nice...
Жегата в ранният следобед успява да изпари дори и кръвта ти. Опитвам се да следвам сянката на оживената улица, но това не помага. По улицата бясно се движат коли, задушно е и дробовете сякаш поемат не въздух, а олово.
Спирам за малко за да изчакам светофара. Светва зелената светлина, но краката отказват да продължат напред. Погледът ми е попаднал на един фризер за сладолед и автоматично се понасям в тази посока.
В този миг чувам зад гърба си рязко свирене на спирачки на спирачки и интересът към събитието надделява над желанието да изям всичкия сладолед на света. На средата на пешеходната пътека една възрастна жена е застинала ужасена. По земята са разпръснати някакви документи, а на сантиметри от нея е спрял огромен черен джип.
Вратата на джипа се отваря със замах и пред погледът ми изплува едно видение в бяло и златисто. Нежен аромат разкъсва , миризмата на петролни продукти. Едно русо младо момиче, полюшвайки се на остри като игли токчета се отправя към старата жена. Златистата коса се поклаща в такт с всяка стъпка, а дрехите приличащи по-скоро на тесни ленти, кръстосани тук-там, върху бялата кожа подчертават съвършенството на гледката. Оставам заслепен от гледката. Гласът, излизащ от устните на това видение е мелодичен и прилича на ромоленето на ручей.
- Къде се вреш пред колата бе, краво такава! Знайш ли, какво става, като олющиш боята? Ще те продам с парцалките и пак няма да стигне за ремонта! Що не си седите на село, гдето ви е мястото, а се врете сред хората?
Видението се завърта плавно на място и се понася плавно обратно към джипа. Вратата се затръшва, двигателят изревава и колата заобикаля, женицата на пешеходната пътека. Тя се навежда и припряно събира разпръснатия си багаж и заситня към другия тротоар.
Аз оставам на място, забравил за сладоледа. Гледам дълго в посоката, накъдето изчезна джипа. Колебая се, кое ме е впечатлило повече. Видението, джипът или думите?
Мисля, че все пак са думите. В този живот на всяка крачка някой се опитва да ме купува и продава. Цената е в различни мерни единици, но никога не си бях задавал въпроса, колко струвам.
Реших да попълня тази празнина и се порових в нета.
Резултатите определено ме разочароваха. Оказа се, че търсенето на хора е малко и цените са смешни. За възрастен индивид на 43 години, никой не дава пукната стотинка.
Повече може да се вземе, ако се предложа на части. Търсят се бъбреци, костен мозък, черен дроб, стволови клетки, сухожилия и куп дребни неща. Странно, но мозъкът не се търси. Котират се добре агнешки и свински мозък, но човешкият не е търсен.
Сметнах набързо пазарните цени и се оказа, че при повече късмет и доста пазарлъци мога да взема за себе си, не повече от 50 000 евро. По-малко от един нов джип.
Жалка картинка! В 21 век един човек да струва по-малко от една торба желязо. Или предлагането е голямо, или нещо в ценностната система е сгрешено тотално.
Какво мислите Вие? Колко струвате по пазарни цени?
/http://nyamamideya.blogspot.com/2009/05/blog-post_17.html/
неделя, 5 юли 2009 г.
Разкриха секрета на регенерация на саламандъра
Разкриха секрета на регенерация на саламандъра - той възстановява новите си органи по памет. Вместо да се възвръщат към ембрионалното състояние, клетките на саламандъра помнят и реконструират крайника точно такъв, какъвто е бил преди неговата загуба. Механизма по регенерация на изгубени крайници няма нищо общо с действието на стволовите клетки, установиха учените.
Магическите способности на саламандъра
Способността на тези опашати земноводни да си възстановяват крайниците, дробовете, мозъка, са вълнували хората от хилядолетия - те са изучавани от Аристотел, Волтер, Дарвин.
Когато животното загуби част от тялото си, клетки от повърхностния слой на кожата бързо покриват раната, с така наречения - епителен капак. Например нова лапа се развива за около три седмици.
В края на ХХ век, учените предполагали, че клетките на саламандъра приличат на стволовите, тоест могат да се превръщат във всякакъв орган.
Мартин Крагъл от немския Институт Макс Планк, е открил, че това не така. Заедно с американски колеги е изследвал как мексиканска саламандра Ambystoma mexicanum, си възстановява крайници и органи. Мартин използвал откритието на учените от Калифорнийския университет, които доказали, че клетките бластема на саламандъра са подобни на клетките в развиващите се в крайниците на ембрионите при млекопитаещите, които са способни да обновяват своите крайници, но губят тази способност при появата си на "бял свят".
Изхождайки от идеята, че развитието на крайници от бластема практически повтаря в съкратени срокове тяхното развитие, както при растящите същества. Немските и американските учени разделили опитните животни на две групи. В първите въвели протеин GFP, получен от флоресцираща медуза. При ултравиолетово облъчване този протеин оцветява клетките в зелен цвят, което позволява на учените да проследят произхода на различните клетки и тяхното предназначение. Във втората група въвели клетки с протеин, взет от генно-модифицирани индивиди. На възрастните опитни саламандри са отстранявани части от телата им.
