."Нейчър" доклад, в който твърди, че високоразвитите извънземни цивилизации не бързат да осъществяват контакт със същества като тези, населяващи Земята, чрез радиовълни.
"Те биха ни информирали за себе си чрез междузвездно "послание в бутилка" уточнява Шостак. Той и мнозина негови колеги са убедени, че Луната успешно би могла да играе ролята на такова послание. Учените допускат, че, усвоявайки Космоса, "зелените човечета" навярно са произвели достатъчно количество космически "отпадъци", част от които се намират именно на естествения спътник на Земята.
За полети до Луната, но в по-друг аспект, се готвят и специалисти от лабораторията "Сандиа" в Ню Мексико. Амбицията им е да реализират идеята на Жул Верн за космически полет в снаряд. Оръдието обаче не е артилерийско, както предлага писателят фантаст, а електромагнитно.
Видният французин не е знаел, че не съществува химично съединение което да ускори гюлето за свръхкратко време, докато то все още е в дулото, и да го превърне в изкуствен спътник на Земята. Още една важна подробност: ако такова вещество бъде изнамерено, изведеният на околоземна орбита обект ще бъде сплескан поради огромното претоварване.
Специалистите от "Сандиа" формулират принципно ново решение на проблема - снарядът се изстрелва не от обикновено, а от електромагнитно оръдие. Става дума за устройство, наподобяващо дълга релса, по която протича ток. Около него възниква електромагнитно поле и именно то ускорява гюлето, т.е. космическия кораб.
Електромагнитното оръдие на "Сандиа" е с дължина 465 м и засега може да ускорява снаряд с тегло 10 кг до първа космическа скорост - 8,1 км/сек. До средата на 2008 г. конструкторите ще го направят 2 пъти по-късо и много по-мощно.
Инженери и физици от Масачузетския технологически институт и Реактивната лаборатория на НАСА в Пасадина конструираха луноход, който подскача като скакалец. Това роботизирано устройство има "гръклян" и "жило", с чиято помощ всмуква скални породи от дълбочина 645 м. То ще "изплюва" в специални контейнери материала, който трябва да се изследва.
В два френски института също ври и кипи - до края на 2007-а трябва да приключат тестовете на робот, който има дължина 32 м, прилича на змия и пълзи със скорост 90 км/ч. Неговият прощъпалник ще е през 2012 г. на Луната.
НАСА, Роскосмос и Европейската космическа агенция обявиха, че ще изпратят хора на Луната към 2012 г.
На пресконференция в края на миналата седмица директорът на американското Национално управление по аеронавтика и изследване на космическото пространство Майкъл Грифин припомни, че последните земни люде, посетили естествения спътник на Земята, са астронавтите Юджийн Сърнан, Рон Еванс и Харисън Шмит ("Аполо-17", 1972 г.).
Стойността на бъдещата мисия до сателита ще е около 230 млрд. долара, прогнозира той. Американските астронавти ще кацнат на лунната повърхност с космически кораб от ново поколение, чието работно название е "Констелейшън".
Ултрамодерният летателен апарат е предназначен както за пилотирани полети, така и за изпълнение на мисии в безпилотен режим. Той ще носи на борда си значително по-голям товар и по-многоброен екипаж (до 6 астронавти) в сравнение със совалките и ще е 10 пъти по-безопасен от тях.
Ръководството на НАСАвече одобри схемата на поредния полет до Селена. С две изстрелвания на лунна орбита ще бъдат доставени два масивни модула В първия ще живеят 4 астронавти, които ще пребивават на сателита 7 земни денонощия. Вторият модул ще ги чака на орбита около Луната.
Между 2008 г. и 2011 г. космически апарати на НАСА без екипаж ще оглеждат сателита и ще фотографират повърхността му, за да получат точни топографски данни за местата, подходящи за кацане и лунна база. Засега кандидат номер едно за изграждане на първото селище е кратерът Аристарх, чийто диаметър е 42 км. Край него има плато с височина 2000 м - идеална стартова площадка за полети към Земята, Марс и други обекти от Слънчевата система.
"Нашите космонавти усилено ще търсят суровини на Луната", съобщи Анатолий Перминов, шеф на Роскосмос. Той уточни, че неговите сънародници ще наблегнат не само на химичните съединения, които биха осигурили условията за пребиваването им на Селена, но и на редките метали - още в близкото бъдеще те ще са дефицит на Земята.
Американските и руските астронавти вероятно ще търсят на Луната и доказателства за съществуването на извънземен разум. През 2004 г. американският астрофизик Сет Шостак публикува в сп."Нейчър" доклад, в който твърди, че високоразвитите извънземни цивилизации не бързат да осъществяват контакт със същества като тези, населяващи Земята, чрез радиовълни.
"Те биха ни информирали за себе си чрез междузвездно "послание в бутилка" уточнява Шостак. Той и мнозина негови колеги са убедени, че Луната успешно би могла да играе ролята на такова послание. Учените допускат, че, усвоявайки Космоса, "зелените човечета" навярно са произвели достатъчно количество космически "отпадъци", част от които се намират именно на естествения спътник на Земята.
За полети до Луната, но в по-друг аспект, се готвят и специалисти от лабораторията "Сандиа" в Ню Мексико. Амбицията им е да реализират идеята на Жул Верн за космически полет в снаряд. Оръдието обаче не е артилерийско, както предлага писателят фантаст, а електромагнитно.
Видният французин не е знаел, че не съществува химично съединение което да ускори гюлето за свръхкратко време, докато то все още е в дулото, и да го превърне в изкуствен спътник на Земята. Още една важна подробност: ако такова вещество бъде изнамерено, изведеният на околоземна орбита обект ще бъде сплескан поради огромното претоварване.
Специалистите от "Сандиа" формулират принципно ново решение на проблема - снарядът се изстрелва не от обикновено, а от електромагнитно оръдие. Става дума за устройство, наподобяващо дълга релса, по която протича ток. Около него възниква електромагнитно поле и именно то ускорява гюлето, т.е. космическия кораб.
Електромагнитното оръдие на "Сандиа" е с дължина 465 м и засега може да ускорява снаряд с тегло 10 кг до първа космическа скорост - 8,1 км/сек. До средата на 2008 г. конструкторите ще го направят 2 пъти по-късо и много по-мощно.
Инженери и физици от Масачузетския технологически институт и Реактивната лаборатория на НАСА в Пасадина конструираха луноход, който подскача като скакалец. Това роботизирано устройство има "гръклян" и "жило", с чиято помощ всмуква скални породи от дълбочина 645 м. То ще "изплюва" в специални контейнери материала, който трябва да се изследва.
В два френски института също ври и кипи - до края на 2007-а трябва да приключат тестовете на робот, който има дължина 32 м, прилича на змия и пълзи със скорост 90 км/ч. Неговият прощъпалник ще е през 2012 г. на Луната.
Тръбичка за 3 долара може да реши проблемите на света с питейната вода
http://e-vestnik.bg/1382
LifeStraw утолява жаждата за една година без нужда от резервни части, електричество или поддръжка
Със своите модерни очила и елегантен костюм, 35-годишният Микел Вестергард Франдсен изглежда като дегустатор на изтънчени червени вина. Доста по-трудно е човек да си го представи да опитва виното през синя сламка с размерите на детска свирка. Но именно това е неговата работа : само дето не опитва вино, а сода, блатна вода, дори вода от езеро в Найроби през синята фунийка. ‘’В началото трябва да засмучеш доста силно, за да я навлажниш,'’ леко двусмислено се изразява Франдсен за изобретението си – LifeStraw – портативен воден филтър, произведен от неговата датска компания.
Повечето от хората, използващи LifeStraw едва ли ще опитат от нея нещо по-различно от вода, но ефектът, който простата фунийка ще има върху живота им ще е огромен. Повече от един милиард души по-света страдат от липса на чиста питейна вода, а 6 000 човека умират на ден от заболявания свързани с мръсната вода – като тиф, холера и дизентерия. В райони близко до пустинята Сахара в Африка, повече от поливната хора пият вода предимно извън домовете си.
truba-filter_za_voda.jpgФирмата на Вестергард Франдсен се надява, че чрез струващата само три долара LifeStraws драстично да намали риска им от заболяване. Датската фирма произвежда също така мрежи против комари и специален плат за чаршафи, който предпазва от малария. “Това е продукт, който може да спасява човешки животи без нуждата от резервни части, електричество или поддръжка,” казва Микел Франдсен. За момента за нуждаещите са райони са продадени около 2000 спасителни сламки. Продуктът все още се доработва преди да бъде пуснат за масова употреба.
Компанията “Вестегард Франдсен” е основана от дядото на Микел – Кай през 1957 г. Първоначално се е занимавала с производство на хотелски униформи. Но младият Микел така и не е продължил семейния бизнес. Още на 19 той отваря магазин в Лагос, Нигерия, където продава вносни части за коли. “Исках да работя в Африка за приключение, не като някакъв хуманитарен или филантропски жест,” признава Микел. “По-късно обаче осъзнах огромната полза, която можем да допринесем.”
