102 years ago
петък, 13 март 2015 г.
неделя, 18 септември 2011 г.
Всичко и Нищо (BBC: Everything and Nothing (part 2 - Nothing))
За мен съществуването на квантовите флуктуации противоречи на идеята за Големия Взрив и всъщност я изключва.
BBC: Everything and Nothing (part 2 - Nothing)
If I were to examine a small volume of "empty" space then I could, in principle, know how much energy it contains very precisely. But if I were able to slow time down, the Heisenberg uncertainty principle says that, because I'm looking at a smaller interval of time, I've lost precise information about the exact amount of energy.
If I could examine an even smaller interval of time and an even smaller volume of "empty" space, then Heisenberg's equation suggests that this tiny volume of space could contain enough energy to create particles literally out of nowhere, provided that somehow they went away again very quickly.
Physics was suddenly struggling with a big problem*. The two most important theories that described how the universe worked didn't agree with each other.
On one hand, you had Einstein's Special theory of relativity encapsulated in the famous equation E=mc^2. It was a beautiful, simple and elegant theory that describes the behaviour of things close to the speed of light.
On the other hand, you had Planck's discovery of the quantum and the revolution that followed, describing the bizzare rules of the very, very small.
The problems arose when trying to describe situation where things were small enough for quantum effects to be felt, but travelling fast enough for special relativity to be important.
*Specifically, there were huge problems trying to describe the electron. If both these theories were true, then they should be able to be used together to give a mathematical description of the electron. Otherwise, one or other of these two cornerstones of physics had to be wrong.
In 1928 it was Paul Dirac who finally managed to unite Einstein's special theory of relativity and quantum mechanics. His equation not only described the electron, but something that could be thought of as an anti-electron.
Paul Dirac realized that if "things" and "anti-things" ever met each other they would instantly annihilate, turning all their mass into energy disappearing completely.
Our best theories about the cosmos tell us that the universe sprang from the vacuum creating not only vast amounts of matter, but also anti-matter.
The teeming, seething activity of the vacuum and the quantum fluctuations within it were the seeds which grew into the universe we see today.
The thought is really overwhelming. The idea that an object with billions of stars, like the Milky Way, began life as a quantum fluctuation (fluctuation of the vacuum - an object of sub-microscopic scales) is really mind boggling.
But in the universe we see today, nearly all of the anti-matter seems to have vanished.
Quantum physics provides a natural mechanism, through quantum fluctuations, to see into the early universe with small irregularities** that would later grow to make galaxies.
For every billion of particles of matter and anti-matter which annihilated one was left behind. This little particle is what makes galaxies, stars, planets, us...
We are simply the debris of a huge annihilation of matter and anti-matter.
There is a profound connection between the nothingness from which we originated and the infinite in which we are engulfed.
___
В отговор на Диди
"... *тенденция към усложнение* и такова е устройството на Вселената. ... Тази Вселена, която познаваме е започнала от почти абсолютна простота и става все по-сложна от близо петнайсет милярда години. След още милярд години ще е още по-сложна от днес. След пет милярда, след десет милярда - неизменно ще се усложнява. Тя се движи към... *нещо*. Към някаква върховна сложност. ..."
"Сложността" според мен е постоянна. Не се увеличава или намалява. И съм я сложил в кавички, защото в себе си тя е толкова сложна, колкото и проста.
Евентуално увеличаване или намаляване ще се дължи на... което си избереш от долните:
Дзен
Колкото повече знаеш, толкова по-малко разбираш.
Сократ
Аз знам, че нищо не знам.
Питагор
Питагор го е онагледил преди Сократ, начертавайки пред учениците си два кръга – малък и голям, един в друг.
По–малкият кръг символизира глупака. Той е с малко знания. Допирните му точки са малко и в незнанието си, че съществуват още безброй други неща, си мисли, че е много знаещ.
Обратно на него, умният човек, подобно на големия кръг, е с много допирни точки, респ. с много знания. Колкото повече научава, толкова повече нови и непознати неща открива, за които дори не е предполагал, че ги има. Той осъзнава, че знанието му е съвсем мъничка част от всичко съществуващо, което подлежи на научаване.
Искам да кажа, че...
Разбъркано, кубчето на Рубик всъщност продължава да е подредено.
Пътят от единия край на едно въже до другия му край е праволинеен, независимо дали ще има възли или не.
In everyday life we are used to doubt, to uncertainty. How can we be sure that something is this way or that way? Well, it turns out that nature itself is based on indeterminacy, on uncertainty. The world of quantum physics is a world of uncertainty. It's a world where you can never be sure of what is going to happen. Not because your measurements are not good enough, simply because at a very fundamental level, nature itself is based on uncertainty.
Представи си само колко е красиво, че двете ни най-добри теории, с които възприемаме и разбираме ВСИЧКО** - теорията на Айнщайн и ппринципа на Хайзенберг, в същината си са базирани на относителност и неопределеност***...
**ВСИЧКО = Всичко+Нищо
Тук отново се връщам при Дзен:
Щом множеството може да се сведе до Едно, до какво се свежда Едното?
***красотата на отосителността и неопределеността ми напомнят за Джонатан Ливингстън Чайката:
"...разковничето бе в това Джонатан да престане да се възприема като пленник на едно ограничено тяло, с размах на крилете един метър и предварително програмирани възможности. Важното беше да осъзнае, че неговата истинска природа, съвършена като ненаписано число, живее едновременно навсякъде в пространството и времето."
...
04:30 e, а аз след 20 минути трябва да се събуждам, да си взема душ и сполучливо да пристигна преди 06:00 часа в офиса, защото от 06:00 ми започва смяната... http://www.youtube.com/watch?v=Ua2loiGHZ38
BBC: Everything and Nothing (part 2 - Nothing)
If I were to examine a small volume of "empty" space then I could, in principle, know how much energy it contains very precisely. But if I were able to slow time down, the Heisenberg uncertainty principle says that, because I'm looking at a smaller interval of time, I've lost precise information about the exact amount of energy.
If I could examine an even smaller interval of time and an even smaller volume of "empty" space, then Heisenberg's equation suggests that this tiny volume of space could contain enough energy to create particles literally out of nowhere, provided that somehow they went away again very quickly.
Physics was suddenly struggling with a big problem*. The two most important theories that described how the universe worked didn't agree with each other.
On one hand, you had Einstein's Special theory of relativity encapsulated in the famous equation E=mc^2. It was a beautiful, simple and elegant theory that describes the behaviour of things close to the speed of light.
On the other hand, you had Planck's discovery of the quantum and the revolution that followed, describing the bizzare rules of the very, very small.
The problems arose when trying to describe situation where things were small enough for quantum effects to be felt, but travelling fast enough for special relativity to be important.
*Specifically, there were huge problems trying to describe the electron. If both these theories were true, then they should be able to be used together to give a mathematical description of the electron. Otherwise, one or other of these two cornerstones of physics had to be wrong.
In 1928 it was Paul Dirac who finally managed to unite Einstein's special theory of relativity and quantum mechanics. His equation not only described the electron, but something that could be thought of as an anti-electron.
Paul Dirac realized that if "things" and "anti-things" ever met each other they would instantly annihilate, turning all their mass into energy disappearing completely.
Our best theories about the cosmos tell us that the universe sprang from the vacuum creating not only vast amounts of matter, but also anti-matter.
The teeming, seething activity of the vacuum and the quantum fluctuations within it were the seeds which grew into the universe we see today.
The thought is really overwhelming. The idea that an object with billions of stars, like the Milky Way, began life as a quantum fluctuation (fluctuation of the vacuum - an object of sub-microscopic scales) is really mind boggling.
But in the universe we see today, nearly all of the anti-matter seems to have vanished.
Quantum physics provides a natural mechanism, through quantum fluctuations, to see into the early universe with small irregularities** that would later grow to make galaxies.
For every billion of particles of matter and anti-matter which annihilated one was left behind. This little particle is what makes galaxies, stars, planets, us...
We are simply the debris of a huge annihilation of matter and anti-matter.
There is a profound connection between the nothingness from which we originated and the infinite in which we are engulfed.