След няколкоседмични наблюдения, биолозите изяснили, че клетките се държат съвсем консервативно - те израстват в тези органи и тъкани от които произхождат. Новите мускулни клетки, възстановяват старите мускулни клетки, новите клетки на кожата, възстановяват само старите клетки на кожата.
"По всяка вероятност, клетките в близост до ампутирания орган се препрограмират, което позволява запускането на ембрионалната програма за формиране на тъканите без връщане към началната полипотенциална клетка" - се отбелязва в статията за изследването, публикувана в списанието Nature.
С други думи, клетките на саламандъра се държат по коренно различен начин в сравнение със стволовите. Ако последните са способни да получат определена "специализация" и да се развият в какъвто и да е орган, то в клетките на саламандъра е заложен принципа на точно копиране (приемственост).
От саламандъра до супермена
Преимуществото на клетките на саламандъра е, че за начало на регенерацията не е необходимо да се преминава през ембрионално състояние - а те изработват точно копие на крайника или органа. Разкриването на тайната на "активните клетки", лекарите ще могат да "отглеждат" за човека откъсната ръка или крак, по метода на саламадъра.
Авторите на изследването са уверени, че откритието им ще спомогне за регенериране на човешки тъкани.
/http://www.vodnazona.com/index.php?etc=news&id=1630&news=%D4%E0%F3%ED%E0&skMID=276/
Магическите способности на саламандъра
Способността на тези опашати земноводни да си възстановяват крайниците, дробовете, мозъка, са вълнували хората от хилядолетия - те са изучавани от Аристотел, Волтер, Дарвин.
Когато животното загуби част от тялото си, клетки от повърхностния слой на кожата бързо покриват раната, с така наречения - епителен капак. Например нова лапа се развива за около три седмици.
В края на ХХ век, учените предполагали, че клетките на саламандъра приличат на стволовите, тоест могат да се превръщат във всякакъв орган.
Мартин Крагъл от немския Институт Макс Планк, е открил, че това не така. Заедно с американски колеги е изследвал как мексиканска саламандра Ambystoma mexicanum, си възстановява крайници и органи. Мартин използвал откритието на учените от Калифорнийския университет, които доказали, че клетките бластема на саламандъра са подобни на клетките в развиващите се в крайниците на ембрионите при млекопитаещите, които са способни да обновяват своите крайници, но губят тази способност при появата си на "бял свят".
Изхождайки от идеята, че развитието на крайници от бластема практически повтаря в съкратени срокове тяхното развитие, както при растящите същества. Немските и американските учени разделили опитните животни на две групи. В първите въвели протеин GFP, получен от флоресцираща медуза. При ултравиолетово облъчване този протеин оцветява клетките в зелен цвят, което позволява на учените да проследят произхода на различните клетки и тяхното предназначение. Във втората група въвели клетки с протеин, взет от генно-модифицирани индивиди. На възрастните опитни саламандри са отстранявани части от телата им.
След няколкоседмични наблюдения, биолозите изяснили, че клетките се държат съвсем консервативно - те израстват в тези органи и тъкани от които произхождат. Новите мускулни клетки, възстановяват старите мускулни клетки, новите клетки на кожата, възстановяват само старите клетки на кожата.
"По всяка вероятност, клетките в близост до ампутирания орган се препрограмират, което позволява запускането на ембрионалната програма за формиране на тъканите без връщане към началната полипотенциална клетка" - се отбелязва в статията за изследването, публикувана в списанието Nature.
С други думи, клетките на саламандъра се държат по коренно различен начин в сравнение със стволовите. Ако последните са способни да получат определена "специализация" и да се развият в какъвто и да е орган, то в клетките на саламандъра е заложен принципа на точно копиране (приемственост).
От саламандъра до супермена
Преимуществото на клетките на саламандъра е, че за начало на регенерацията не е необходимо да се преминава през ембрионално състояние - а те изработват точно копие на крайника или органа. Разкриването на тайната на "активните клетки", лекарите ще могат да "отглеждат" за човека откъсната ръка или крак, по метода на саламадъра.
Авторите на изследването са уверени, че откритието им ще спомогне за регенериране на човешки тъкани.
/http://www.vodnazona.com/index.php?etc=news&id=1630&news=%D4%E0%F3%ED%E0&skMID=276/
петък, 19 декември 2008 г.
Мълнията - ключът към произхода на живота на Земята
http://science.actualno.com/news_189090.html
Повече от 50 години след един от най-прочутите експерименти на всички времена, химическия опит на Милър-Юри, в епруветките се е зародил живот, което показва, че експериментът на Милър-Юри с колбата и електрическата искра е бил по-успешен, отколкото се е предполагало досега.
А също, че мълнията може да е ключът към произхода на живота на Земята, пише сп. "Ню сайънтист". Експертът по произхода на живота Джефри Бада от института по океанография "Скрипс" в Сан Диего, Калифорния, и колегите му са анализирали повторно оригиналните 50-годишни образци, оставени от неговия учител Стенли Милър от Университета в Чикаго, през 1953 г. и 1954 г.
Неговият експеримент е първият, който довежда до образуването на аминокиселини, "тухличките" на протеините, от неорганични молекули и електрическа искра. Екипът на Бада открива със съвременна научна техника повече органични молекули, отколкото е открил Милър.
Освен това Бада доказва, че втори експеримент, който Милър е провел, но никога не е публикувал, предлага най-правдоподобната хипотеза за зараждането на живота на Земята преди около 4 милиарда години.