Като начало, Микел използва излишния плат от хотелските униформи, за да направи одеяла и да ги продава на хуманитарните организации. В последствие разработва капан за смъртоносните мухи “цеце” и споменатия плат против малария. По-късно доразвива идеите си – създава водоустойчиви мрежи против комари (PermaNet) и полиетиленови чаршафи, които могат да се използват и като одеяла или като временна палатка (ZeroFly). ‘’90 процента от бизнеса ни е свързан с превенцията на малария,'’ казва Вестергард Франдсен. PermaNet остава най-популярният продукт на компанията, с близо четири милиона продажби всеки месец. Според Световната здравна организация, тези мрежи са спомогнали за намаляването на детската смъртност в Африка с 25 процента.
Компанията е разработила LifeStraw заедно с американския Carter Center, който се занимава с филтри против гвинейския червей, вид воден паразит. Първите прототипи на спасителната тръбичка влизат в действие през 2005 г. – след разрушителното земетресение в Кашмир, което уби повече от 73,000 души и остави повече от три милиона бездомни.
truba-filter_za_voda4.jpgВсяка LifeStraw съдържа слой бримчести филтри, които блокират бактериите. Останалите бактерии, както и много вируси и паразити биват убивани от йодните капчици, съдържащи се в сламката. Активен въглерод неутрализира вкуса на йод и убива останалите паразити. LifeStraw за сега не може да филтрира Giardia lamblia, доста разпространен паразит, но компанията работи по проблема. Дългата 18 см сламка може да филтрита повече от 740 литра вода – може да служи приблизително за една година, след което трябва да се замени.
Следващият проект на “Вестергард Франдсен” е да създадат воден филтър с голям капацитет за дома. Също така, те работят по специални покривала напоени с инсектициди, които да предпазват посевите. Франдсен описва двете идеи с жар, който е колкото комерсиален, толкова и своеобразен кръстоносен поход. Когато посетил клиника в западна Кения преди няколко месеца, той видял хиляди хора редящи се на опашки за “инжекцията си с витамин А, ваксината си против дребна шарка и мрежи против комари.” “Като бизнесмен, аз съм горд, че сключих договор за 2 милиона такива мрежи и го изпълних навреме,” казва той. “Но като човек, аз съм горд, че тези мрежи ще спасят живота на 400 000 деца.” Благодарение на LifeStraw, тези деца няма да останат и жадни.
LifeStraw утолява жаждата за една година без нужда от резервни части, електричество или поддръжка
Със своите модерни очила и елегантен костюм, 35-годишният Микел Вестергард Франдсен изглежда като дегустатор на изтънчени червени вина. Доста по-трудно е човек да си го представи да опитва виното през синя сламка с размерите на детска свирка. Но именно това е неговата работа : само дето не опитва вино, а сода, блатна вода, дори вода от езеро в Найроби през синята фунийка. ‘’В началото трябва да засмучеш доста силно, за да я навлажниш,'’ леко двусмислено се изразява Франдсен за изобретението си – LifeStraw – портативен воден филтър, произведен от неговата датска компания.
Повечето от хората, използващи LifeStraw едва ли ще опитат от нея нещо по-различно от вода, но ефектът, който простата фунийка ще има върху живота им ще е огромен. Повече от един милиард души по-света страдат от липса на чиста питейна вода, а 6 000 човека умират на ден от заболявания свързани с мръсната вода – като тиф, холера и дизентерия. В райони близко до пустинята Сахара в Африка, повече от поливната хора пият вода предимно извън домовете си.
truba-filter_za_voda.jpgФирмата на Вестергард Франдсен се надява, че чрез струващата само три долара LifeStraws драстично да намали риска им от заболяване. Датската фирма произвежда също така мрежи против комари и специален плат за чаршафи, който предпазва от малария. “Това е продукт, който може да спасява човешки животи без нуждата от резервни части, електричество или поддръжка,” казва Микел Франдсен. За момента за нуждаещите са райони са продадени около 2000 спасителни сламки. Продуктът все още се доработва преди да бъде пуснат за масова употреба.
Компанията “Вестегард Франдсен” е основана от дядото на Микел – Кай през 1957 г. Първоначално се е занимавала с производство на хотелски униформи. Но младият Микел така и не е продължил семейния бизнес. Още на 19 той отваря магазин в Лагос, Нигерия, където продава вносни части за коли. “Исках да работя в Африка за приключение, не като някакъв хуманитарен или филантропски жест,” признава Микел. “По-късно обаче осъзнах огромната полза, която можем да допринесем.”
Като начало, Микел използва излишния плат от хотелските униформи, за да направи одеяла и да ги продава на хуманитарните организации. В последствие разработва капан за смъртоносните мухи “цеце” и споменатия плат против малария. По-късно доразвива идеите си – създава водоустойчиви мрежи против комари (PermaNet) и полиетиленови чаршафи, които могат да се използват и като одеяла или като временна палатка (ZeroFly). ‘’90 процента от бизнеса ни е свързан с превенцията на малария,'’ казва Вестергард Франдсен. PermaNet остава най-популярният продукт на компанията, с близо четири милиона продажби всеки месец. Според Световната здравна организация, тези мрежи са спомогнали за намаляването на детската смъртност в Африка с 25 процента.
Компанията е разработила LifeStraw заедно с американския Carter Center, който се занимава с филтри против гвинейския червей, вид воден паразит. Първите прототипи на спасителната тръбичка влизат в действие през 2005 г. – след разрушителното земетресение в Кашмир, което уби повече от 73,000 души и остави повече от три милиона бездомни.
truba-filter_za_voda4.jpgВсяка LifeStraw съдържа слой бримчести филтри, които блокират бактериите. Останалите бактерии, както и много вируси и паразити биват убивани от йодните капчици, съдържащи се в сламката. Активен въглерод неутрализира вкуса на йод и убива останалите паразити. LifeStraw за сега не може да филтрира Giardia lamblia, доста разпространен паразит, но компанията работи по проблема. Дългата 18 см сламка може да филтрита повече от 740 литра вода – може да служи приблизително за една година, след което трябва да се замени.
Следващият проект на “Вестергард Франдсен” е да създадат воден филтър с голям капацитет за дома. Също така, те работят по специални покривала напоени с инсектициди, които да предпазват посевите. Франдсен описва двете идеи с жар, който е колкото комерсиален, толкова и своеобразен кръстоносен поход. Когато посетил клиника в западна Кения преди няколко месеца, той видял хиляди хора редящи се на опашки за “инжекцията си с витамин А, ваксината си против дребна шарка и мрежи против комари.” “Като бизнесмен, аз съм горд, че сключих договор за 2 милиона такива мрежи и го изпълних навреме,” казва той. “Но като човек, аз съм горд, че тези мрежи ще спасят живота на 400 000 деца.” Благодарение на LifeStraw, тези деца няма да останат и жадни.
Eвтино парно - от вода, загрята на 5 км дълбочина
http://e-vestnik.bg/1930
Когато земетресение в швейцарския град Базел край река Рейн започна на клати стените и да бута керемидите от покривите, инженерите разбраха, че имат проблем. „Стъклените вази на полиците започнаха да дрънчат, вдигна се невъобразим шум,” спомня си Катерина Вюст, собственик на магазин за чай. „Помислих си, че в сградата се е блъснал камион.”
Но земетресението с магнитуд 3,4 на 8 декември вечерта не беше обикновено природно явление. То беше предизвикано от инженери, които копаеха земната кора, за да уловят горещината под повърхността и да намерят нови източници на енергия.
През 1365 година Базел е разрушен от земетресение и оттогава никой трус, независимо дали предизвикан от хората или друг, не се приема на шега. След като първият трус беше последван от няколко по-слаби, властите в Базел помолиха Geopower Basel http://www.geopower-basel.ch/ да прекратят проекта си. Енергийната компания обаче не се отказа от намеренията си. Тя се надпреварва с една австралийска фирма, за да стане първата в света, генерирала енергия за комерсиални цели, като накара водата да заври върху скалите на пет километра под земята.
На хартия Проектът Базел изглежда напълно прост: копаят се сонди в земята, в издълбаните шахти се пуска студена вода, която се извежда обратно нагорещена и годна чрез парни турбини да генерира достатъчно енергия, с която да се задоволят нуждите от електричество на 10 000 домакинства и да се отопляват 2700 къщи. Учените твърдят, че геотермичната енергия – чиста, безшумна и на теория неизчерпаема – може да задоволи годишните потребности 250 000 пъти повече от необходимото с приблизително нулев ефект върху климата или околната среда.
Изследване на Масачузетския технологичен институт http://www1.eere.energy.gov/geothermal/pdfs/future_geo_energy.pdf, публикувано през тази година показва, че 40 процента от топлината под Съединените щати може да бъде „уловена” и може да задоволи потребностите 56 000 пъти повече от необходимото. Инвестиция между 800 милиона и един милиард долара може да доведе до производството на повече от 100 гигавата електроенергия през 2050 година, което се равнява на производството на 104 атомни електроцентрали. „Ресурсите за геотермичната енергия са неизчерпаеми,” казва проф. Джеферсън Тестър, водещият автор на изследването.