___
В отговор на Диди
"... *тенденция към усложнение* и такова е устройството на Вселената. ... Тази Вселена, която познаваме е започнала от почти абсолютна простота и става все по-сложна от близо петнайсет милярда години. След още милярд години ще е още по-сложна от днес. След пет милярда, след десет милярда - неизменно ще се усложнява. Тя се движи към... *нещо*. Към някаква върховна сложност. ..."
"Сложността" според мен е постоянна. Не се увеличава или намалява. И съм я сложил в кавички, защото в себе си тя е толкова сложна, колкото и проста.
Евентуално увеличаване или намаляване ще се дължи на... което си избереш от долните:
Дзен
Колкото повече знаеш, толкова по-малко разбираш.
Сократ
Аз знам, че нищо не знам.
Питагор
Питагор го е онагледил преди Сократ, начертавайки пред учениците си два кръга – малък и голям, един в друг.
По–малкият кръг символизира глупака. Той е с малко знания. Допирните му точки са малко и в незнанието си, че съществуват още безброй други неща, си мисли, че е много знаещ.
Обратно на него, умният човек, подобно на големия кръг, е с много допирни точки, респ. с много знания. Колкото повече научава, толкова повече нови и непознати неща открива, за които дори не е предполагал, че ги има. Той осъзнава, че знанието му е съвсем мъничка част от всичко съществуващо, което подлежи на научаване.
Искам да кажа, че...
Разбъркано, кубчето на Рубик всъщност продължава да е подредено.
Пътят от единия край на едно въже до другия му край е праволинеен, независимо дали ще има възли или не.
In everyday life we are used to doubt, to uncertainty. How can we be sure that something is this way or that way? Well, it turns out that nature itself is based on indeterminacy, on uncertainty. The world of quantum physics is a world of uncertainty. It's a world where you can never be sure of what is going to happen. Not because your measurements are not good enough, simply because at a very fundamental level, nature itself is based on uncertainty.
Представи си само колко е красиво, че двете ни най-добри теории, с които възприемаме и разбираме ВСИЧКО** - теорията на Айнщайн и ппринципа на Хайзенберг, в същината си са базирани на относителност и неопределеност***...
**ВСИЧКО = Всичко+Нищо
Тук отново се връщам при Дзен:
Щом множеството може да се сведе до Едно, до какво се свежда Едното?
***красотата на отосителността и неопределеността ми напомнят за Джонатан Ливингстън Чайката:
"...разковничето бе в това Джонатан да престане да се възприема като пленник на едно ограничено тяло, с размах на крилете един метър и предварително програмирани възможности. Важното беше да осъзнае, че неговата истинска природа, съвършена като ненаписано число, живее едновременно навсякъде в пространството и времето."
...
04:30 e, а аз след 20 минути трябва да се събуждам, да си взема душ и сполучливо да пристигна преди 06:00 часа в офиса, защото от 06:00 ми започва смяната... http://www.youtube.com/watch?v=Ua2loiGHZ38
Sun gazing
Hira Ratan Manek
part 1
http://www.youtube.com/watch?v=zlCJPxxKoaY
part 2
http://www.youtube.com/watch?v=pfCU_VCvc9k
save sun gazing
save sun bathing
drink sun charged water
body requires energy
energy is a must
food is not necessary
our body runs only on energy
the (terrestrial) food that we are taking is nothing but secondary source of sun energy
part 1
http://www.youtube.com/watch?v=zlCJPxxKoaY
part 2
http://www.youtube.com/watch?v=pfCU_VCvc9k
save sun gazing
save sun bathing
drink sun charged water
body requires energy
energy is a must
food is not necessary
our body runs only on energy
the (terrestrial) food that we are taking is nothing but secondary source of sun energy
неделя, 26 юни 2011 г.
The Toulambi (Papua New Guinea)
http://www.youtube.com/watch?v=_cYC7BJ0Zc8
by Jean-Pierre Dutilleaux
For centuries the hill tribes of the Owen Ranmge in Papua, New Guinea have lived in isolation to avoid war. In a landscape of dense tropical rainforests each tribe stays within a well established territory. This explains why some of them have survived into the new millennium without any contact with the outside world.
Others previously known have left their villages to move deeper in the forest to escape conflicts or the religious zeal of evangelical preachers only to be rediscovered and labeled as lost tribes. European explorers first encountered the Toulambi in 1993.
Toulambi Hammer
They were almost entirely decimated by malaria. Modern medicine helped to stop the ravages of the disease. They didn't believe white men existed but if they did, they must be the 'living dead.'
Taking a lot of care with their appearance, the Toulambi men wear a bird from the Cassowary bird through the nose, large necklaces of river shells and bird of paradise feathers in their hair. They must look their best to attract a mate and reproduce. They are hunters and gatherers. The entire tribe moves in uncanny silence for fear of alerting the game. They know the migration trails of animals and the best time of year to find fish, the growing cycles of the palms, bamboo, wild fruits and the roots they rely on. Always on the move. The rhythm of their lives is that of the jungle. It gives them no time to create complex art, to develop science or conceive profound metaphysical philosophies.
Toulambi Pipe
The Toulambi consume wild tobacco heavily. The first transatlantic tribes found by Europeans said the white man gave them alcohol but they got their revenge by giving him tobacco.
The Toulambi are among the very last witnesses of our distant past. When the last tribe is contacted and moved from the Stone Age into the modern world, from being free and masters of their own destiny to being poor and at the lowest level of our western society, it is a part of ourselves that will vanish forever.
http://www.jpdutilleux.com/collections/toulambi.html
by Jean-Pierre Dutilleaux
For centuries the hill tribes of the Owen Ranmge in Papua, New Guinea have lived in isolation to avoid war. In a landscape of dense tropical rainforests each tribe stays within a well established territory. This explains why some of them have survived into the new millennium without any contact with the outside world.
Others previously known have left their villages to move deeper in the forest to escape conflicts or the religious zeal of evangelical preachers only to be rediscovered and labeled as lost tribes. European explorers first encountered the Toulambi in 1993.
Toulambi Hammer
They were almost entirely decimated by malaria. Modern medicine helped to stop the ravages of the disease. They didn't believe white men existed but if they did, they must be the 'living dead.'
Taking a lot of care with their appearance, the Toulambi men wear a bird from the Cassowary bird through the nose, large necklaces of river shells and bird of paradise feathers in their hair. They must look their best to attract a mate and reproduce. They are hunters and gatherers. The entire tribe moves in uncanny silence for fear of alerting the game. They know the migration trails of animals and the best time of year to find fish, the growing cycles of the palms, bamboo, wild fruits and the roots they rely on. Always on the move. The rhythm of their lives is that of the jungle. It gives them no time to create complex art, to develop science or conceive profound metaphysical philosophies.
Toulambi Pipe
The Toulambi consume wild tobacco heavily. The first transatlantic tribes found by Europeans said the white man gave them alcohol but they got their revenge by giving him tobacco.
The Toulambi are among the very last witnesses of our distant past. When the last tribe is contacted and moved from the Stone Age into the modern world, from being free and masters of their own destiny to being poor and at the lowest level of our western society, it is a part of ourselves that will vanish forever.
http://www.jpdutilleux.com/collections/toulambi.html
неделя, 5 юли 2009 г.
Колко струваш?
nice...
Жегата в ранният следобед успява да изпари дори и кръвта ти. Опитвам се да следвам сянката на оживената улица, но това не помага. По улицата бясно се движат коли, задушно е и дробовете сякаш поемат не въздух, а олово.
Спирам за малко за да изчакам светофара. Светва зелената светлина, но краката отказват да продължат напред. Погледът ми е попаднал на един фризер за сладолед и автоматично се понасям в тази посока.
В този миг чувам зад гърба си рязко свирене на спирачки на спирачки и интересът към събитието надделява над желанието да изям всичкия сладолед на света. На средата на пешеходната пътека една възрастна жена е застинала ужасена. По земята са разпръснати някакви документи, а на сантиметри от нея е спрял огромен черен джип.