Милър умира през 2007 г. и Бада, който е един от първите му ученици, наследява съдържанието на неговия кабинет и лаборатория.
През 1953 г. студентът от Чикагския университет Стенли Милър предложил на преподавателя си, лауреата на Нобелова награда Харолд Клейтън Юри да проведат странен експеримент - да възпроизведат в колба условията, при които на Земята е възникнал животът.
Младият учен пускал в колбички и тръбички метан, амоняк, водни пари и водород - газовете, които изхвърлят вулканите. Той възпроизвеждал електрически разряди, имитиращи мълниите, падали на Земята, които според предположенията му, са дали тласък на химическите реакции, довели до появата на живот.
В класическия експеримент на Милър-Юри смес от газове и вода, които според Милър са присъствали в атмосферата на ранната Земя, са били нагрети и "ударени" с електрически ток, за да се имитира мълния.
Това е довело до появата на 5 различими аминокиселини. Една критика към експеримента на Милър е, че схващането му за атмосферата на ранната Земя е било в известна степен погрешно.
Новите открития биха могли да дадат втори живот на експеримента. Условията в колбите на Милър може да не възпроизвеждат условията на цялата земна повърхност, а на малки райони от нея.
Според Бада газовете, чието присъствие Милър предполага, може да са избликнали от многобройните вулкани, с които Земята е била осеяна по това време. Откритията на Бада биха могли да хвърлят светлина върху живота на други планети.
Условията, открити във "вулканичната колба" с електрическа искра, може да са съществували някога на Марс или Титан. Бада разработва уреди, които биха могли да уловят малки количества замръзнали аминокиселини под повърхността на Червената планета. БТА
Повече от 50 години след един от най-прочутите експерименти на всички времена, химическия опит на Милър-Юри, в епруветките се е зародил живот, което показва, че експериментът на Милър-Юри с колбата и електрическата искра е бил по-успешен, отколкото се е предполагало досега.
А също, че мълнията може да е ключът към произхода на живота на Земята, пише сп. "Ню сайънтист". Експертът по произхода на живота Джефри Бада от института по океанография "Скрипс" в Сан Диего, Калифорния, и колегите му са анализирали повторно оригиналните 50-годишни образци, оставени от неговия учител Стенли Милър от Университета в Чикаго, през 1953 г. и 1954 г.
Неговият експеримент е първият, който довежда до образуването на аминокиселини, "тухличките" на протеините, от неорганични молекули и електрическа искра. Екипът на Бада открива със съвременна научна техника повече органични молекули, отколкото е открил Милър.
Освен това Бада доказва, че втори експеримент, който Милър е провел, но никога не е публикувал, предлага най-правдоподобната хипотеза за зараждането на живота на Земята преди около 4 милиарда години.
Милър умира през 2007 г. и Бада, който е един от първите му ученици, наследява съдържанието на неговия кабинет и лаборатория.
През 1953 г. студентът от Чикагския университет Стенли Милър предложил на преподавателя си, лауреата на Нобелова награда Харолд Клейтън Юри да проведат странен експеримент - да възпроизведат в колба условията, при които на Земята е възникнал животът.
Младият учен пускал в колбички и тръбички метан, амоняк, водни пари и водород - газовете, които изхвърлят вулканите. Той възпроизвеждал електрически разряди, имитиращи мълниите, падали на Земята, които според предположенията му, са дали тласък на химическите реакции, довели до появата на живот.
В класическия експеримент на Милър-Юри смес от газове и вода, които според Милър са присъствали в атмосферата на ранната Земя, са били нагрети и "ударени" с електрически ток, за да се имитира мълния.
Това е довело до появата на 5 различими аминокиселини. Една критика към експеримента на Милър е, че схващането му за атмосферата на ранната Земя е било в известна степен погрешно.
Новите открития биха могли да дадат втори живот на експеримента. Условията в колбите на Милър може да не възпроизвеждат условията на цялата земна повърхност, а на малки райони от нея.
Според Бада газовете, чието присъствие Милър предполага, може да са избликнали от многобройните вулкани, с които Земята е била осеяна по това време. Откритията на Бада биха могли да хвърлят светлина върху живота на други планети.
Условията, открити във "вулканичната колба" с електрическа искра, може да са съществували някога на Марс или Титан. Бада разработва уреди, които биха могли да уловят малки количества замръзнали аминокиселини под повърхността на Червената планета. БТА
Доказаха, че Айнщайн е бил прав - Е=m.c2
(http://science.actualno.com/news_201032.html)
103 години след създаването си, формулата на Айнщайн Е=m.c2 беше доказана благодарение на героичните усилия на френски, германски и унгарски физици, предаде АФП.
Научен консорциум, воден от Лорен Лолуш от френския Център за теоретична физика, извърши изчисленията за масата на частите от атомното ядро (протони и неутрони) с помощта на някои от най-мощните суперкомпютри на света.
Протоните и неутроните се състоят от по-малки частици, наречени кварки, задържани от глуони. Странното е, че масата на глуоните е нула, а кварките се равняват на едва 5% от общата маса на частиците.
Според изследването, публикувано в сп. "Science", липсващите 95% идват от енергията на движението и взаимодействието между кварки и глуони според формулата Е=m.c2. С това се доказва, че енергията се равнява на маса, което Айнщайн допуска в своята Теория за относителността.