Новият източник на енергия обаче има и недостатъци – не само земетресенията, но и разноските. Т. нар „горещ извор” на 5 километра дълбочина ще струва между 7 и 8 млн. долара. По данни на американската информационна енергийна служба средната цена на сондажите за петролните кладенци в САЩ през 2004 година е била 1,44 млн. долара. Освен това, след няколко десетилетия горещите скали, от които се улавя топлината, може да изстинат, и ще трябва да се направят нови сонди на друго място.
Брайън Миньон, енергиен специалист и експерт по промените в климата от института Брукингс във Вашингтон твърди, че цените на алтернативните източници на енергия са изправени пред жестока конкуренция. „В момента в САЩ новите технологии в енергийния сектор се състезават с въглищата, които са много евтини,” казва той.
Хората използват топлината от земните недра от хиляди години. Древните римляни свързвали домовете си с горещите извори, за да се къпят и да се отопляват. Днес геотермичната енергия се използва в 24 държави, включително в САЩ.
Тези източници обаче – гейзери и горещи извори – са близо до земната повърхност. Технологията, свързана с горещите сухи скали, наричана enhanced geothermal systems, http://www1.eere.energy.gov/geothermal/egs_technology.html, копае на 5-6 км дълбочина, където слоевете гранит са близо до 200 градуса по Целзий. Оборудването прилича на това, което се използва при добива на петрол, но трябва да проникне много по-дълбоко и да бъде по-широко, за да гарантира циркулирането на водата. Сондите обаче не трябва да се пускат в близо 99 процента от вътрешността на земята, където температурата е над 540 градуса. Швейцарският експерт Енеас Ванер твърди, че ако си представим, че Земята е яйце, „издълбаната дупка само ще издраска малко черупката му.”
Засега водещи в разработването на новата технология са САЩ със своя геотермичен проект Los Alamos http://adsabs.harvard.edu/abs/1977STIN...7830692B. Той е започнал през 1970 година, за да покаже, че е възможно да се дълбае на повече от 450 м дълбочина и че по този начин може да се извлича енергия. Проектът обаче е спрян през 2000 година заради недостиг на средства. Междувременно докладът на масачузетския институт констатира, че проблемите, които се появяват при тестовете могат да бъдат преодолени – като например да се контролира начинът, по който водата тече под земята или да се ограничат трусовете и химическите взаимодействия между водата и скалите.
Поддръжниците на технологията в САЩ се надяват, че правителството ще увеличи финансовата си подкрепа, тъй като цените на петрола и на газа продължават да растат. Но Стив Чалк, заместник-министър на енергетиката, каза, че министерството на енергетиката няма да похарчи повече от два млн. долара, които вече е предвидило за геотермичната енергия. Големите енергийни компании като Chevron Corp., Exxon Mobil Corp.и American Electric Power също наблюдават проучванията, но не инвестират в тях.
В Базел първата шахта беше издълбана през миналата година. Дупката беше пробита от 60-метрово копаещо устройство, високо колкото висок жилищен блок. Водата в помпата на дъното на шахтата беше вкарана през декември. Както се очакваше, когато проникна между скалите под земята, тя се загря над 200 градуса.
Засега обаче водата ще остане там, защото предизвика разместването на скалите, което от своя страна предизвика труса, стреснал жителите на Базел. Geopower Basel предвиждаше подобно развитие. Но пък избраното място в разлома в горната част на Рейн е благоприятно, защото горещите термични скали са близо до повърхността на земята. След като бяха похарчени 51 млн. долара, работата спря, а датата за официално пускане на технологията беше отложена от 2009 за 2012 година.
Предстои да се копае на още две места, откъдето трябва да се извади херметизираната и нагрята вода и да се отведе на повърхността, за да се създаде пара, която ще задвижва турбини и ще генерира електричество. Водата, охладена до 170 градуса, ще отоплява болници, обществени сгради и домове, преди отново да бъде напомпана в земята, за да мине отново по същия безотпаден цикъл.
Проектът на конкуренцията близо до южноавстралийския град Инаминка се разработва при по-благоприятни геологични условия и по-малко население. Той трябва да заработи две години преди проекта в Базел и в края на 2010 година да произвежда 40 мегавата електроенергия, достатъчна да задоволи нуждите на 30 000 домакинства.
Според експертите геотермичната енергия от горещите скали ще бъде добивана 24 часа в денонощието и няма да зависи от времето. Но трябва да минат десетилетия, преди да съперничи на съществуващите енергийни източници.
Сюзан Пети, една от 18-те автори на изследването на масачузетския университет, работи за Black Mountain Technology – компанията, която разработва новия източник на електроенергия. Според нея през следващите 50 години 10 процента от енергията в света може да идва от геотермични източници, а след 100 години да стигне до 50 на сто. Днес процентът е едва 0,3.
Застъпници на геотермичната енергия твърдят, че въпреки че копаенето е скъпо, експлоатирането й е евтино и може да доставя електроенергия на конкурентни цени. Тя може да е по-евтина от другите алтернативни източници, включително слънчевата енергия. „Прогнозите са много добри,” казва Карл Геуъл, изпълнителен директор на базираната във Вашингтон Асоциация за геотермична енергия.
Други обаче чакат доказателства, че разходите си заслужават. „Фактите звучат многообещаващо,” обяснява Ник Нътал, говорител на Програмата на ООН за околната среда, „но нека изчакаме и да видим какво ще стане.”
Когато земетресение в швейцарския град Базел край река Рейн започна на клати стените и да бута керемидите от покривите, инженерите разбраха, че имат проблем. „Стъклените вази на полиците започнаха да дрънчат, вдигна се невъобразим шум,” спомня си Катерина Вюст, собственик на магазин за чай. „Помислих си, че в сградата се е блъснал камион.”
Но земетресението с магнитуд 3,4 на 8 декември вечерта не беше обикновено природно явление. То беше предизвикано от инженери, които копаеха земната кора, за да уловят горещината под повърхността и да намерят нови източници на енергия.
През 1365 година Базел е разрушен от земетресение и оттогава никой трус, независимо дали предизвикан от хората или друг, не се приема на шега. След като първият трус беше последван от няколко по-слаби, властите в Базел помолиха Geopower Basel http://www.geopower-basel.ch/ да прекратят проекта си. Енергийната компания обаче не се отказа от намеренията си. Тя се надпреварва с една австралийска фирма, за да стане първата в света, генерирала енергия за комерсиални цели, като накара водата да заври върху скалите на пет километра под земята.
На хартия Проектът Базел изглежда напълно прост: копаят се сонди в земята, в издълбаните шахти се пуска студена вода, която се извежда обратно нагорещена и годна чрез парни турбини да генерира достатъчно енергия, с която да се задоволят нуждите от електричество на 10 000 домакинства и да се отопляват 2700 къщи. Учените твърдят, че геотермичната енергия – чиста, безшумна и на теория неизчерпаема – може да задоволи годишните потребности 250 000 пъти повече от необходимото с приблизително нулев ефект върху климата или околната среда.
Изследване на Масачузетския технологичен институт http://www1.eere.energy.gov/geothermal/pdfs/future_geo_energy.pdf, публикувано през тази година показва, че 40 процента от топлината под Съединените щати може да бъде „уловена” и може да задоволи потребностите 56 000 пъти повече от необходимото. Инвестиция между 800 милиона и един милиард долара може да доведе до производството на повече от 100 гигавата електроенергия през 2050 година, което се равнява на производството на 104 атомни електроцентрали. „Ресурсите за геотермичната енергия са неизчерпаеми,” казва проф. Джеферсън Тестър, водещият автор на изследването.
Новият източник на енергия обаче има и недостатъци – не само земетресенията, но и разноските. Т. нар „горещ извор” на 5 километра дълбочина ще струва между 7 и 8 млн. долара. По данни на американската информационна енергийна служба средната цена на сондажите за петролните кладенци в САЩ през 2004 година е била 1,44 млн. долара. Освен това, след няколко десетилетия горещите скали, от които се улавя топлината, може да изстинат, и ще трябва да се направят нови сонди на друго място.
Брайън Миньон, енергиен специалист и експерт по промените в климата от института Брукингс във Вашингтон твърди, че цените на алтернативните източници на енергия са изправени пред жестока конкуренция. „В момента в САЩ новите технологии в енергийния сектор се състезават с въглищата, които са много евтини,” казва той.
Хората използват топлината от земните недра от хиляди години. Древните римляни свързвали домовете си с горещите извори, за да се къпят и да се отопляват. Днес геотермичната енергия се използва в 24 държави, включително в САЩ.
Тези източници обаче – гейзери и горещи извори – са близо до земната повърхност. Технологията, свързана с горещите сухи скали, наричана enhanced geothermal systems, http://www1.eere.energy.gov/geothermal/egs_technology.html, копае на 5-6 км дълбочина, където слоевете гранит са близо до 200 градуса по Целзий. Оборудването прилича на това, което се използва при добива на петрол, но трябва да проникне много по-дълбоко и да бъде по-широко, за да гарантира циркулирането на водата. Сондите обаче не трябва да се пускат в близо 99 процента от вътрешността на земята, където температурата е над 540 градуса. Швейцарският експерт Енеас Ванер твърди, че ако си представим, че Земята е яйце, „издълбаната дупка само ще издраска малко черупката му.”