Вратата на джипа се отваря със замах и пред погледът ми изплува едно видение в бяло и златисто. Нежен аромат разкъсва , миризмата на петролни продукти. Едно русо младо момиче, полюшвайки се на остри като игли токчета се отправя към старата жена. Златистата коса се поклаща в такт с всяка стъпка, а дрехите приличащи по-скоро на тесни ленти, кръстосани тук-там, върху бялата кожа подчертават съвършенството на гледката. Оставам заслепен от гледката. Гласът, излизащ от устните на това видение е мелодичен и прилича на ромоленето на ручей.
- Къде се вреш пред колата бе, краво такава! Знайш ли, какво става, като олющиш боята? Ще те продам с парцалките и пак няма да стигне за ремонта! Що не си седите на село, гдето ви е мястото, а се врете сред хората?
Видението се завърта плавно на място и се понася плавно обратно към джипа. Вратата се затръшва, двигателят изревава и колата заобикаля, женицата на пешеходната пътека. Тя се навежда и припряно събира разпръснатия си багаж и заситня към другия тротоар.
Аз оставам на място, забравил за сладоледа. Гледам дълго в посоката, накъдето изчезна джипа. Колебая се, кое ме е впечатлило повече. Видението, джипът или думите?
Мисля, че все пак са думите. В този живот на всяка крачка някой се опитва да ме купува и продава. Цената е в различни мерни единици, но никога не си бях задавал въпроса, колко струвам.
Реших да попълня тази празнина и се порових в нета.
Резултатите определено ме разочароваха. Оказа се, че търсенето на хора е малко и цените са смешни. За възрастен индивид на 43 години, никой не дава пукната стотинка.
Повече може да се вземе, ако се предложа на части. Търсят се бъбреци, костен мозък, черен дроб, стволови клетки, сухожилия и куп дребни неща. Странно, но мозъкът не се търси. Котират се добре агнешки и свински мозък, но човешкият не е търсен.
Сметнах набързо пазарните цени и се оказа, че при повече късмет и доста пазарлъци мога да взема за себе си, не повече от 50 000 евро. По-малко от един нов джип.
Жалка картинка! В 21 век един човек да струва по-малко от една торба желязо. Или предлагането е голямо, или нещо в ценностната система е сгрешено тотално.
Какво мислите Вие? Колко струвате по пазарни цени?
/http://nyamamideya.blogspot.com/2009/05/blog-post_17.html/
Жегата в ранният следобед успява да изпари дори и кръвта ти. Опитвам се да следвам сянката на оживената улица, но това не помага. По улицата бясно се движат коли, задушно е и дробовете сякаш поемат не въздух, а олово.
Спирам за малко за да изчакам светофара. Светва зелената светлина, но краката отказват да продължат напред. Погледът ми е попаднал на един фризер за сладолед и автоматично се понасям в тази посока.
В този миг чувам зад гърба си рязко свирене на спирачки на спирачки и интересът към събитието надделява над желанието да изям всичкия сладолед на света. На средата на пешеходната пътека една възрастна жена е застинала ужасена. По земята са разпръснати някакви документи, а на сантиметри от нея е спрял огромен черен джип.
Вратата на джипа се отваря със замах и пред погледът ми изплува едно видение в бяло и златисто. Нежен аромат разкъсва , миризмата на петролни продукти. Едно русо младо момиче, полюшвайки се на остри като игли токчета се отправя към старата жена. Златистата коса се поклаща в такт с всяка стъпка, а дрехите приличащи по-скоро на тесни ленти, кръстосани тук-там, върху бялата кожа подчертават съвършенството на гледката. Оставам заслепен от гледката. Гласът, излизащ от устните на това видение е мелодичен и прилича на ромоленето на ручей.
- Къде се вреш пред колата бе, краво такава! Знайш ли, какво става, като олющиш боята? Ще те продам с парцалките и пак няма да стигне за ремонта! Що не си седите на село, гдето ви е мястото, а се врете сред хората?
Видението се завърта плавно на място и се понася плавно обратно към джипа. Вратата се затръшва, двигателят изревава и колата заобикаля, женицата на пешеходната пътека. Тя се навежда и припряно събира разпръснатия си багаж и заситня към другия тротоар.
Аз оставам на място, забравил за сладоледа. Гледам дълго в посоката, накъдето изчезна джипа. Колебая се, кое ме е впечатлило повече. Видението, джипът или думите?
Мисля, че все пак са думите. В този живот на всяка крачка някой се опитва да ме купува и продава. Цената е в различни мерни единици, но никога не си бях задавал въпроса, колко струвам.
Реших да попълня тази празнина и се порових в нета.
Резултатите определено ме разочароваха. Оказа се, че търсенето на хора е малко и цените са смешни. За възрастен индивид на 43 години, никой не дава пукната стотинка.
Повече може да се вземе, ако се предложа на части. Търсят се бъбреци, костен мозък, черен дроб, стволови клетки, сухожилия и куп дребни неща. Странно, но мозъкът не се търси. Котират се добре агнешки и свински мозък, но човешкият не е търсен.
Сметнах набързо пазарните цени и се оказа, че при повече късмет и доста пазарлъци мога да взема за себе си, не повече от 50 000 евро. По-малко от един нов джип.
Жалка картинка! В 21 век един човек да струва по-малко от една торба желязо. Или предлагането е голямо, или нещо в ценностната система е сгрешено тотално.
Какво мислите Вие? Колко струвате по пазарни цени?
/http://nyamamideya.blogspot.com/2009/05/blog-post_17.html/
Разкриха секрета на регенерация на саламандъра
Разкриха секрета на регенерация на саламандъра - той възстановява новите си органи по памет. Вместо да се възвръщат към ембрионалното състояние, клетките на саламандъра помнят и реконструират крайника точно такъв, какъвто е бил преди неговата загуба. Механизма по регенерация на изгубени крайници няма нищо общо с действието на стволовите клетки, установиха учените.
Магическите способности на саламандъра
Способността на тези опашати земноводни да си възстановяват крайниците, дробовете, мозъка, са вълнували хората от хилядолетия - те са изучавани от Аристотел, Волтер, Дарвин.
Когато животното загуби част от тялото си, клетки от повърхностния слой на кожата бързо покриват раната, с така наречения - епителен капак. Например нова лапа се развива за около три седмици.
В края на ХХ век, учените предполагали, че клетките на саламандъра приличат на стволовите, тоест могат да се превръщат във всякакъв орган.
Мартин Крагъл от немския Институт Макс Планк, е открил, че това не така. Заедно с американски колеги е изследвал как мексиканска саламандра Ambystoma mexicanum, си възстановява крайници и органи. Мартин използвал откритието на учените от Калифорнийския университет, които доказали, че клетките бластема на саламандъра са подобни на клетките в развиващите се в крайниците на ембрионите при млекопитаещите, които са способни да обновяват своите крайници, но губят тази способност при появата си на "бял свят".
Изхождайки от идеята, че развитието на крайници от бластема практически повтаря в съкратени срокове тяхното развитие, както при растящите същества. Немските и американските учени разделили опитните животни на две групи. В първите въвели протеин GFP, получен от флоресцираща медуза. При ултравиолетово облъчване този протеин оцветява клетките в зелен цвят, което позволява на учените да проследят произхода на различните клетки и тяхното предназначение. Във втората група въвели клетки с протеин, взет от генно-модифицирани индивиди. На възрастните опитни саламандри са отстранявани части от телата им.
След няколкоседмични наблюдения, биолозите изяснили, че клетките се държат съвсем консервативно - те израстват в тези органи и тъкани от които произхождат. Новите мускулни клетки, възстановяват старите мускулни клетки, новите клетки на кожата, възстановяват само старите клетки на кожата.
"По всяка вероятност, клетките в близост до ампутирания орган се препрограмират, което позволява запускането на ембрионалната програма за формиране на тъканите без връщане към началната полипотенциална клетка" - се отбелязва в статията за изследването, публикувана в списанието Nature.
С други думи, клетките на саламандъра се държат по коренно различен начин в сравнение със стволовите. Ако последните са способни да получат определена "специализация" и да се развият в какъвто и да е орган, то в клетките на саламандъра е заложен принципа на точно копиране (приемственост).
От саламандъра до супермена
Преимуществото на клетките на саламандъра е, че за начало на регенерацията не е необходимо да се преминава през ембрионално състояние - а те изработват точно копие на крайника или органа. Разкриването на тайната на "активните клетки", лекарите ще могат да "отглеждат" за човека откъсната ръка или крак, по метода на саламадъра.