Формулата е използвана много пъти, включително за производството на енергия и при ядрените оръжия. Свеждането на формулата до нивото на субатомните частици, в уравнения от квантовата хромодинамика беше невероятно трудно.
Френският Център за научни изследвания отбеляза с гордост, че "досега, това беше само хипотеза", която "е доказана за пръв път". Доказателството включва "разглеждане на пространството и времето като част от четиризмерна кристална решетка с дискретни точки разположени по колоните и редовете".
103 години след създаването си, формулата на Айнщайн Е=m.c2 беше доказана благодарение на героичните усилия на френски, германски и унгарски физици, предаде АФП.
Научен консорциум, воден от Лорен Лолуш от френския Център за теоретична физика, извърши изчисленията за масата на частите от атомното ядро (протони и неутрони) с помощта на някои от най-мощните суперкомпютри на света.
Протоните и неутроните се състоят от по-малки частици, наречени кварки, задържани от глуони. Странното е, че масата на глуоните е нула, а кварките се равняват на едва 5% от общата маса на частиците.
Според изследването, публикувано в сп. "Science", липсващите 95% идват от енергията на движението и взаимодействието между кварки и глуони според формулата Е=m.c2. С това се доказва, че енергията се равнява на маса, което Айнщайн допуска в своята Теория за относителността.
Формулата е използвана много пъти, включително за производството на енергия и при ядрените оръжия. Свеждането на формулата до нивото на субатомните частици, в уравнения от квантовата хромодинамика беше невероятно трудно.
Френският Център за научни изследвания отбеляза с гордост, че "досега, това беше само хипотеза", която "е доказана за пръв път". Доказателството включва "разглеждане на пространството и времето като част от четиризмерна кристална решетка с дискретни точки разположени по колоните и редовете".
четвъртък, 21 август 2008 г.
Озеленяване на... покрива(?)
Закуска на тревата, или Какви са предимствата на зелените покриви в града
Бетонът, тухлите, асфалтът са изместили зеленината от градовете, но въпреки това строителството и природата могат да съществуват в синхрон, пише Силвия Тулева от Gorichka.bg
15.08.2008
Изчислено е, че ако всички покриви в градовете се озеленят, градската температура ще се редуцира със 7 градуса. Зелените покриви имат и много други предимства.
Според изследване на НАСА през един обикновен ден в Атланта, когато максималната температура на въздуха е 25 градуса, температурата на асфалта под открито небе е 50 градуса, на повърхността на обикновен покрив - 52 градуса, под шарена дървесна сянка - 28 градуса, а под плътна сянка - само 21 градуса.
Най-големият зелен покрив в Калифорния и един от най-сложните, строени някога. Площта му е 2,5 акра
Върху него са оформени седем хълма, на които са засяти девет вида местни калифорнийски растения
Всичките магазини на канадската верига MEC са със зелени покриви, върху които са засадени местни видове растения
Паркинг, върху който е изграден интензивен зелен покрив
Върху живите покриви могат да се отглеждат дори и животни
И още идеи...
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8
Микроклиматът в града може в голяма степен да се промени от зелените пространства.
Традиционните строителни материали поглъщат слънчевата радиация и след това я отдават под формата на топлина. Поради това обикновено в градовете е с най-малко 4 градуса по-горещо, отколкото в заобикалящите ги местности.
Бетонът, тухлите, асфалтът са изместили зеленината от градовете, но въпреки това строителството и природата могат да съществуват съвместно и в синхрон, а зелените покриви и стени стават все по-популярни по цял свят.
Те представляват "живи" пространства с растения, засадени върху почвен слой и добре изградена дренажна система. Разновидностите са две - екстензивни и интензивни покриви. При първите е необходим много тънък почвен пласт и минимална поддръжка, тъй като се използват непретенциозни растения, като например седуми.
Интензивният покрив обаче може да се оформи като истинска градина с дървета и храсти, където може да си направим пикник "сред природата" дори и да сме на 20-ия етаж. Естествено, за да се изгради такава покривна конструкция, са нужни здрави основи, които да издържат тежестта и последващите грижи.
Зелените стени пък са живи саморегенериращи се системи от пълзящи растения. В зависимост от избора на растения, те могат да се променят през различните сезони, но и да са вечно зелени. Най-популярните растения за озеленяване на стени са бръшлян и различни видове лози (фалопия, партеноцисус), но освен това може да се използва клематис, глициния, бугенвилия, пасифлора и свръх ароматния жасмин.
Предимствата на зелените покриви и стени съвсем не се свеждат само до естетическия вид на сградата, а са многобройни - както за обитателите на самата сграда, така и за околната среда.
Те осигуряват и надеждна изолация - през зимата озеленените сгради са доста по-топли, а през лятото - по-хладни. Това води до намаляване на използваната енергия за отопление и охлаждане.
Живите сгради са като естествени климатици за града, тъй като намаляват топлината, излъчвана от автомобилите, бетона, асфалта и другите сгради. Освен това те спомагат за намаляване на замърсяването, тъй като растенията имат способността да поглъщат значителни количества въглероден диоксид, серен диоксид, азотни оксиди, летливи органични съединения, тежки метали и други замърсители от въздуха, смога и падащите дъждове.