Засега водещи в разработването на новата технология са САЩ със своя геотермичен проект Los Alamos http://adsabs.harvard.edu/abs/1977STIN...7830692B. Той е започнал през 1970 година, за да покаже, че е възможно да се дълбае на повече от 450 м дълбочина и че по този начин може да се извлича енергия. Проектът обаче е спрян през 2000 година заради недостиг на средства. Междувременно докладът на масачузетския институт констатира, че проблемите, които се появяват при тестовете могат да бъдат преодолени – като например да се контролира начинът, по който водата тече под земята или да се ограничат трусовете и химическите взаимодействия между водата и скалите.
Поддръжниците на технологията в САЩ се надяват, че правителството ще увеличи финансовата си подкрепа, тъй като цените на петрола и на газа продължават да растат. Но Стив Чалк, заместник-министър на енергетиката, каза, че министерството на енергетиката няма да похарчи повече от два млн. долара, които вече е предвидило за геотермичната енергия. Големите енергийни компании като Chevron Corp., Exxon Mobil Corp.и American Electric Power също наблюдават проучванията, но не инвестират в тях.
В Базел първата шахта беше издълбана през миналата година. Дупката беше пробита от 60-метрово копаещо устройство, високо колкото висок жилищен блок. Водата в помпата на дъното на шахтата беше вкарана през декември. Както се очакваше, когато проникна между скалите под земята, тя се загря над 200 градуса.
Засега обаче водата ще остане там, защото предизвика разместването на скалите, което от своя страна предизвика труса, стреснал жителите на Базел. Geopower Basel предвиждаше подобно развитие. Но пък избраното място в разлома в горната част на Рейн е благоприятно, защото горещите термични скали са близо до повърхността на земята. След като бяха похарчени 51 млн. долара, работата спря, а датата за официално пускане на технологията беше отложена от 2009 за 2012 година.
Предстои да се копае на още две места, откъдето трябва да се извади херметизираната и нагрята вода и да се отведе на повърхността, за да се създаде пара, която ще задвижва турбини и ще генерира електричество. Водата, охладена до 170 градуса, ще отоплява болници, обществени сгради и домове, преди отново да бъде напомпана в земята, за да мине отново по същия безотпаден цикъл.
Проектът на конкуренцията близо до южноавстралийския град Инаминка се разработва при по-благоприятни геологични условия и по-малко население. Той трябва да заработи две години преди проекта в Базел и в края на 2010 година да произвежда 40 мегавата електроенергия, достатъчна да задоволи нуждите на 30 000 домакинства.
Според експертите геотермичната енергия от горещите скали ще бъде добивана 24 часа в денонощието и няма да зависи от времето. Но трябва да минат десетилетия, преди да съперничи на съществуващите енергийни източници.
Сюзан Пети, една от 18-те автори на изследването на масачузетския университет, работи за Black Mountain Technology – компанията, която разработва новия източник на електроенергия. Според нея през следващите 50 години 10 процента от енергията в света може да идва от геотермични източници, а след 100 години да стигне до 50 на сто. Днес процентът е едва 0,3.
Застъпници на геотермичната енергия твърдят, че въпреки че копаенето е скъпо, експлоатирането й е евтино и може да доставя електроенергия на конкурентни цени. Тя може да е по-евтина от другите алтернативни източници, включително слънчевата енергия. „Прогнозите са много добри,” казва Карл Геуъл, изпълнителен директор на базираната във Вашингтон Асоциация за геотермична енергия.
Други обаче чакат доказателства, че разходите си заслужават. „Фактите звучат многообещаващо,” обяснява Ник Нътал, говорител на Програмата на ООН за околната среда, „но нека изчакаме и да видим какво ще стане.”
Телепатията е менте
http://e-vestnik.bg/2331
Мисленето е халюцинация, но трябва да я поддържаме близо до реалността
Какво е телепатията - свръхестествена дарба или обикновена функция на слуха? Доктор Ян Шнуп, невробиолог в университета Оксфорд, изнесе лекция на тази тема в София по покана на Британския съвет. Още в началото на своята презентация д-р Шнуп обясни какво е неговото разбиране за телепатия – внушаване на дадена идея чрез звукови вълни. Той даде следния пример: „В момента аз си представям един син слон, който танцува на върха на една пирамида. Още щом го казвам на определени хора, те също си представят как един син слон танцува на върха на пирамида, защото чрез гласа си аз им внушавам тази идея”.
Какъв е механизмът на „телепатичния” акт? Когато някой говори, въздухът, който излиза от белите му дробове, избутва гласните струни и те започват да вибрират. При вибрацията се произвеждат звукови вълни, които се оформят в реч с движението на езика, на устните и така се образуват думи. Звуковите вълни се улавят от ухото, там нервните клетки ги предават на мозъчните клетки, мозъчните клетки ги обработват и така ние разбираме мисълта, която е изразена с реч, благодарение на гласните струни.
„Дори и да си затворите очите, благодарение на звуковите вълни вие можете да осъзнаете какво се случва наоколо – дали удрям парапета, дали се удрям по крака или удрям някой от присъстващите. От начина, по който звучи този удар, може да разберете какво се е случило”, казва доктор Шнуп.
Според него няма научни основания да се вярва, че съществува шесто чувство, при условия, че петте сетива, с които разполагаме, ни вършат достатъчно добра работа.
Хората мислят, че телепатия е да изпратиш по мисловен път информация на човек, който се намира далече от теб. Казват дори, че ако получателят на мисловното писмо е на другия край на света, съобщението не достига до него веднага, а с известно забавяне.
„Ако искам да говоря с някого на другия край на света, аз ще използвам своите телепатични сили на слуха и ще вдигна телефона. Тогава забавянето ще е половин секунда и мисля, че това е доста добро постижение“, казва доктор Шнуп. Според него, ако телепатията работеше добре чрез използване на някое различно сетиво от нашите 5, тогава природата нямаше ни даде съществуващите 5 сетива.
Един от присъстващите на лекцията опонира, че в модерната физика се говори за взаимна свързаност на квантовите частици, които си взаимодействат не чрез сигнали, а по телепатоподобен начин, посредством аналогия. Правели се и опити за квантова телепортация и за телепортиране на атоми.
„Поднасям извиненията си, но дълбоко не мога да се съглася с използването на други методи и средства за предаване на информация, освен сетивата - казва доктор Шнуп. - Въпреки сериозните опити, досега никой не е успял да телепортира дори 1 бит от информация, така че, ако някой ми предложи да си купя акции в компания, която ще се занимава с квантов пренос на информация, аз лично бих си спестил парите и вместо това бих си купил акции от телекомуникационна компания“, шегува се ученият.
По време на дискусията, един от присъстващите разказа, че когато Христофор Колумб акостирал на американска земя, никой не забелязал неговите кораби, защото ничие съзнание не знаело за тяхното съществуване и съответно мозъците на индианците са игнорирали този дразнител. Единствено шаманът, който бил упоен, реагирал на корабите и предал, че те съществуват.
„Ако вие сте индианец на плажа, трябва ли непременно да сте под въздействие на наркотични вещества, за да видите, че идват кораби? - попита д-р Шнуп и даде своето обяснение на феномена - Корабите на Христофор Колумб са били малки и не е изненадващо, че нормалните индианци са пропуснали този стимул. Той не е бил от особено значение за тях. Това, че упоеният шаман е имал параноя и е реагирал на опасност, също не е изненадващо. Но за да разберем нещо повече за този конкретен случай, трябва да направим възпроизвеждащи опити и да открием още много Америки и шамани под въздействие на наркотици“.
Друг от присъстващите каза, че 50% от физическата същност на човека се състои от водородни атоми под формата на вода и органична маса. Същият бил и съставът на водорода около нас под формата на пространство. “Следователно, би трябвало да съществуват и други начини за предаване на информация - ако ние сме мехури от водород, които плуват в разтвор от водород, предаването на вълни трябва да е по-лесно по чисто химически съображения”, усъмни се участникът в дискусията.
Д-р Шнуп призна, че не е съвсем наясно със смисъла и значението на атомите и молекулите на водорода, но допусна, че е възможно да има и други начини за пренос на сигнали, които още не сме изучили и не можем да използваме.“Понякога човек може да извлече страхотни поуки, когато изучава животните - каза ученият. - Например, вече има доказателства, че гълъбите могат да усещат магнитните полета, а акулите - магнитните вълни, които други морски обитатели или хора създават при плуването си. Виждаме, че някои животни имат съвсем различни начини за предаване на вълни. Тъй като еволюцията е била наистина с много богато въображение, за да намира и експлоатира най-различни форми на енергия, няма да се учудя, ако в бъдеще открием, че някаква пеперуда например, има друг механизъм за усещане и предаване на информация“, допълни д-р Шнуп.