Авторите на изследването са уверени, че откритието им ще спомогне за регенериране на човешки тъкани.
/http://www.vodnazona.com/index.php?etc=news&id=1630&news=%D4%E0%F3%ED%E0&skMID=276/
Магическите способности на саламандъра
Способността на тези опашати земноводни да си възстановяват крайниците, дробовете, мозъка, са вълнували хората от хилядолетия - те са изучавани от Аристотел, Волтер, Дарвин.
Когато животното загуби част от тялото си, клетки от повърхностния слой на кожата бързо покриват раната, с така наречения - епителен капак. Например нова лапа се развива за около три седмици.
В края на ХХ век, учените предполагали, че клетките на саламандъра приличат на стволовите, тоест могат да се превръщат във всякакъв орган.
Мартин Крагъл от немския Институт Макс Планк, е открил, че това не така. Заедно с американски колеги е изследвал как мексиканска саламандра Ambystoma mexicanum, си възстановява крайници и органи. Мартин използвал откритието на учените от Калифорнийския университет, които доказали, че клетките бластема на саламандъра са подобни на клетките в развиващите се в крайниците на ембрионите при млекопитаещите, които са способни да обновяват своите крайници, но губят тази способност при появата си на "бял свят".
Изхождайки от идеята, че развитието на крайници от бластема практически повтаря в съкратени срокове тяхното развитие, както при растящите същества. Немските и американските учени разделили опитните животни на две групи. В първите въвели протеин GFP, получен от флоресцираща медуза. При ултравиолетово облъчване този протеин оцветява клетките в зелен цвят, което позволява на учените да проследят произхода на различните клетки и тяхното предназначение. Във втората група въвели клетки с протеин, взет от генно-модифицирани индивиди. На възрастните опитни саламандри са отстранявани части от телата им.
След няколкоседмични наблюдения, биолозите изяснили, че клетките се държат съвсем консервативно - те израстват в тези органи и тъкани от които произхождат. Новите мускулни клетки, възстановяват старите мускулни клетки, новите клетки на кожата, възстановяват само старите клетки на кожата.
"По всяка вероятност, клетките в близост до ампутирания орган се препрограмират, което позволява запускането на ембрионалната програма за формиране на тъканите без връщане към началната полипотенциална клетка" - се отбелязва в статията за изследването, публикувана в списанието Nature.
С други думи, клетките на саламандъра се държат по коренно различен начин в сравнение със стволовите. Ако последните са способни да получат определена "специализация" и да се развият в какъвто и да е орган, то в клетките на саламандъра е заложен принципа на точно копиране (приемственост).
От саламандъра до супермена
Преимуществото на клетките на саламандъра е, че за начало на регенерацията не е необходимо да се преминава през ембрионално състояние - а те изработват точно копие на крайника или органа. Разкриването на тайната на "активните клетки", лекарите ще могат да "отглеждат" за човека откъсната ръка или крак, по метода на саламадъра.
Авторите на изследването са уверени, че откритието им ще спомогне за регенериране на човешки тъкани.
/http://www.vodnazona.com/index.php?etc=news&id=1630&news=%D4%E0%F3%ED%E0&skMID=276/
петък, 19 декември 2008 г.
Мълнията - ключът към произхода на живота на Земята
http://science.actualno.com/news_189090.html
Повече от 50 години след един от най-прочутите експерименти на всички времена, химическия опит на Милър-Юри, в епруветките се е зародил живот, което показва, че експериментът на Милър-Юри с колбата и електрическата искра е бил по-успешен, отколкото се е предполагало досега.
А също, че мълнията може да е ключът към произхода на живота на Земята, пише сп. "Ню сайънтист". Експертът по произхода на живота Джефри Бада от института по океанография "Скрипс" в Сан Диего, Калифорния, и колегите му са анализирали повторно оригиналните 50-годишни образци, оставени от неговия учител Стенли Милър от Университета в Чикаго, през 1953 г. и 1954 г.
Неговият експеримент е първият, който довежда до образуването на аминокиселини, "тухличките" на протеините, от неорганични молекули и електрическа искра. Екипът на Бада открива със съвременна научна техника повече органични молекули, отколкото е открил Милър.
Освен това Бада доказва, че втори експеримент, който Милър е провел, но никога не е публикувал, предлага най-правдоподобната хипотеза за зараждането на живота на Земята преди около 4 милиарда години.
Милър умира през 2007 г. и Бада, който е един от първите му ученици, наследява съдържанието на неговия кабинет и лаборатория.
През 1953 г. студентът от Чикагския университет Стенли Милър предложил на преподавателя си, лауреата на Нобелова награда Харолд Клейтън Юри да проведат странен експеримент - да възпроизведат в колба условията, при които на Земята е възникнал животът.
Младият учен пускал в колбички и тръбички метан, амоняк, водни пари и водород - газовете, които изхвърлят вулканите. Той възпроизвеждал електрически разряди, имитиращи мълниите, падали на Земята, които според предположенията му, са дали тласък на химическите реакции, довели до появата на живот.
В класическия експеримент на Милър-Юри смес от газове и вода, които според Милър са присъствали в атмосферата на ранната Земя, са били нагрети и "ударени" с електрически ток, за да се имитира мълния.
Това е довело до появата на 5 различими аминокиселини. Една критика към експеримента на Милър е, че схващането му за атмосферата на ранната Земя е било в известна степен погрешно.
Новите открития биха могли да дадат втори живот на експеримента. Условията в колбите на Милър може да не възпроизвеждат условията на цялата земна повърхност, а на малки райони от нея.
Според Бада газовете, чието присъствие Милър предполага, може да са избликнали от многобройните вулкани, с които Земята е била осеяна по това време. Откритията на Бада биха могли да хвърлят светлина върху живота на други планети.
Условията, открити във "вулканичната колба" с електрическа искра, може да са съществували някога на Марс или Титан. Бада разработва уреди, които биха могли да уловят малки количества замръзнали аминокиселини под повърхността на Червената планета. БТА
Повече от 50 години след един от най-прочутите експерименти на всички времена, химическия опит на Милър-Юри, в епруветките се е зародил живот, което показва, че експериментът на Милър-Юри с колбата и електрическата искра е бил по-успешен, отколкото се е предполагало досега.
А също, че мълнията може да е ключът към произхода на живота на Земята, пише сп. "Ню сайънтист". Експертът по произхода на живота Джефри Бада от института по океанография "Скрипс" в Сан Диего, Калифорния, и колегите му са анализирали повторно оригиналните 50-годишни образци, оставени от неговия учител Стенли Милър от Университета в Чикаго, през 1953 г. и 1954 г.
Неговият експеримент е първият, който довежда до образуването на аминокиселини, "тухличките" на протеините, от неорганични молекули и електрическа искра. Екипът на Бада открива със съвременна научна техника повече органични молекули, отколкото е открил Милър.
Освен това Бада доказва, че втори експеримент, който Милър е провел, но никога не е публикувал, предлага най-правдоподобната хипотеза за зараждането на живота на Земята преди около 4 милиарда години.
Милър умира през 2007 г. и Бада, който е един от първите му ученици, наследява съдържанието на неговия кабинет и лаборатория.
През 1953 г. студентът от Чикагския университет Стенли Милър предложил на преподавателя си, лауреата на Нобелова награда Харолд Клейтън Юри да проведат странен експеримент - да възпроизведат в колба условията, при които на Земята е възникнал животът.
Младият учен пускал в колбички и тръбички метан, амоняк, водни пари и водород - газовете, които изхвърлят вулканите. Той възпроизвеждал електрически разряди, имитиращи мълниите, падали на Земята, които според предположенията му, са дали тласък на химическите реакции, довели до появата на живот.
В класическия експеримент на Милър-Юри смес от газове и вода, които според Милър са присъствали в атмосферата на ранната Земя, са били нагрети и "ударени" с електрически ток, за да се имитира мълния.
Това е довело до появата на 5 различими аминокиселини. Една критика към експеримента на Милър е, че схващането му за атмосферата на ранната Земя е било в известна степен погрешно.