Зелените покриви и стени могат също така да намалят от 50 до 90% оттичащите се води при дъждове, като по този начин се предотвратяват наводнения и задръстване на канализационните системи, което по нашите улици си е често явление. Когато растенията дишат, водата се изпарява и естественият воден цикъл се затваря.
Шумът е характерна черта на градската среда, но зелените покриви и стени служат като естествена бариера и значително намаляват шума и външните вибрации, което прави вътрешната среда много по-приятна, намаляват се стресът и негативните емоции.
Зелените пространства осигуряват и естествен хабитат и за множество полезни животинки и насекоми, които иначе почти не се срещат във все по-урбанизирания ни свят. И не на последно място те имат сериозно икономическо предимство - значително увеличават стойността на сградата, тъй като правят пейзажа много по-привлекателен.
Озеленяването на покривите не е ново явление. През Средновековието почти всички къщи в скандинавските страни са имали чимове върху покривите. Според някои историци пък едни от най-старите зелени покриви датират от повече от 500 години пр. Хр. и са ни познати като третото от Седемте чудеса на света - Висящите градини на Семирамида.
Днес 10% от покривите в Германия, например, са покрити със зеленина. У нас, като изключим самопоникналите дървета и храсти по някои полуразрушени сгради, озеленяването на покривните конструкции не е много популярно. Зелените стени също са рядкост.
Допреди 15-ина години обаче те бяха една от характерните черти на крайдунавска Силистра. В подножието на голяма част от блоковете имаше засадено "руско чудо" - специален вид лоза, която за една година достига до третия етаж. Освен грозде собствено производство, руското чудо носеше и на прохлада през лятото.
http://netinfo.bg/?tid=40&oid=1225392
Бетонът, тухлите, асфалтът са изместили зеленината от градовете, но въпреки това строителството и природата могат да съществуват в синхрон, пише Силвия Тулева от Gorichka.bg
15.08.2008
Изчислено е, че ако всички покриви в градовете се озеленят, градската температура ще се редуцира със 7 градуса. Зелените покриви имат и много други предимства.
Според изследване на НАСА през един обикновен ден в Атланта, когато максималната температура на въздуха е 25 градуса, температурата на асфалта под открито небе е 50 градуса, на повърхността на обикновен покрив - 52 градуса, под шарена дървесна сянка - 28 градуса, а под плътна сянка - само 21 градуса.
Най-големият зелен покрив в Калифорния и един от най-сложните, строени някога. Площта му е 2,5 акра
Върху него са оформени седем хълма, на които са засяти девет вида местни калифорнийски растения
Всичките магазини на канадската верига MEC са със зелени покриви, върху които са засадени местни видове растения
Паркинг, върху който е изграден интензивен зелен покрив
Върху живите покриви могат да се отглеждат дори и животни
И още идеи...
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8
Микроклиматът в града може в голяма степен да се промени от зелените пространства.
Традиционните строителни материали поглъщат слънчевата радиация и след това я отдават под формата на топлина. Поради това обикновено в градовете е с най-малко 4 градуса по-горещо, отколкото в заобикалящите ги местности.
Бетонът, тухлите, асфалтът са изместили зеленината от градовете, но въпреки това строителството и природата могат да съществуват съвместно и в синхрон, а зелените покриви и стени стават все по-популярни по цял свят.
Те представляват "живи" пространства с растения, засадени върху почвен слой и добре изградена дренажна система. Разновидностите са две - екстензивни и интензивни покриви. При първите е необходим много тънък почвен пласт и минимална поддръжка, тъй като се използват непретенциозни растения, като например седуми.
Интензивният покрив обаче може да се оформи като истинска градина с дървета и храсти, където може да си направим пикник "сред природата" дори и да сме на 20-ия етаж. Естествено, за да се изгради такава покривна конструкция, са нужни здрави основи, които да издържат тежестта и последващите грижи.
Зелените стени пък са живи саморегенериращи се системи от пълзящи растения. В зависимост от избора на растения, те могат да се променят през различните сезони, но и да са вечно зелени. Най-популярните растения за озеленяване на стени са бръшлян и различни видове лози (фалопия, партеноцисус), но освен това може да се използва клематис, глициния, бугенвилия, пасифлора и свръх ароматния жасмин.
Предимствата на зелените покриви и стени съвсем не се свеждат само до естетическия вид на сградата, а са многобройни - както за обитателите на самата сграда, така и за околната среда.
Те осигуряват и надеждна изолация - през зимата озеленените сгради са доста по-топли, а през лятото - по-хладни. Това води до намаляване на използваната енергия за отопление и охлаждане.
Живите сгради са като естествени климатици за града, тъй като намаляват топлината, излъчвана от автомобилите, бетона, асфалта и другите сгради. Освен това те спомагат за намаляване на замърсяването, тъй като растенията имат способността да поглъщат значителни количества въглероден диоксид, серен диоксид, азотни оксиди, летливи органични съединения, тежки метали и други замърсители от въздуха, смога и падащите дъждове.
Зелените покриви и стени могат също така да намалят от 50 до 90% оттичащите се води при дъждове, като по този начин се предотвратяват наводнения и задръстване на канализационните системи, което по нашите улици си е често явление. Когато растенията дишат, водата се изпарява и естественият воден цикъл се затваря.