Той обясни, че мисленето е интелектуална халюцинация, при която се самовъзпроизвеждат образи в мозъка на човека: “Доказано е, че нервните клетки, които са ангажирани в слуха и зрението, участват също и когато си представяме или въобразяваме нещо, тоест - когато мислим. Нашето въображение е много важна част за нормалното възприятие на нещата.
Чуването чрез слуха е халюциниране под въздействието на стимулите, които нашият мозък получава. Например, когато се възпроизвежда звук, от който някакви части липсват, това може и да не се осъзнае от чуващия, защото той очаква звуците да бъдат на мястото си. Ако сричка от дума в дадено изречение бъде заменена с шум от околната среда, хората ще са убедени, че са чули цялата дума, въпреки че в нея е имало нещо пропуснато.
Доказано е също, че понякога хората възприемат звуци, които не чуват, защото едновременно със слушането, четат по устните. Ако се направи аудио-запис на човек, който казва „да-да-да” и същият човек бъде заснет с видеокамера как казва „ба-ба-ба”, а после звукът и картината се сглобят, зрителят ще си мисли, че човекът казва „ба-ба-ба“. Той вижда, че устните се затварят и въпреки че ушите му чуват, „да-да-да”, мозъкът му не го вярва и той възприема: „ба-ба-ба”. Това доказва, че през цялото време халюцинираме, допълва д-р Шнуп.
Цветовете, които виждаме около себе си например, били изцяло плод на въображението ни. Това станало известно, след като чрез физиката на светлината е доказано, че не съществува такова нещо като цвят. Според д-р Шнуп халюцинирането е в реда на нещата, ако човек не се отдалечава прекалено от реалния свят. „Тук на помощ ни идват петте сетива, които са ни дадени именно, за да държим халюцинациите си възможно най-близко до реалността“, заключава ученият.
Информацията, която приемаме от външния свят, много често е непълна и двусмислена, затова ние непрекъснато се опитваме да я допълним като използваме своето въображение, а понякога - и желанията си. Ето защо не трябва да оставяме силните ни вярвания да изкривяват възприятията ни, съветва д-р Шнуп.
След края на дискусията д-р Шнуп се съгласи да даде интервю за e-vestnik.
„Наблюдателните хора имат по-силна интуиция“
Д-р Ян Шнуп е роден в Мюнхен. Той е бакалавър по генетика и DPhil по физиология от Оксфорд от 1996 г. Заедно с проф. Андрю Кинг е съръководител на Групата за невронаука на слуха при Университета Оксфорд. Основните му научни интереси са към това как звуковата информация се представя и обработва в мозъчната кора.
- Често се случва човек внезапно да се сети за някого и само след минута той да му се обади по телефона. Има и хора, на които им прилошава и се разтреперват, когато се случва нещо лошо с техен близък. Това случайности ли са според вас?- Доколкото знаем - да, това е случайно. Когато някой ти се обади, а пък си мислел за него преди минути, най-вероятно и много други пъти си мислел за някого, но той не ти се е обадил. Само че това не ти е направило впечатление и не го запомняш. Ако всеки път, когато си помислиш за някого, си го отбелязваш в бележник, след това може спокойно да видиш колко често мислиш за разни хора и да разбереш колко от тях ти се обаждат впоследствие. Ще откриеш колко често ти се обаждат случайно и ще разбереш, че става въпрос наистина за съвпадение.
Когато говорим за безпокойството на хората по отношение на техни близки, отново мисля, че говорим за случаи, които запомняме. Струва ми се, че има хора, които непрекъснато се притесняват. Ако си майка на дете, което по цял ден кара колело из града, естествено е непрекъснато да се тревожиш за него. Да се надяваме, че никога няма да се случи, но ако детето ти случайно падне от колелото, тогава ще си кажеш – знаех си, че така ще стане.
- Казахте, че загубата на слуха ни лишава от телепатия. Правени ли са опити върху глухи хора?
- Има един много жесток нагледен пример, който ни се предоставя от самата природа. Почти всички хора, които живеят достатъчно дълго, накрая оглушават. Ако погледнете лицата на много възрастните хора по време на семейни тържества, ще забележите колко са натъжени те. Когато всички се веселят и разговарят, те са изолирани, защото вече нищо не чуват. Ако тези хора имаха телепатични способности, това би им позволило да участват в обмяната на семейна информация и щяха да бъдат много по-щастливи.
- Как си обяснявате от научна гледна точка интуицията, щом телепатията е въздействие на един индивид върху друг чрез говор и слух?
- Мисля, че интуицията е по-скоро творчески акт, в който използваме въображението си, за да направим възможно най-добрите заключения, които произхождат от наличната информация и наличните доказателства. Хората със силно развита интуиция всъщност са добри наблюдатели на другите хора и на ситуациите от обкръжаващата ги среда. Нашите сетива възприемат много повече информация, отколкото осъзнаваме, така че хората, които имат по-концентрирано внимание, правят по-добри изводи. Те не са в състояние винаги да обяснят защо правят дадени заключения. Причината е, че това е един подсъзнателен процес, но в крайна сметка той е също така дълбоко аналитичен и протича в техния мозък.
- Смятате ли, че хората с повече опит може да бъдат определени като по-интуитивни?
- Да, но трябва да умеят да използват по най-добрия начин собствения си опит. Много е трудно да се разбере как човек без никакъв опит може да има изобщо интуиция. Хората с най-добра интуиция са тези, които най-добре оползотворяват собствения си опит.
- Хората, които са си близки, особено влюбените, твърдят, че си влияят един на друг от разстояние мисловно. Какво мислите за това?
- Много приятно звучи, нали? Обаче мисля, че по-скоро това се дължи на взаимно привличане и общи спомени. Нека ви дам следния пример – ако поставите един часовник на земята и втори часовник на луната, ще видите, че и двата показват едно и също време. Може би ще си помислите, че те би трябвало да са свързани, но всъщност те просто извършват едни и същи хармонични движения, както двама влюбени, които са създадени един за друг.
- Когато човек се прозява и наоколо има други хора, те се заразяват от него и също започват да се прозяват. По какъв начин той им въздейства да го последват?
- Ние само имаме експерименти, които доказват, че това се случва, но дори не знаем защо се прозяваме. Не разбираме причината за прозявката. Още по-трудно е да се разбере защо с прозявката си повлияваме другите.
- Кои са последните научни предизвикателства в областта, в която работите?
- В науката за слуха, която аз изучавам, има фантастични открития за кохлеарните импланти, при които се използват електроди. Те се имплантират в ухото на глухи хора и възстановят техния слух. Колегите, които работят върху двигателната система, сега се опитват да разработят подобни идеи, за да помогнат на парализирани хора. Целта е тези хора със силата на мисълта си да контролират роботи, които да извършват определени действия вместо тях. Така, вместо да лежат парализирани през цялото време, те ще могат да взаимодействат с околната среда.
Мисленето е халюцинация, но трябва да я поддържаме близо до реалността
Какво е телепатията - свръхестествена дарба или обикновена функция на слуха? Доктор Ян Шнуп, невробиолог в университета Оксфорд, изнесе лекция на тази тема в София по покана на Британския съвет. Още в началото на своята презентация д-р Шнуп обясни какво е неговото разбиране за телепатия – внушаване на дадена идея чрез звукови вълни. Той даде следния пример: „В момента аз си представям един син слон, който танцува на върха на една пирамида. Още щом го казвам на определени хора, те също си представят как един син слон танцува на върха на пирамида, защото чрез гласа си аз им внушавам тази идея”.
Какъв е механизмът на „телепатичния” акт? Когато някой говори, въздухът, който излиза от белите му дробове, избутва гласните струни и те започват да вибрират. При вибрацията се произвеждат звукови вълни, които се оформят в реч с движението на езика, на устните и така се образуват думи. Звуковите вълни се улавят от ухото, там нервните клетки ги предават на мозъчните клетки, мозъчните клетки ги обработват и така ние разбираме мисълта, която е изразена с реч, благодарение на гласните струни.
„Дори и да си затворите очите, благодарение на звуковите вълни вие можете да осъзнаете какво се случва наоколо – дали удрям парапета, дали се удрям по крака или удрям някой от присъстващите. От начина, по който звучи този удар, може да разберете какво се е случило”, казва доктор Шнуп.
Според него няма научни основания да се вярва, че съществува шесто чувство, при условия, че петте сетива, с които разполагаме, ни вършат достатъчно добра работа.
Хората мислят, че телепатия е да изпратиш по мисловен път информация на човек, който се намира далече от теб. Казват дори, че ако получателят на мисловното писмо е на другия край на света, съобщението не достига до него веднага, а с известно забавяне.
„Ако искам да говоря с някого на другия край на света, аз ще използвам своите телепатични сили на слуха и ще вдигна телефона. Тогава забавянето ще е половин секунда и мисля, че това е доста добро постижение“, казва доктор Шнуп. Според него, ако телепатията работеше добре чрез използване на някое различно сетиво от нашите 5, тогава природата нямаше ни даде съществуващите 5 сетива.