Новите открития биха могли да дадат втори живот на експеримента. Условията в колбите на Милър може да не възпроизвеждат условията на цялата земна повърхност, а на малки райони от нея.
Според Бада газовете, чието присъствие Милър предполага, може да са избликнали от многобройните вулкани, с които Земята е била осеяна по това време. Откритията на Бада биха могли да хвърлят светлина върху живота на други планети.
Условията, открити във "вулканичната колба" с електрическа искра, може да са съществували някога на Марс или Титан. Бада разработва уреди, които биха могли да уловят малки количества замръзнали аминокиселини под повърхността на Червената планета. БТА
Доказаха, че Айнщайн е бил прав - Е=m.c2
(http://science.actualno.com/news_201032.html)
103 години след създаването си, формулата на Айнщайн Е=m.c2 беше доказана благодарение на героичните усилия на френски, германски и унгарски физици, предаде АФП.
Научен консорциум, воден от Лорен Лолуш от френския Център за теоретична физика, извърши изчисленията за масата на частите от атомното ядро (протони и неутрони) с помощта на някои от най-мощните суперкомпютри на света.
Протоните и неутроните се състоят от по-малки частици, наречени кварки, задържани от глуони. Странното е, че масата на глуоните е нула, а кварките се равняват на едва 5% от общата маса на частиците.
Според изследването, публикувано в сп. "Science", липсващите 95% идват от енергията на движението и взаимодействието между кварки и глуони според формулата Е=m.c2. С това се доказва, че енергията се равнява на маса, което Айнщайн допуска в своята Теория за относителността.
Формулата е използвана много пъти, включително за производството на енергия и при ядрените оръжия. Свеждането на формулата до нивото на субатомните частици, в уравнения от квантовата хромодинамика беше невероятно трудно.
Френският Център за научни изследвания отбеляза с гордост, че "досега, това беше само хипотеза", която "е доказана за пръв път". Доказателството включва "разглеждане на пространството и времето като част от четиризмерна кристална решетка с дискретни точки разположени по колоните и редовете".
103 години след създаването си, формулата на Айнщайн Е=m.c2 беше доказана благодарение на героичните усилия на френски, германски и унгарски физици, предаде АФП.
Научен консорциум, воден от Лорен Лолуш от френския Център за теоретична физика, извърши изчисленията за масата на частите от атомното ядро (протони и неутрони) с помощта на някои от най-мощните суперкомпютри на света.
Протоните и неутроните се състоят от по-малки частици, наречени кварки, задържани от глуони. Странното е, че масата на глуоните е нула, а кварките се равняват на едва 5% от общата маса на частиците.
Според изследването, публикувано в сп. "Science", липсващите 95% идват от енергията на движението и взаимодействието между кварки и глуони според формулата Е=m.c2. С това се доказва, че енергията се равнява на маса, което Айнщайн допуска в своята Теория за относителността.
Формулата е използвана много пъти, включително за производството на енергия и при ядрените оръжия. Свеждането на формулата до нивото на субатомните частици, в уравнения от квантовата хромодинамика беше невероятно трудно.
Френският Център за научни изследвания отбеляза с гордост, че "досега, това беше само хипотеза", която "е доказана за пръв път". Доказателството включва "разглеждане на пространството и времето като част от четиризмерна кристална решетка с дискретни точки разположени по колоните и редовете".
четвъртък, 21 август 2008 г.
Озеленяване на... покрива(?)
Закуска на тревата, или Какви са предимствата на зелените покриви в града
Бетонът, тухлите, асфалтът са изместили зеленината от градовете, но въпреки това строителството и природата могат да съществуват в синхрон, пише Силвия Тулева от Gorichka.bg
15.08.2008
Изчислено е, че ако всички покриви в градовете се озеленят, градската температура ще се редуцира със 7 градуса. Зелените покриви имат и много други предимства.
Според изследване на НАСА през един обикновен ден в Атланта, когато максималната температура на въздуха е 25 градуса, температурата на асфалта под открито небе е 50 градуса, на повърхността на обикновен покрив - 52 градуса, под шарена дървесна сянка - 28 градуса, а под плътна сянка - само 21 градуса.
Най-големият зелен покрив в Калифорния и един от най-сложните, строени някога. Площта му е 2,5 акра
Върху него са оформени седем хълма, на които са засяти девет вида местни калифорнийски растения
Всичките магазини на канадската верига MEC са със зелени покриви, върху които са засадени местни видове растения
Паркинг, върху който е изграден интензивен зелен покрив
Върху живите покриви могат да се отглеждат дори и животни
И още идеи...
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8
Микроклиматът в града може в голяма степен да се промени от зелените пространства.
Традиционните строителни материали поглъщат слънчевата радиация и след това я отдават под формата на топлина. Поради това обикновено в градовете е с най-малко 4 градуса по-горещо, отколкото в заобикалящите ги местности.
Бетонът, тухлите, асфалтът са изместили зеленината от градовете, но въпреки това строителството и природата могат да съществуват съвместно и в синхрон, а зелените покриви и стени стават все по-популярни по цял свят.
Те представляват "живи" пространства с растения, засадени върху почвен слой и добре изградена дренажна система. Разновидностите са две - екстензивни и интензивни покриви. При първите е необходим много тънък почвен пласт и минимална поддръжка, тъй като се използват непретенциозни растения, като например седуми.
Интензивният покрив обаче може да се оформи като истинска градина с дървета и храсти, където може да си направим пикник "сред природата" дори и да сме на 20-ия етаж. Естествено, за да се изгради такава покривна конструкция, са нужни здрави основи, които да издържат тежестта и последващите грижи.
Зелените стени пък са живи саморегенериращи се системи от пълзящи растения. В зависимост от избора на растения, те могат да се променят през различните сезони, но и да са вечно зелени. Най-популярните растения за озеленяване на стени са бръшлян и различни видове лози (фалопия, партеноцисус), но освен това може да се използва клематис, глициния, бугенвилия, пасифлора и свръх ароматния жасмин.
Предимствата на зелените покриви и стени съвсем не се свеждат само до естетическия вид на сградата, а са многобройни - както за обитателите на самата сграда, така и за околната среда.
Те осигуряват и надеждна изолация - през зимата озеленените сгради са доста по-топли, а през лятото - по-хладни. Това води до намаляване на използваната енергия за отопление и охлаждане.
Живите сгради са като естествени климатици за града, тъй като намаляват топлината, излъчвана от автомобилите, бетона, асфалта и другите сгради. Освен това те спомагат за намаляване на замърсяването, тъй като растенията имат способността да поглъщат значителни количества въглероден диоксид, серен диоксид, азотни оксиди, летливи органични съединения, тежки метали и други замърсители от въздуха, смога и падащите дъждове.
Зелените покриви и стени могат също така да намалят от 50 до 90% оттичащите се води при дъждове, като по този начин се предотвратяват наводнения и задръстване на канализационните системи, което по нашите улици си е често явление. Когато растенията дишат, водата се изпарява и естественият воден цикъл се затваря.
Шумът е характерна черта на градската среда, но зелените покриви и стени служат като естествена бариера и значително намаляват шума и външните вибрации, което прави вътрешната среда много по-приятна, намаляват се стресът и негативните емоции.
Зелените пространства осигуряват и естествен хабитат и за множество полезни животинки и насекоми, които иначе почти не се срещат във все по-урбанизирания ни свят. И не на последно място те имат сериозно икономическо предимство - значително увеличават стойността на сградата, тъй като правят пейзажа много по-привлекателен.
Озеленяването на покривите не е ново явление. През Средновековието почти всички къщи в скандинавските страни са имали чимове върху покривите. Според някои историци пък едни от най-старите зелени покриви датират от повече от 500 години пр. Хр. и са ни познати като третото от Седемте чудеса на света - Висящите градини на Семирамида.
Днес 10% от покривите в Германия, например, са покрити със зеленина. У нас, като изключим самопоникналите дървета и храсти по някои полуразрушени сгради, озеленяването на покривните конструкции не е много популярно. Зелените стени също са рядкост.