Шумът е характерна черта на градската среда, но зелените покриви и стени служат като естествена бариера и значително намаляват шума и външните вибрации, което прави вътрешната среда много по-приятна, намаляват се стресът и негативните емоции.
Зелените пространства осигуряват и естествен хабитат и за множество полезни животинки и насекоми, които иначе почти не се срещат във все по-урбанизирания ни свят. И не на последно място те имат сериозно икономическо предимство - значително увеличават стойността на сградата, тъй като правят пейзажа много по-привлекателен.
Озеленяването на покривите не е ново явление. През Средновековието почти всички къщи в скандинавските страни са имали чимове върху покривите. Според някои историци пък едни от най-старите зелени покриви датират от повече от 500 години пр. Хр. и са ни познати като третото от Седемте чудеса на света - Висящите градини на Семирамида.
Днес 10% от покривите в Германия, например, са покрити със зеленина. У нас, като изключим самопоникналите дървета и храсти по някои полуразрушени сгради, озеленяването на покривните конструкции не е много популярно. Зелените стени също са рядкост.
Допреди 15-ина години обаче те бяха една от характерните черти на крайдунавска Силистра. В подножието на голяма част от блоковете имаше засадено "руско чудо" - специален вид лоза, която за една година достига до третия етаж. Освен грозде собствено производство, руското чудо носеше и на прохлада през лятото.
http://netinfo.bg/?tid=40&oid=1225392
Пътуване във времето
Времето може да се върне
Времето е било най-сложният и малко изучаван научен проблем от древни времена.
Преди 12 години американски и британски учени, които провеждали изследвания в Антарктика направили сензационно откритие. Американският физик Mariann McLein забелязал въртяща се сива мъгла в небето близо до полюса на 27 Януари, която учените в началото сметнали за обикновена буря. Въпреки това сивата мъгла не промяняла формата си и не се движела в интервала от време.Изследователите решили да разследват феномена и изпратили метерологичен балон с апаратура способна да регистрира скоростта на вятъра , температурата на въздуха и влагата. Балонът обаче се издигнал нагоре и внезапно изчезнал.
След известно време изследователите успели да върнат балона на земята с помощта на въже, което било закачено за него предварително.Те били невероятно изненадани да видят че хронометърът, който бил нагласен показвал датата 27 януари 1965г. – същият ден но 30 години по-рано. Експериментът бил повторен няколко пъти след като изследователите се уверили че оборудването е в отлично състояние. Но всеки път когато се връщал часовникът на балона показвал минало време. Феноменът бил наречен „времевата порта” и бил докладван на Белия Дом.
Днес феноменът продъжава да се изследва . Предполага се че въртящият се кратер над Южния Полюс е тунел който позволява да се проникне в други времена.Нещо повече – стартирани са програми за пращане на хора в други времена. ЦРУ и ФБР се борят за надмощие и контрол над проекта, който може да промени хода на историята.Не е ясно обаче дали властите ще одобрят експеримента.
Известният руски учен Nikolay Kozyrev е провел експеримент, за да докаже че движението от бъдещето към миналото е възможно.Той конкретизирал своите възгледи с хипотезите за внезапно информационно разпространение през физическите характеристики на времето. Nikolay Kozyrev дори предположил че „ времето може да изпълнява работа и да произвежда енергия”. Американски физик теорист пък достигнал до заключението, че времето е съществувало преди съществуването на света.
Знае се че всеки от нас чувства различно времевия поток при различни обстоятелства. Веднъж светкавица поразила алпинист – по-късно човекът разказъл как светкавицата влязла в неговата ръка , бавно продължила през нея , разделила кожата от тъканите и овъглила неговите клетки.Той се почувствал сякаш има хиляди игли на таралеж под кожата си.
Руският изследовател на аномални феномени, философ и автор на много книги Gennady Belimov публикува своята статия под заглавието: „ Машината на Времето: Първо Забързайте” във вестника „ На върха на невъзможното”.Той описва уникални експерименти извършени от група ентусиасти и водени от Vadim Chernobrov, човекът, който започнал да създава времеви машини – устройства с електромагнитно изпомпване през 1987г. Днес групата ентусиасти могат да забавят или да забързат хода на времето използвайки специално въздействие на магнетичното поле. Най-голямото забавяне на времето било 1,5 секунди за 1 час работа на оборудването в лаборатория.
През август 2001г. нов модел машина на времето предназначена за хора била изпробвана във района на Волгоград - Русия.Въпреки че работела само на батерии за кола и била с малък капацитет машината успяла да промени времето с 3% - промяната била регистрирана със симетрични кристални осцилатори.
Отначало изследователите прекарали 5,10 и 20 минути в работещата машина, а най- продължителното стоене било 30 минути. Vadim Chernobrov споделил че хората се почувствали сякаш са се придвижили към друг свят- те почувствали живота тук и „там” едновременно като че ли пространството се разгъва.” Аз немога да дефинирам невероятните усещания които преживяхме в тези моменти”.