Един от присъстващите на лекцията опонира, че в модерната физика се говори за взаимна свързаност на квантовите частици, които си взаимодействат не чрез сигнали, а по телепатоподобен начин, посредством аналогия. Правели се и опити за квантова телепортация и за телепортиране на атоми.
„Поднасям извиненията си, но дълбоко не мога да се съглася с използването на други методи и средства за предаване на информация, освен сетивата - казва доктор Шнуп. - Въпреки сериозните опити, досега никой не е успял да телепортира дори 1 бит от информация, така че, ако някой ми предложи да си купя акции в компания, която ще се занимава с квантов пренос на информация, аз лично бих си спестил парите и вместо това бих си купил акции от телекомуникационна компания“, шегува се ученият.
По време на дискусията, един от присъстващите разказа, че когато Христофор Колумб акостирал на американска земя, никой не забелязал неговите кораби, защото ничие съзнание не знаело за тяхното съществуване и съответно мозъците на индианците са игнорирали този дразнител. Единствено шаманът, който бил упоен, реагирал на корабите и предал, че те съществуват.
„Ако вие сте индианец на плажа, трябва ли непременно да сте под въздействие на наркотични вещества, за да видите, че идват кораби? - попита д-р Шнуп и даде своето обяснение на феномена - Корабите на Христофор Колумб са били малки и не е изненадващо, че нормалните индианци са пропуснали този стимул. Той не е бил от особено значение за тях. Това, че упоеният шаман е имал параноя и е реагирал на опасност, също не е изненадващо. Но за да разберем нещо повече за този конкретен случай, трябва да направим възпроизвеждащи опити и да открием още много Америки и шамани под въздействие на наркотици“.
Друг от присъстващите каза, че 50% от физическата същност на човека се състои от водородни атоми под формата на вода и органична маса. Същият бил и съставът на водорода около нас под формата на пространство. “Следователно, би трябвало да съществуват и други начини за предаване на информация - ако ние сме мехури от водород, които плуват в разтвор от водород, предаването на вълни трябва да е по-лесно по чисто химически съображения”, усъмни се участникът в дискусията.
Д-р Шнуп призна, че не е съвсем наясно със смисъла и значението на атомите и молекулите на водорода, но допусна, че е възможно да има и други начини за пренос на сигнали, които още не сме изучили и не можем да използваме.“Понякога човек може да извлече страхотни поуки, когато изучава животните - каза ученият. - Например, вече има доказателства, че гълъбите могат да усещат магнитните полета, а акулите - магнитните вълни, които други морски обитатели или хора създават при плуването си. Виждаме, че някои животни имат съвсем различни начини за предаване на вълни. Тъй като еволюцията е била наистина с много богато въображение, за да намира и експлоатира най-различни форми на енергия, няма да се учудя, ако в бъдеще открием, че някаква пеперуда например, има друг механизъм за усещане и предаване на информация“, допълни д-р Шнуп.
Той обясни, че мисленето е интелектуална халюцинация, при която се самовъзпроизвеждат образи в мозъка на човека: “Доказано е, че нервните клетки, които са ангажирани в слуха и зрението, участват също и когато си представяме или въобразяваме нещо, тоест - когато мислим. Нашето въображение е много важна част за нормалното възприятие на нещата.
Чуването чрез слуха е халюциниране под въздействието на стимулите, които нашият мозък получава. Например, когато се възпроизвежда звук, от който някакви части липсват, това може и да не се осъзнае от чуващия, защото той очаква звуците да бъдат на мястото си. Ако сричка от дума в дадено изречение бъде заменена с шум от околната среда, хората ще са убедени, че са чули цялата дума, въпреки че в нея е имало нещо пропуснато.
Доказано е също, че понякога хората възприемат звуци, които не чуват, защото едновременно със слушането, четат по устните. Ако се направи аудио-запис на човек, който казва „да-да-да” и същият човек бъде заснет с видеокамера как казва „ба-ба-ба”, а после звукът и картината се сглобят, зрителят ще си мисли, че човекът казва „ба-ба-ба“. Той вижда, че устните се затварят и въпреки че ушите му чуват, „да-да-да”, мозъкът му не го вярва и той възприема: „ба-ба-ба”. Това доказва, че през цялото време халюцинираме, допълва д-р Шнуп.
Цветовете, които виждаме около себе си например, били изцяло плод на въображението ни. Това станало известно, след като чрез физиката на светлината е доказано, че не съществува такова нещо като цвят. Според д-р Шнуп халюцинирането е в реда на нещата, ако човек не се отдалечава прекалено от реалния свят. „Тук на помощ ни идват петте сетива, които са ни дадени именно, за да държим халюцинациите си възможно най-близко до реалността“, заключава ученият.
Информацията, която приемаме от външния свят, много често е непълна и двусмислена, затова ние непрекъснато се опитваме да я допълним като използваме своето въображение, а понякога - и желанията си. Ето защо не трябва да оставяме силните ни вярвания да изкривяват възприятията ни, съветва д-р Шнуп.
След края на дискусията д-р Шнуп се съгласи да даде интервю за e-vestnik.
„Наблюдателните хора имат по-силна интуиция“
Д-р Ян Шнуп е роден в Мюнхен. Той е бакалавър по генетика и DPhil по физиология от Оксфорд от 1996 г. Заедно с проф. Андрю Кинг е съръководител на Групата за невронаука на слуха при Университета Оксфорд. Основните му научни интереси са към това как звуковата информация се представя и обработва в мозъчната кора.
- Често се случва човек внезапно да се сети за някого и само след минута той да му се обади по телефона. Има и хора, на които им прилошава и се разтреперват, когато се случва нещо лошо с техен близък. Това случайности ли са според вас?- Доколкото знаем - да, това е случайно. Когато някой ти се обади, а пък си мислел за него преди минути, най-вероятно и много други пъти си мислел за някого, но той не ти се е обадил. Само че това не ти е направило впечатление и не го запомняш. Ако всеки път, когато си помислиш за някого, си го отбелязваш в бележник, след това може спокойно да видиш колко често мислиш за разни хора и да разбереш колко от тях ти се обаждат впоследствие. Ще откриеш колко често ти се обаждат случайно и ще разбереш, че става въпрос наистина за съвпадение.
Когато говорим за безпокойството на хората по отношение на техни близки, отново мисля, че говорим за случаи, които запомняме. Струва ми се, че има хора, които непрекъснато се притесняват. Ако си майка на дете, което по цял ден кара колело из града, естествено е непрекъснато да се тревожиш за него. Да се надяваме, че никога няма да се случи, но ако детето ти случайно падне от колелото, тогава ще си кажеш – знаех си, че така ще стане.
- Казахте, че загубата на слуха ни лишава от телепатия. Правени ли са опити върху глухи хора?
- Има един много жесток нагледен пример, който ни се предоставя от самата природа. Почти всички хора, които живеят достатъчно дълго, накрая оглушават. Ако погледнете лицата на много възрастните хора по време на семейни тържества, ще забележите колко са натъжени те. Когато всички се веселят и разговарят, те са изолирани, защото вече нищо не чуват. Ако тези хора имаха телепатични способности, това би им позволило да участват в обмяната на семейна информация и щяха да бъдат много по-щастливи.
- Как си обяснявате от научна гледна точка интуицията, щом телепатията е въздействие на един индивид върху друг чрез говор и слух?
- Мисля, че интуицията е по-скоро творчески акт, в който използваме въображението си, за да направим възможно най-добрите заключения, които произхождат от наличната информация и наличните доказателства. Хората със силно развита интуиция всъщност са добри наблюдатели на другите хора и на ситуациите от обкръжаващата ги среда. Нашите сетива възприемат много повече информация, отколкото осъзнаваме, така че хората, които имат по-концентрирано внимание, правят по-добри изводи. Те не са в състояние винаги да обяснят защо правят дадени заключения. Причината е, че това е един подсъзнателен процес, но в крайна сметка той е също така дълбоко аналитичен и протича в техния мозък.
- Смятате ли, че хората с повече опит може да бъдат определени като по-интуитивни?
- Да, но трябва да умеят да използват по най-добрия начин собствения си опит. Много е трудно да се разбере как човек без никакъв опит може да има изобщо интуиция. Хората с най-добра интуиция са тези, които най-добре оползотворяват собствения си опит.
- Хората, които са си близки, особено влюбените, твърдят, че си влияят един на друг от разстояние мисловно. Какво мислите за това?
- Много приятно звучи, нали? Обаче мисля, че по-скоро това се дължи на взаимно привличане и общи спомени. Нека ви дам следния пример – ако поставите един часовник на земята и втори часовник на луната, ще видите, че и двата показват едно и също време. Може би ще си помислите, че те би трябвало да са свързани, но всъщност те просто извършват едни и същи хармонични движения, както двама влюбени, които са създадени един за друг.
- Когато човек се прозява и наоколо има други хора, те се заразяват от него и също започват да се прозяват. По какъв начин той им въздейства да го последват?
- Ние само имаме експерименти, които доказват, че това се случва, но дори не знаем защо се прозяваме. Не разбираме причината за прозявката. Още по-трудно е да се разбере защо с прозявката си повлияваме другите.