Допреди 15-ина години обаче те бяха една от характерните черти на крайдунавска Силистра. В подножието на голяма част от блоковете имаше засадено "руско чудо" - специален вид лоза, която за една година достига до третия етаж. Освен грозде собствено производство, руското чудо носеше и на прохлада през лятото.
http://netinfo.bg/?tid=40&oid=1225392
Бетонът, тухлите, асфалтът са изместили зеленината от градовете, но въпреки това строителството и природата могат да съществуват в синхрон, пише Силвия Тулева от Gorichka.bg
15.08.2008
Изчислено е, че ако всички покриви в градовете се озеленят, градската температура ще се редуцира със 7 градуса. Зелените покриви имат и много други предимства.
Според изследване на НАСА през един обикновен ден в Атланта, когато максималната температура на въздуха е 25 градуса, температурата на асфалта под открито небе е 50 градуса, на повърхността на обикновен покрив - 52 градуса, под шарена дървесна сянка - 28 градуса, а под плътна сянка - само 21 градуса.
Най-големият зелен покрив в Калифорния и един от най-сложните, строени някога. Площта му е 2,5 акра
Върху него са оформени седем хълма, на които са засяти девет вида местни калифорнийски растения
Всичките магазини на канадската верига MEC са със зелени покриви, върху които са засадени местни видове растения
Паркинг, върху който е изграден интензивен зелен покрив
Върху живите покриви могат да се отглеждат дори и животни
И още идеи...
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8
Микроклиматът в града може в голяма степен да се промени от зелените пространства.
Традиционните строителни материали поглъщат слънчевата радиация и след това я отдават под формата на топлина. Поради това обикновено в градовете е с най-малко 4 градуса по-горещо, отколкото в заобикалящите ги местности.
Бетонът, тухлите, асфалтът са изместили зеленината от градовете, но въпреки това строителството и природата могат да съществуват съвместно и в синхрон, а зелените покриви и стени стават все по-популярни по цял свят.
Те представляват "живи" пространства с растения, засадени върху почвен слой и добре изградена дренажна система. Разновидностите са две - екстензивни и интензивни покриви. При първите е необходим много тънък почвен пласт и минимална поддръжка, тъй като се използват непретенциозни растения, като например седуми.
Интензивният покрив обаче може да се оформи като истинска градина с дървета и храсти, където може да си направим пикник "сред природата" дори и да сме на 20-ия етаж. Естествено, за да се изгради такава покривна конструкция, са нужни здрави основи, които да издържат тежестта и последващите грижи.
Зелените стени пък са живи саморегенериращи се системи от пълзящи растения. В зависимост от избора на растения, те могат да се променят през различните сезони, но и да са вечно зелени. Най-популярните растения за озеленяване на стени са бръшлян и различни видове лози (фалопия, партеноцисус), но освен това може да се използва клематис, глициния, бугенвилия, пасифлора и свръх ароматния жасмин.
Предимствата на зелените покриви и стени съвсем не се свеждат само до естетическия вид на сградата, а са многобройни - както за обитателите на самата сграда, така и за околната среда.
Те осигуряват и надеждна изолация - през зимата озеленените сгради са доста по-топли, а през лятото - по-хладни. Това води до намаляване на използваната енергия за отопление и охлаждане.
Живите сгради са като естествени климатици за града, тъй като намаляват топлината, излъчвана от автомобилите, бетона, асфалта и другите сгради. Освен това те спомагат за намаляване на замърсяването, тъй като растенията имат способността да поглъщат значителни количества въглероден диоксид, серен диоксид, азотни оксиди, летливи органични съединения, тежки метали и други замърсители от въздуха, смога и падащите дъждове.
Зелените покриви и стени могат също така да намалят от 50 до 90% оттичащите се води при дъждове, като по този начин се предотвратяват наводнения и задръстване на канализационните системи, което по нашите улици си е често явление. Когато растенията дишат, водата се изпарява и естественият воден цикъл се затваря.
Шумът е характерна черта на градската среда, но зелените покриви и стени служат като естествена бариера и значително намаляват шума и външните вибрации, което прави вътрешната среда много по-приятна, намаляват се стресът и негативните емоции.
Зелените пространства осигуряват и естествен хабитат и за множество полезни животинки и насекоми, които иначе почти не се срещат във все по-урбанизирания ни свят. И не на последно място те имат сериозно икономическо предимство - значително увеличават стойността на сградата, тъй като правят пейзажа много по-привлекателен.
Озеленяването на покривите не е ново явление. През Средновековието почти всички къщи в скандинавските страни са имали чимове върху покривите. Според някои историци пък едни от най-старите зелени покриви датират от повече от 500 години пр. Хр. и са ни познати като третото от Седемте чудеса на света - Висящите градини на Семирамида.
Днес 10% от покривите в Германия, например, са покрити със зеленина. У нас, като изключим самопоникналите дървета и храсти по някои полуразрушени сгради, озеленяването на покривните конструкции не е много популярно. Зелените стени също са рядкост.
Допреди 15-ина години обаче те бяха една от характерните черти на крайдунавска Силистра. В подножието на голяма част от блоковете имаше засадено "руско чудо" - специален вид лоза, която за една година достига до третия етаж. Освен грозде собствено производство, руското чудо носеше и на прохлада през лятото.
http://netinfo.bg/?tid=40&oid=1225392
Пътуване във времето
Времето може да се върне
Времето е било най-сложният и малко изучаван научен проблем от древни времена.
Преди 12 години американски и британски учени, които провеждали изследвания в Антарктика направили сензационно откритие. Американският физик Mariann McLein забелязал въртяща се сива мъгла в небето близо до полюса на 27 Януари, която учените в началото сметнали за обикновена буря. Въпреки това сивата мъгла не промяняла формата си и не се движела в интервала от време.Изследователите решили да разследват феномена и изпратили метерологичен балон с апаратура способна да регистрира скоростта на вятъра , температурата на въздуха и влагата. Балонът обаче се издигнал нагоре и внезапно изчезнал.
След известно време изследователите успели да върнат балона на земята с помощта на въже, което било закачено за него предварително.Те били невероятно изненадани да видят че хронометърът, който бил нагласен показвал датата 27 януари 1965г. – същият ден но 30 години по-рано. Експериментът бил повторен няколко пъти след като изследователите се уверили че оборудването е в отлично състояние. Но всеки път когато се връщал часовникът на балона показвал минало време. Феноменът бил наречен „времевата порта” и бил докладван на Белия Дом.
Днес феноменът продъжава да се изследва . Предполага се че въртящият се кратер над Южния Полюс е тунел който позволява да се проникне в други времена.Нещо повече – стартирани са програми за пращане на хора в други времена. ЦРУ и ФБР се борят за надмощие и контрол над проекта, който може да промени хода на историята.Не е ясно обаче дали властите ще одобрят експеримента.
Известният руски учен Nikolay Kozyrev е провел експеримент, за да докаже че движението от бъдещето към миналото е възможно.Той конкретизирал своите възгледи с хипотезите за внезапно информационно разпространение през физическите характеристики на времето. Nikolay Kozyrev дори предположил че „ времето може да изпълнява работа и да произвежда енергия”. Американски физик теорист пък достигнал до заключението, че времето е съществувало преди съществуването на света.
Знае се че всеки от нас чувства различно времевия поток при различни обстоятелства. Веднъж светкавица поразила алпинист – по-късно човекът разказъл как светкавицата влязла в неговата ръка , бавно продължила през нея , разделила кожата от тъканите и овъглила неговите клетки.Той се почувствал сякаш има хиляди игли на таралеж под кожата си.
Руският изследовател на аномални феномени, философ и автор на много книги Gennady Belimov публикува своята статия под заглавието: „ Машината на Времето: Първо Забързайте” във вестника „ На върха на невъзможното”.Той описва уникални експерименти извършени от група ентусиасти и водени от Vadim Chernobrov, човекът, който започнал да създава времеви машини – устройства с електромагнитно изпомпване през 1987г. Днес групата ентусиасти могат да забавят или да забързат хода на времето използвайки специално въздействие на магнетичното поле. Най-голямото забавяне на времето било 1,5 секунди за 1 час работа на оборудването в лаборатория.
През август 2001г. нов модел машина на времето предназначена за хора била изпробвана във района на Волгоград - Русия.Въпреки че работела само на батерии за кола и била с малък капацитет машината успяла да промени времето с 3% - промяната била регистрирана със симетрични кристални осцилатори.