Нито пък телевизонните или радио компании съобщили за този невероятен факт. Gennady Belimov казва , че руският президент не е бил уведомен за експеримента. Въпреки това той споделя , че още при Сталин е имало Изследователски институт за Паралеления Свят.Резултати от експериментите извършени от академиците Kurchatov и Ioffe сега могат да бъдат намерени в архивите.През 1952г. ръководителя на съветската тайна полиция Лаврентий Берия инициирал дело срещу изследователи участващи в експериментите и като резултат 18 професори били екзекутирани чрез разстрел а 59 кандидати за доктор или доктори по физични науки били пратени в лагери.Институтът подновил своята дейност при Хрусчов.Но експерименталните съоръжения заедно с 8 водещи изследователи изчезнали през 1961г. и всички сгради затворили с изключение на една в която се провеждат експерименти, когато вече те са били провалени.След това политическото бюро на комунистическата партия и Съвета на министрите решават да прекратят изследванията на Института за неопределен период.
Програмата била подновена през 1987г. когато Института вече функционирал на територията на Съвесткият Съюз. На 30 август 1989г. настъпила трагедия. Невероятно силна експлозия озвучила клона на института на островите Anjou. Експлозията унищожила не само експерименталния модул от 780 тона , но също и самия архипелаг, който покривал 2 квадратни километра местност. Според една от версиите за трагедията модулът заедно с трима експериментатори се сблъскали с огромен обект , вероятно астероид , в паралелен свят или по пътя за паралелния свят - губейки своята двигателна система модула вероятно е останал в паралелния свят.
Последният запис от рамките на експеримента който се пази в архивите на Института казва : „ Ние умираме но продължаваме да извършваме експеримента . Много е тъмно тук; ние виждаме всички предмети двойно, нашите ръце и крака са прозрачни , можем да видим вените и костите през нашата кожа. Запасите от кислород ще стигнат за 43 часа, животоподдържащите системи са сериозно повредени. Поздрави до нашите семейства и приятели!” После трансмисията внезапно спряла.
източник: http://novinarche.blogspot.com/2008/08/blog-post_9937.html
Времето е било най-сложният и малко изучаван научен проблем от древни времена.
Преди 12 години американски и британски учени, които провеждали изследвания в Антарктика направили сензационно откритие. Американският физик Mariann McLein забелязал въртяща се сива мъгла в небето близо до полюса на 27 Януари, която учените в началото сметнали за обикновена буря. Въпреки това сивата мъгла не промяняла формата си и не се движела в интервала от време.Изследователите решили да разследват феномена и изпратили метерологичен балон с апаратура способна да регистрира скоростта на вятъра , температурата на въздуха и влагата. Балонът обаче се издигнал нагоре и внезапно изчезнал.
След известно време изследователите успели да върнат балона на земята с помощта на въже, което било закачено за него предварително.Те били невероятно изненадани да видят че хронометърът, който бил нагласен показвал датата 27 януари 1965г. – същият ден но 30 години по-рано. Експериментът бил повторен няколко пъти след като изследователите се уверили че оборудването е в отлично състояние. Но всеки път когато се връщал часовникът на балона показвал минало време. Феноменът бил наречен „времевата порта” и бил докладван на Белия Дом.
Днес феноменът продъжава да се изследва . Предполага се че въртящият се кратер над Южния Полюс е тунел който позволява да се проникне в други времена.Нещо повече – стартирани са програми за пращане на хора в други времена. ЦРУ и ФБР се борят за надмощие и контрол над проекта, който може да промени хода на историята.Не е ясно обаче дали властите ще одобрят експеримента.
Известният руски учен Nikolay Kozyrev е провел експеримент, за да докаже че движението от бъдещето към миналото е възможно.Той конкретизирал своите възгледи с хипотезите за внезапно информационно разпространение през физическите характеристики на времето. Nikolay Kozyrev дори предположил че „ времето може да изпълнява работа и да произвежда енергия”. Американски физик теорист пък достигнал до заключението, че времето е съществувало преди съществуването на света.
Знае се че всеки от нас чувства различно времевия поток при различни обстоятелства. Веднъж светкавица поразила алпинист – по-късно човекът разказъл как светкавицата влязла в неговата ръка , бавно продължила през нея , разделила кожата от тъканите и овъглила неговите клетки.Той се почувствал сякаш има хиляди игли на таралеж под кожата си.
Руският изследовател на аномални феномени, философ и автор на много книги Gennady Belimov публикува своята статия под заглавието: „ Машината на Времето: Първо Забързайте” във вестника „ На върха на невъзможното”.Той описва уникални експерименти извършени от група ентусиасти и водени от Vadim Chernobrov, човекът, който започнал да създава времеви машини – устройства с електромагнитно изпомпване през 1987г. Днес групата ентусиасти могат да забавят или да забързат хода на времето използвайки специално въздействие на магнетичното поле. Най-голямото забавяне на времето било 1,5 секунди за 1 час работа на оборудването в лаборатория.
През август 2001г. нов модел машина на времето предназначена за хора била изпробвана във района на Волгоград - Русия.Въпреки че работела само на батерии за кола и била с малък капацитет машината успяла да промени времето с 3% - промяната била регистрирана със симетрични кристални осцилатори.
Отначало изследователите прекарали 5,10 и 20 минути в работещата машина, а най- продължителното стоене било 30 минути. Vadim Chernobrov споделил че хората се почувствали сякаш са се придвижили към друг свят- те почувствали живота тук и „там” едновременно като че ли пространството се разгъва.” Аз немога да дефинирам невероятните усещания които преживяхме в тези моменти”.