- Кои са последните научни предизвикателства в областта, в която работите?
- В науката за слуха, която аз изучавам, има фантастични открития за кохлеарните импланти, при които се използват електроди. Те се имплантират в ухото на глухи хора и възстановят техния слух. Колегите, които работят върху двигателната система, сега се опитват да разработят подобни идеи, за да помогнат на парализирани хора. Целта е тези хора със силата на мисълта си да контролират роботи, които да извършват определени действия вместо тях. Така, вместо да лежат парализирани през цялото време, те ще могат да взаимодействат с околната среда.
H2O
http://avangardisco.wordpress.com/2007/09/25/h20/#comment-51
Едно от големите чудеса край нас е водата. Животът на земята е произлязъл от водата и продължава да черпи енергия от нея. Водата е също така мощна стихия, която може да разруши всичко каквото й се изпречи на пътя. Човек не може да съществува без вода. Всеки се нуждае от около 2 литра вода дневно. Освен това ние употребяваме водата за лична хигиена, за приготвяне на храна, пране , миене и в тоалетната. Средно употребата на вода на човек в Европа е около 200 литра дневно. Има също така и хора които се страхуват от водата и от огромни водни басейни, това се нарича Hydrophobia. Хидрофобията има още две медицински обяснения: 1. хидрофобия - болезнен страх от пиене на вода; 2. бяс. Оказва се че водата има памет и това е научно доказано.
Японският изследовател Масару Емото от години експериментира с вода, изложена на музика, на изговорено слово, на фотографии, на мисли и думи, написани на хартия и прикрепени към стъклен съд. По време на своята работа той е направил над 10000 фотографии, някои от които са публикувани в неговите книги “The Messages from Water” 1, 2 и “Water knows the answer”. В лабораторни условия били изследвани образци от различни водни източници от целия свят. Подлагали водата на различни видове въздействия като музика, изображения, електромагнитно излъчване от телевизор, мисли на един човек или група хора, напечатани и изречени думи.
Изследванията на г-н Емото са извършени по цял свят, но вероятно най-интересен е експеримента с язовира Фудживара. Снимките на водните проби са направени преди и след като преподобният Като Хоки, главен свещеник в храма Юхоуин, да отслужи едночасова молитва пред водите на язовира. Водата на първата снимка (дясно) е тъмна, противна и неспособна да кристализира. Втората снимка (вляво) показва каква е кристалната структура след извършването на молитвата. Тя се е преобразила в завършен шестоъгълник, чист, светъл и хармоничен.
Д-р Емото провел експеримент залепвайки два надписа на бутилка с вода - на единия “благодаря”, а на другия “ти си глупак”. Водата образувала красиви кристали, което показва, че “благодаря” е по-силно от “ти си глупак”. Така се доказва, че добрите думи са по-силни от лошите.
В природата има 10% болестотворни микроорганизми и 10% полезни, останалите 80% могат да променят своите свойства от полезни до вредни. Д-р Емото предполага, че такава пропорция съществува и в човешкото общество. Ако един човек се моли с дълбоко, ясно и чисто чувство, кристалната структура на водата ще бъде ясна и чиста. Под влияние на мислите водата се изменя мигновено.
Кристалната структура на водата се състои от кластери (голяма група молекули). Думите, подобни на думата “глупак” унищожава кластерите. Негативните фрази и думи формират или големи кластери или въобще не се създават такива, а положителните, красиви думи и фрази създават малки, свързани кластери. По-малките кластери вода по-дълго съхраняват информация. Ако има по-големи разстояния между кластерите, друга информация може лесно да проникне в тези участъци и да разруши тяхната цялост по такъв начин, че да унищожи информацията. По същия начин може да проникнат и микроорганизми. Свързана, плътна структура от кластери е оптимална за дълго съхранение на информация.
В лабораторията на д-р Емото са провели много експерименти с цел да се намери думата, която най-добре прочиства водата и са открили, че това не е една дума, а съчетание от две думи: “Любов” и “Благодарност” Д-р Емото казва, че всичко съществуващо има вибрация и написаните думи - също. Ако напишем думата “Любов”, то надписа ще създава вибрация на любов. Водата може да поеме тези вибрации. Красивите думи имат красиви, ясни вибрации, а отрицателните думи създават уродливи, несвързани колебания, които не формират групи. Езикът на човешкото общуване не е изкуствено, а по-скоро естествено, природно образувание.
Това се потвърждава от изследванията на вълновата генетика. П.П Гаряев е открил, че наследствената информация в ДНК е записана на същия принцип, който лежи в основата на езика. Експериментално е доказано, че молекулата на ДНК притежава памет, която може да се предава даже там, където преди това се е намирал образеца на ДНК.
Д-р Емото вярва, че водата отразява съзнанието на човечеството. Той е инициатор на проекта “Любов и благодарност към водата”. 70% от земната повърхност и съответно такава част от човешкия организъм е вода, затова на участниците в проекта се предлага ден, в който всички желаещи могат да изпращат пожелания на любов и благодарност към водата на земята.
За да се убедите в това, че водата възприема мисли, не е необходима специална апаратура. Във всеки един момент всеки може да експериментира с малко облаче. За да “изтриете” малко облаче в небето, е необходимо да направите следното:
1. Не правете това с напрежение. Ако сте много възбудени, вашата енергия няма да се излъчва леко от вас.
2. Визуализирайте, че лъч енергия от вашето съзнание влиза в набелязаното облаче и осветява всяка част от него.
3. Кажете в минало време “Облачето е изчезнало”.
4. И едновременно проявете благодарност за това, също в минало време: “аз благодарих за това”
Въз основа на приведените по-горе данни може да се направят някои изводи:
1. Доброто влияе съзидателно на структурата на водата, а злото я разрушава.
2. Доброто е първично, а злото е вторично. Доброто е активно, то работи самŏ, ако се отстрани злата сила. Затова молитвените практики на световните религии включват прочистване на съзнанието от суетата, “шума” и егоизма.
3. Насилието е атрибут на злото, както се вижда от фотографиите.
4. Човешкото съзнание много по-силно влияе на битието, отколкото самите действия.
5. Думите могат да влияят непосредствено на биологическите структури.
6. Процесът на усъвършенстване е основан на любовта (милосърдие и състрадание) и благодарността.
7. Вижда се, че тежката музика и негативните думи имат сходно действие върху живите организми.
8. Основавайки се на това, че от недрата на земята извира идеално структурирана вода и кристалите на древния антарктически лед има също правилна форма, може да се констатира, че земята има стремеж към самоорганизиране. Това свойство притежават само живите биологически обекти. Следователно може да се предположи, че земята е жив организъм.
Нека не забравяме, че вода се съдържа в почти всичко около нас — в храната (хляб, плодовете, готвени ястия и др.) в напитките (вино, безалкохолни и др.). Сега можем да погледнем в нова светлина някои древни свещени ритуали. Знае се, че християнската църква използва въздействието на светена вода и нафор. А съвременната наука ни показва, че освен чисто символичното им значение, те имат и благотворно енерго-информационно въздействие върху състоянието на човека.
Хомеопатията, например, използва свойството на водата да “попива” енергийно-информационни послания. Когато попаднат в досег с човека, те му предават информацията, с която са заредени.
Съвсем нов смисъл сега приема и благодарствената молитва изказана преди ядене пред храната на трапезата. Не е случайно, че в духовните школи още от древността, на приготовлението на храната се гледа като на свещенодействие и се съблюдава лъчезарно състояние на духа при приготвянето й. В случай, че хармонията се наруши (скарване, негодувание) всякаква работа в кухнята се прекратява и се извършва кратка молитва за уравновесяване на енергиите и изчистване на негативното поле. И обратно, продавач който недоволства, прекристализира храната, която продава, в болестотворни форми.
А какво да кажем за месото, което носи закодиран в себе си ужаса и страха на умиращото животното. Ами канализационните тръби, опасали като мрежа многоетажните блокове… Замислял ли се е някой какви вибрации разнася водата в тях? Нима можем да наречем такава среда хармонична?
И накрая още малко за лечебната сила на водата описана от мъдри хора в мъдри книги:
Eлексирът на живота е топлата вода.
Най-мощното лекарство в света това е горещата вода.
Чрез водата се отделят токсините от организма.
Горещата вода , приета на глътки , чисти нервната система от наслоявания, които подпушват мислите и чувствата на човека. Тя го освобождава от напрежението, което нервната система произвежда върху него.
За да бъде здрав, човек трябва да употребява определено количество вода, която, от една страна е нужна за смекчаване на храната, а от друга за промиване на вътрешните органи.
Ще пиете вода, и то на гладно от 100 до 150 ml на глътки, на ден ще изпивате половин-един литър вода, от която ще може да извадите храна за вашите артерии.
Вода, която съдържа органически примеси , се отразява вредно на организма.
Човек трябва поне два пъти през седмицата да предизвиква изпотяване чрез пиене на гореща вода , в която може да се изстиска няколко капки лимонов сок. Като се изпоти добре, ще изтрие тялото си с влажна кърпа и ще се преоблече. След това нека изпие още половин или една чаша гореща вода. Чистата гореща вода помага за освобождаването на кръвта от натрупаните в нея млечна и пикочна киселина.