Отначало изследователите прекарали 5,10 и 20 минути в работещата машина, а най- продължителното стоене било 30 минути. Vadim Chernobrov споделил че хората се почувствали сякаш са се придвижили към друг свят- те почувствали живота тук и „там” едновременно като че ли пространството се разгъва.” Аз немога да дефинирам невероятните усещания които преживяхме в тези моменти”.
Нито пък телевизонните или радио компании съобщили за този невероятен факт. Gennady Belimov казва , че руският президент не е бил уведомен за експеримента. Въпреки това той споделя , че още при Сталин е имало Изследователски институт за Паралеления Свят.Резултати от експериментите извършени от академиците Kurchatov и Ioffe сега могат да бъдат намерени в архивите.През 1952г. ръководителя на съветската тайна полиция Лаврентий Берия инициирал дело срещу изследователи участващи в експериментите и като резултат 18 професори били екзекутирани чрез разстрел а 59 кандидати за доктор или доктори по физични науки били пратени в лагери.Институтът подновил своята дейност при Хрусчов.Но експерименталните съоръжения заедно с 8 водещи изследователи изчезнали през 1961г. и всички сгради затворили с изключение на една в която се провеждат експерименти, когато вече те са били провалени.След това политическото бюро на комунистическата партия и Съвета на министрите решават да прекратят изследванията на Института за неопределен период.
Програмата била подновена през 1987г. когато Института вече функционирал на територията на Съвесткият Съюз. На 30 август 1989г. настъпила трагедия. Невероятно силна експлозия озвучила клона на института на островите Anjou. Експлозията унищожила не само експерименталния модул от 780 тона , но също и самия архипелаг, който покривал 2 квадратни километра местност. Според една от версиите за трагедията модулът заедно с трима експериментатори се сблъскали с огромен обект , вероятно астероид , в паралелен свят или по пътя за паралелния свят - губейки своята двигателна система модула вероятно е останал в паралелния свят.
Последният запис от рамките на експеримента който се пази в архивите на Института казва : „ Ние умираме но продължаваме да извършваме експеримента . Много е тъмно тук; ние виждаме всички предмети двойно, нашите ръце и крака са прозрачни , можем да видим вените и костите през нашата кожа. Запасите от кислород ще стигнат за 43 часа, животоподдържащите системи са сериозно повредени. Поздрави до нашите семейства и приятели!” После трансмисията внезапно спряла.
източник: http://novinarche.blogspot.com/2008/08/blog-post_9937.html
Времето е било най-сложният и малко изучаван научен проблем от древни времена.
Преди 12 години американски и британски учени, които провеждали изследвания в Антарктика направили сензационно откритие. Американският физик Mariann McLein забелязал въртяща се сива мъгла в небето близо до полюса на 27 Януари, която учените в началото сметнали за обикновена буря. Въпреки това сивата мъгла не промяняла формата си и не се движела в интервала от време.Изследователите решили да разследват феномена и изпратили метерологичен балон с апаратура способна да регистрира скоростта на вятъра , температурата на въздуха и влагата. Балонът обаче се издигнал нагоре и внезапно изчезнал.
След известно време изследователите успели да върнат балона на земята с помощта на въже, което било закачено за него предварително.Те били невероятно изненадани да видят че хронометърът, който бил нагласен показвал датата 27 януари 1965г. – същият ден но 30 години по-рано. Експериментът бил повторен няколко пъти след като изследователите се уверили че оборудването е в отлично състояние. Но всеки път когато се връщал часовникът на балона показвал минало време. Феноменът бил наречен „времевата порта” и бил докладван на Белия Дом.
Днес феноменът продъжава да се изследва . Предполага се че въртящият се кратер над Южния Полюс е тунел който позволява да се проникне в други времена.Нещо повече – стартирани са програми за пращане на хора в други времена. ЦРУ и ФБР се борят за надмощие и контрол над проекта, който може да промени хода на историята.Не е ясно обаче дали властите ще одобрят експеримента.
Известният руски учен Nikolay Kozyrev е провел експеримент, за да докаже че движението от бъдещето към миналото е възможно.Той конкретизирал своите възгледи с хипотезите за внезапно информационно разпространение през физическите характеристики на времето. Nikolay Kozyrev дори предположил че „ времето може да изпълнява работа и да произвежда енергия”. Американски физик теорист пък достигнал до заключението, че времето е съществувало преди съществуването на света.
Знае се че всеки от нас чувства различно времевия поток при различни обстоятелства. Веднъж светкавица поразила алпинист – по-късно човекът разказъл как светкавицата влязла в неговата ръка , бавно продължила през нея , разделила кожата от тъканите и овъглила неговите клетки.Той се почувствал сякаш има хиляди игли на таралеж под кожата си.
Руският изследовател на аномални феномени, философ и автор на много книги Gennady Belimov публикува своята статия под заглавието: „ Машината на Времето: Първо Забързайте” във вестника „ На върха на невъзможното”.Той описва уникални експерименти извършени от група ентусиасти и водени от Vadim Chernobrov, човекът, който започнал да създава времеви машини – устройства с електромагнитно изпомпване през 1987г. Днес групата ентусиасти могат да забавят или да забързат хода на времето използвайки специално въздействие на магнетичното поле. Най-голямото забавяне на времето било 1,5 секунди за 1 час работа на оборудването в лаборатория.
През август 2001г. нов модел машина на времето предназначена за хора била изпробвана във района на Волгоград - Русия.Въпреки че работела само на батерии за кола и била с малък капацитет машината успяла да промени времето с 3% - промяната била регистрирана със симетрични кристални осцилатори.
Отначало изследователите прекарали 5,10 и 20 минути в работещата машина, а най- продължителното стоене било 30 минути. Vadim Chernobrov споделил че хората се почувствали сякаш са се придвижили към друг свят- те почувствали живота тук и „там” едновременно като че ли пространството се разгъва.” Аз немога да дефинирам невероятните усещания които преживяхме в тези моменти”.
Нито пък телевизонните или радио компании съобщили за този невероятен факт. Gennady Belimov казва , че руският президент не е бил уведомен за експеримента. Въпреки това той споделя , че още при Сталин е имало Изследователски институт за Паралеления Свят.Резултати от експериментите извършени от академиците Kurchatov и Ioffe сега могат да бъдат намерени в архивите.През 1952г. ръководителя на съветската тайна полиция Лаврентий Берия инициирал дело срещу изследователи участващи в експериментите и като резултат 18 професори били екзекутирани чрез разстрел а 59 кандидати за доктор или доктори по физични науки били пратени в лагери.Институтът подновил своята дейност при Хрусчов.Но експерименталните съоръжения заедно с 8 водещи изследователи изчезнали през 1961г. и всички сгради затворили с изключение на една в която се провеждат експерименти, когато вече те са били провалени.След това политическото бюро на комунистическата партия и Съвета на министрите решават да прекратят изследванията на Института за неопределен период.
Програмата била подновена през 1987г. когато Института вече функционирал на територията на Съвесткият Съюз. На 30 август 1989г. настъпила трагедия. Невероятно силна експлозия озвучила клона на института на островите Anjou. Експлозията унищожила не само експерименталния модул от 780 тона , но също и самия архипелаг, който покривал 2 квадратни километра местност. Според една от версиите за трагедията модулът заедно с трима експериментатори се сблъскали с огромен обект , вероятно астероид , в паралелен свят или по пътя за паралелния свят - губейки своята двигателна система модула вероятно е останал в паралелния свят.
Последният запис от рамките на експеримента който се пази в архивите на Института казва : „ Ние умираме но продължаваме да извършваме експеримента . Много е тъмно тук; ние виждаме всички предмети двойно, нашите ръце и крака са прозрачни , можем да видим вените и костите през нашата кожа. Запасите от кислород ще стигнат за 43 часа, животоподдържащите системи са сериозно повредени. Поздрави до нашите семейства и приятели!” После трансмисията внезапно спряла.