Нито пък телевизонните или радио компании съобщили за този невероятен факт. Gennady Belimov казва , че руският президент не е бил уведомен за експеримента. Въпреки това той споделя , че още при Сталин е имало Изследователски институт за Паралеления Свят.Резултати от експериментите извършени от академиците Kurchatov и Ioffe сега могат да бъдат намерени в архивите.През 1952г. ръководителя на съветската тайна полиция Лаврентий Берия инициирал дело срещу изследователи участващи в експериментите и като резултат 18 професори били екзекутирани чрез разстрел а 59 кандидати за доктор или доктори по физични науки били пратени в лагери.Институтът подновил своята дейност при Хрусчов.Но експерименталните съоръжения заедно с 8 водещи изследователи изчезнали през 1961г. и всички сгради затворили с изключение на една в която се провеждат експерименти, когато вече те са били провалени.След това политическото бюро на комунистическата партия и Съвета на министрите решават да прекратят изследванията на Института за неопределен период.
Програмата била подновена през 1987г. когато Института вече функционирал на територията на Съвесткият Съюз. На 30 август 1989г. настъпила трагедия. Невероятно силна експлозия озвучила клона на института на островите Anjou. Експлозията унищожила не само експерименталния модул от 780 тона , но също и самия архипелаг, който покривал 2 квадратни километра местност. Според една от версиите за трагедията модулът заедно с трима експериментатори се сблъскали с огромен обект , вероятно астероид , в паралелен свят или по пътя за паралелния свят - губейки своята двигателна система модула вероятно е останал в паралелния свят.
Последният запис от рамките на експеримента който се пази в архивите на Института казва : „ Ние умираме но продължаваме да извършваме експеримента . Много е тъмно тук; ние виждаме всички предмети двойно, нашите ръце и крака са прозрачни , можем да видим вените и костите през нашата кожа. Запасите от кислород ще стигнат за 43 часа, животоподдържащите системи са сериозно повредени. Поздрави до нашите семейства и приятели!” После трансмисията внезапно спряла.
източник: http://novinarche.blogspot.com/2008/08/blog-post_9937.html
петък, 11 юли 2008 г.
iDoser - новият виртуален звуков наркотик
iDoser - новият виртуален звуков наркотик
Ново поколение онлайн виртуални звукови наркотици – iDoser, се предлагат от скоро в Интернет. Новината обиколи всички новинарски медии, макар и с оскъдна информация за ефекта и страничните ефекти от „честотния” наркотик, който използва факта, че човешкият мозък работи с импулси.
iDoser няма нищо общо с амфетамини, кокаин, хероин, ЛСД и други традиционни наркотици, но по подобен начин засяга областите на възприятие като слух, баланс, съзнание.
iDoser е виртуален наркотик без дъх, мирис и форма – той е обикновен MP3 файл, който може да се прослуша на компютъра. Продава се като пакет от 76 дози (или 300, по избор), който можете да изтеглите и да инжектирате директно в мозъка чрез един чифт професионални слушалки.
Всяка доза е създадена от отделен аудио файл, съдържащ така наречените бинауралнo генерирани звукови импликации в нискочестотния диапазон.
Не се споменава дали iDozer създава зависимост или нежелани реакции, дали засяга дълготрайно важни зони в мозъка на човека и какъв точно е ефектът от този тип въздействие. Учени провеждат задълбочени изследвания върху бинуарно (binaural) генерираните импликации от доста време насам. Ефектът им като нервен катализатор е повече от безспорен. За да се усети обаче е необходима hi-fi апаратура, а не колонки за 8 лева. Потенциалния инфразвук не е решаващ, а дисонанса в диапазона 443-446Hz.
/http://news.vestnik24.com/lifestyle/lifestyle_602233.html/
Ново поколение онлайн виртуални звукови наркотици – iDoser, се предлагат от скоро в Интернет. Новината обиколи всички новинарски медии, макар и с оскъдна информация за ефекта и страничните ефекти от „честотния” наркотик, който използва факта, че човешкият мозък работи с импулси.
iDoser няма нищо общо с амфетамини, кокаин, хероин, ЛСД и други традиционни наркотици, но по подобен начин засяга областите на възприятие като слух, баланс, съзнание.
iDoser е виртуален наркотик без дъх, мирис и форма – той е обикновен MP3 файл, който може да се прослуша на компютъра. Продава се като пакет от 76 дози (или 300, по избор), който можете да изтеглите и да инжектирате директно в мозъка чрез един чифт професионални слушалки.
Всяка доза е създадена от отделен аудио файл, съдържащ така наречените бинауралнo генерирани звукови импликации в нискочестотния диапазон.
Не се споменава дали iDozer създава зависимост или нежелани реакции, дали засяга дълготрайно важни зони в мозъка на човека и какъв точно е ефектът от този тип въздействие. Учени провеждат задълбочени изследвания върху бинуарно (binaural) генерираните импликации от доста време насам. Ефектът им като нервен катализатор е повече от безспорен. За да се усети обаче е необходима hi-fi апаратура, а не колонки за 8 лева. Потенциалния инфразвук не е решаващ, а дисонанса в диапазона 443-446Hz.
/http://news.vestnik24.com/lifestyle/lifestyle_602233.html/
Абонамент за:
Публикации (Atom)