За да бъде здрав човек трябва да има абсолютно чиста кръв. Щом човек подобри кръвообращението си, и праната се възприема правилно от организма.
Едно от големите чудеса край нас е водата. Животът на земята е произлязъл от водата и продължава да черпи енергия от нея. Водата е също така мощна стихия, която може да разруши всичко каквото й се изпречи на пътя. Човек не може да съществува без вода. Всеки се нуждае от около 2 литра вода дневно. Освен това ние употребяваме водата за лична хигиена, за приготвяне на храна, пране , миене и в тоалетната. Средно употребата на вода на човек в Европа е около 200 литра дневно. Има също така и хора които се страхуват от водата и от огромни водни басейни, това се нарича Hydrophobia. Хидрофобията има още две медицински обяснения: 1. хидрофобия - болезнен страх от пиене на вода; 2. бяс. Оказва се че водата има памет и това е научно доказано.
Японският изследовател Масару Емото от години експериментира с вода, изложена на музика, на изговорено слово, на фотографии, на мисли и думи, написани на хартия и прикрепени към стъклен съд. По време на своята работа той е направил над 10000 фотографии, някои от които са публикувани в неговите книги “The Messages from Water” 1, 2 и “Water knows the answer”. В лабораторни условия били изследвани образци от различни водни източници от целия свят. Подлагали водата на различни видове въздействия като музика, изображения, електромагнитно излъчване от телевизор, мисли на един човек или група хора, напечатани и изречени думи.
Изследванията на г-н Емото са извършени по цял свят, но вероятно най-интересен е експеримента с язовира Фудживара. Снимките на водните проби са направени преди и след като преподобният Като Хоки, главен свещеник в храма Юхоуин, да отслужи едночасова молитва пред водите на язовира. Водата на първата снимка (дясно) е тъмна, противна и неспособна да кристализира. Втората снимка (вляво) показва каква е кристалната структура след извършването на молитвата. Тя се е преобразила в завършен шестоъгълник, чист, светъл и хармоничен.
Д-р Емото провел експеримент залепвайки два надписа на бутилка с вода - на единия “благодаря”, а на другия “ти си глупак”. Водата образувала красиви кристали, което показва, че “благодаря” е по-силно от “ти си глупак”. Така се доказва, че добрите думи са по-силни от лошите.
В природата има 10% болестотворни микроорганизми и 10% полезни, останалите 80% могат да променят своите свойства от полезни до вредни. Д-р Емото предполага, че такава пропорция съществува и в човешкото общество. Ако един човек се моли с дълбоко, ясно и чисто чувство, кристалната структура на водата ще бъде ясна и чиста. Под влияние на мислите водата се изменя мигновено.
Кристалната структура на водата се състои от кластери (голяма група молекули). Думите, подобни на думата “глупак” унищожава кластерите. Негативните фрази и думи формират или големи кластери или въобще не се създават такива, а положителните, красиви думи и фрази създават малки, свързани кластери. По-малките кластери вода по-дълго съхраняват информация. Ако има по-големи разстояния между кластерите, друга информация може лесно да проникне в тези участъци и да разруши тяхната цялост по такъв начин, че да унищожи информацията. По същия начин може да проникнат и микроорганизми. Свързана, плътна структура от кластери е оптимална за дълго съхранение на информация.
В лабораторията на д-р Емото са провели много експерименти с цел да се намери думата, която най-добре прочиства водата и са открили, че това не е една дума, а съчетание от две думи: “Любов” и “Благодарност” Д-р Емото казва, че всичко съществуващо има вибрация и написаните думи - също. Ако напишем думата “Любов”, то надписа ще създава вибрация на любов. Водата може да поеме тези вибрации. Красивите думи имат красиви, ясни вибрации, а отрицателните думи създават уродливи, несвързани колебания, които не формират групи. Езикът на човешкото общуване не е изкуствено, а по-скоро естествено, природно образувание.
Това се потвърждава от изследванията на вълновата генетика. П.П Гаряев е открил, че наследствената информация в ДНК е записана на същия принцип, който лежи в основата на езика. Експериментално е доказано, че молекулата на ДНК притежава памет, която може да се предава даже там, където преди това се е намирал образеца на ДНК.
Д-р Емото вярва, че водата отразява съзнанието на човечеството. Той е инициатор на проекта “Любов и благодарност към водата”. 70% от земната повърхност и съответно такава част от човешкия организъм е вода, затова на участниците в проекта се предлага ден, в който всички желаещи могат да изпращат пожелания на любов и благодарност към водата на земята.
За да се убедите в това, че водата възприема мисли, не е необходима специална апаратура. Във всеки един момент всеки може да експериментира с малко облаче. За да “изтриете” малко облаче в небето, е необходимо да направите следното:
1. Не правете това с напрежение. Ако сте много възбудени, вашата енергия няма да се излъчва леко от вас.
2. Визуализирайте, че лъч енергия от вашето съзнание влиза в набелязаното облаче и осветява всяка част от него.
3. Кажете в минало време “Облачето е изчезнало”.
4. И едновременно проявете благодарност за това, също в минало време: “аз благодарих за това”
Въз основа на приведените по-горе данни може да се направят някои изводи:
1. Доброто влияе съзидателно на структурата на водата, а злото я разрушава.
2. Доброто е първично, а злото е вторично. Доброто е активно, то работи самŏ, ако се отстрани злата сила. Затова молитвените практики на световните религии включват прочистване на съзнанието от суетата, “шума” и егоизма.
3. Насилието е атрибут на злото, както се вижда от фотографиите.
4. Човешкото съзнание много по-силно влияе на битието, отколкото самите действия.
5. Думите могат да влияят непосредствено на биологическите структури.
6. Процесът на усъвършенстване е основан на любовта (милосърдие и състрадание) и благодарността.
7. Вижда се, че тежката музика и негативните думи имат сходно действие върху живите организми.
8. Основавайки се на това, че от недрата на земята извира идеално структурирана вода и кристалите на древния антарктически лед има също правилна форма, може да се констатира, че земята има стремеж към самоорганизиране. Това свойство притежават само живите биологически обекти. Следователно може да се предположи, че земята е жив организъм.
Нека не забравяме, че вода се съдържа в почти всичко около нас — в храната (хляб, плодовете, готвени ястия и др.) в напитките (вино, безалкохолни и др.). Сега можем да погледнем в нова светлина някои древни свещени ритуали. Знае се, че християнската църква използва въздействието на светена вода и нафор. А съвременната наука ни показва, че освен чисто символичното им значение, те имат и благотворно енерго-информационно въздействие върху състоянието на човека.
Хомеопатията, например, използва свойството на водата да “попива” енергийно-информационни послания. Когато попаднат в досег с човека, те му предават информацията, с която са заредени.
Съвсем нов смисъл сега приема и благодарствената молитва изказана преди ядене пред храната на трапезата. Не е случайно, че в духовните школи още от древността, на приготовлението на храната се гледа като на свещенодействие и се съблюдава лъчезарно състояние на духа при приготвянето й. В случай, че хармонията се наруши (скарване, негодувание) всякаква работа в кухнята се прекратява и се извършва кратка молитва за уравновесяване на енергиите и изчистване на негативното поле. И обратно, продавач който недоволства, прекристализира храната, която продава, в болестотворни форми.
А какво да кажем за месото, което носи закодиран в себе си ужаса и страха на умиращото животното. Ами канализационните тръби, опасали като мрежа многоетажните блокове… Замислял ли се е някой какви вибрации разнася водата в тях? Нима можем да наречем такава среда хармонична?
И накрая още малко за лечебната сила на водата описана от мъдри хора в мъдри книги:
Eлексирът на живота е топлата вода.
Най-мощното лекарство в света това е горещата вода.
Чрез водата се отделят токсините от организма.
Горещата вода , приета на глътки , чисти нервната система от наслоявания, които подпушват мислите и чувствата на човека. Тя го освобождава от напрежението, което нервната система произвежда върху него.
За да бъде здрав, човек трябва да употребява определено количество вода, която, от една страна е нужна за смекчаване на храната, а от друга за промиване на вътрешните органи.
Ще пиете вода, и то на гладно от 100 до 150 ml на глътки, на ден ще изпивате половин-един литър вода, от която ще може да извадите храна за вашите артерии.
Вода, която съдържа органически примеси , се отразява вредно на организма.
Човек трябва поне два пъти през седмицата да предизвиква изпотяване чрез пиене на гореща вода , в която може да се изстиска няколко капки лимонов сок. Като се изпоти добре, ще изтрие тялото си с влажна кърпа и ще се преоблече. След това нека изпие още половин или една чаша гореща вода. Чистата гореща вода помага за освобождаването на кръвта от натрупаните в нея млечна и пикочна киселина.
За да бъде здрав човек трябва да има абсолютно чиста кръв. Щом човек подобри кръвообращението си, и праната се възприема правилно от организма.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