източник: http://novinarche.blogspot.com/2008/08/blog-post_9937.html
петък, 11 юли 2008 г.
iDoser - новият виртуален звуков наркотик
iDoser - новият виртуален звуков наркотик
Ново поколение онлайн виртуални звукови наркотици – iDoser, се предлагат от скоро в Интернет. Новината обиколи всички новинарски медии, макар и с оскъдна информация за ефекта и страничните ефекти от „честотния” наркотик, който използва факта, че човешкият мозък работи с импулси.
iDoser няма нищо общо с амфетамини, кокаин, хероин, ЛСД и други традиционни наркотици, но по подобен начин засяга областите на възприятие като слух, баланс, съзнание.
iDoser е виртуален наркотик без дъх, мирис и форма – той е обикновен MP3 файл, който може да се прослуша на компютъра. Продава се като пакет от 76 дози (или 300, по избор), който можете да изтеглите и да инжектирате директно в мозъка чрез един чифт професионални слушалки.
Всяка доза е създадена от отделен аудио файл, съдържащ така наречените бинауралнo генерирани звукови импликации в нискочестотния диапазон.
Не се споменава дали iDozer създава зависимост или нежелани реакции, дали засяга дълготрайно важни зони в мозъка на човека и какъв точно е ефектът от този тип въздействие. Учени провеждат задълбочени изследвания върху бинуарно (binaural) генерираните импликации от доста време насам. Ефектът им като нервен катализатор е повече от безспорен. За да се усети обаче е необходима hi-fi апаратура, а не колонки за 8 лева. Потенциалния инфразвук не е решаващ, а дисонанса в диапазона 443-446Hz.
/http://news.vestnik24.com/lifestyle/lifestyle_602233.html/
Ново поколение онлайн виртуални звукови наркотици – iDoser, се предлагат от скоро в Интернет. Новината обиколи всички новинарски медии, макар и с оскъдна информация за ефекта и страничните ефекти от „честотния” наркотик, който използва факта, че човешкият мозък работи с импулси.
iDoser няма нищо общо с амфетамини, кокаин, хероин, ЛСД и други традиционни наркотици, но по подобен начин засяга областите на възприятие като слух, баланс, съзнание.
iDoser е виртуален наркотик без дъх, мирис и форма – той е обикновен MP3 файл, който може да се прослуша на компютъра. Продава се като пакет от 76 дози (или 300, по избор), който можете да изтеглите и да инжектирате директно в мозъка чрез един чифт професионални слушалки.
Всяка доза е създадена от отделен аудио файл, съдържащ така наречените бинауралнo генерирани звукови импликации в нискочестотния диапазон.
Не се споменава дали iDozer създава зависимост или нежелани реакции, дали засяга дълготрайно важни зони в мозъка на човека и какъв точно е ефектът от този тип въздействие. Учени провеждат задълбочени изследвания върху бинуарно (binaural) генерираните импликации от доста време насам. Ефектът им като нервен катализатор е повече от безспорен. За да се усети обаче е необходима hi-fi апаратура, а не колонки за 8 лева. Потенциалния инфразвук не е решаващ, а дисонанса в диапазона 443-446Hz.
/http://news.vestnik24.com/lifestyle/lifestyle_602233.html/
сряда, 6 февруари 2008 г.
Bъв вътрешността на живите клетки - гигантско електрическо поле
Биофизици откриха, че във вътрешността на живите клетки съществува гигантско електрическо поле
(http://bgfactor.org/index_.php?cm=4&id=14047)
Най-малкият волтметър не е електронно, а фотонно устройство. Това е наночастица от специален оцветител с диаметър само 30 нанометра. Ако той бъде осветен със синя светлина, отдава двоен импулс – зелен и червен цвят. Съотношението между интензивността на тези два цвята зависи от напрежението на електрическото поле в мястото, от което се излъчват т.е. от местоположението на наночастицата.
В една жива клетка могат да бъдат поставени хиляди такива нановолтметъри. Именно такъв опит е направила групата от учени, създатели на волтметъра. Той е дело на изследователи от Мичиганския университет (University of Michigan) ръководени от професор Раул Копелман (Raoul Kopelman). Резултатите от експеримента били удивителни. Оказало се, че в цитозолата, подобна на гел течност, с която е запълнена клетката между плазмената мембрана и ядрото, електическото поле е изключително високо – над 15 милиона волта на метър. За сравнение полето в обикновена къща е 10 волта на метър, а точно под високоволтов далекопровод е около 10 хиляди волта на метър. Това означава, че електрическото поле в клетката е 1500 пъти по-високо от това създавано от високоволтов далекопровод.
“До сега се считаше, че потенциал има само на мембраната на клетката, а вътре в нея поле не съществува. Впрочем, до сега никой не можеше да измери това поле. Сега вече е нужно да се търси механизъмът, който предизивква толкова силно вътрешно поле в живата клетка. Подозирам, че търсенето на този механизъм ще създаде много неприятности на биофизиците” – коментира професор Копелман.
За да се наруши нормалната функция на клетката трябва външно електростатично поле или електромагнитно със съответни параметри да се насложи с вътрешното. Това би се постигнало ако ви се наелектризирват дрехите или стоите в такива полета. Глобалното затопляне е нищо в сравнение с електромагнитното замърсяване. Информирайте се, търсете: electrosmog, EMF, EHS, electrohypersensitivity, taos hum, HAARP
Ха да ви е честит новия "век" в който ще живеете ! ! !
(http://bgfactor.org/index_.php?cm=4&id=14047)
Най-малкият волтметър не е електронно, а фотонно устройство. Това е наночастица от специален оцветител с диаметър само 30 нанометра. Ако той бъде осветен със синя светлина, отдава двоен импулс – зелен и червен цвят. Съотношението между интензивността на тези два цвята зависи от напрежението на електрическото поле в мястото, от което се излъчват т.е. от местоположението на наночастицата.
В една жива клетка могат да бъдат поставени хиляди такива нановолтметъри. Именно такъв опит е направила групата от учени, създатели на волтметъра. Той е дело на изследователи от Мичиганския университет (University of Michigan) ръководени от професор Раул Копелман (Raoul Kopelman). Резултатите от експеримента били удивителни. Оказало се, че в цитозолата, подобна на гел течност, с която е запълнена клетката между плазмената мембрана и ядрото, електическото поле е изключително високо – над 15 милиона волта на метър. За сравнение полето в обикновена къща е 10 волта на метър, а точно под високоволтов далекопровод е около 10 хиляди волта на метър. Това означава, че електрическото поле в клетката е 1500 пъти по-високо от това създавано от високоволтов далекопровод.
“До сега се считаше, че потенциал има само на мембраната на клетката, а вътре в нея поле не съществува. Впрочем, до сега никой не можеше да измери това поле. Сега вече е нужно да се търси механизъмът, който предизивква толкова силно вътрешно поле в живата клетка. Подозирам, че търсенето на този механизъм ще създаде много неприятности на биофизиците” – коментира професор Копелман.
За да се наруши нормалната функция на клетката трябва външно електростатично поле или електромагнитно със съответни параметри да се насложи с вътрешното. Това би се постигнало ако ви се наелектризирват дрехите или стоите в такива полета. Глобалното затопляне е нищо в сравнение с електромагнитното замърсяване. Информирайте се, търсете: electrosmog, EMF, EHS, electrohypersensitivity, taos hum, HAARP
Ха да ви е честит новия "век" в който ще живеете ! ! !
петък, 1 февруари 2008 г.
Получаване на енергия от дъжда
Френски учени създадоха устройство за получаване на енергия от дъжда
(http://bgfactor.org/index_.php?cm=4&id=13926)
Специалистите от френската компания CEA-Leti и Националния политехнически институт в Гренобъл (Institut national polytechnique de Grenoble) провеждат изпитания на устройство, което изработва енергия от дъждовни капки.
Според Томас Джагер (Thomas Jager), един от авторите на разработката, енергията от дъждовни капки позволява да се получи ток за маломощни устройства при липса на слънце.
За да се определи колко електричество може да произведе дъжда учените създали опитна постановка, в която капките вода падат от определена височина върху тънка пластинка от поливинилиденфторид (PVDF). Когато капките удрят пластинката от PVDF с дебелина от 25 микрометра, в нея възникват механични колебания, които генерират електричество.
В резултат от експеримента става ясно, че създадената от установката непрекъсната мощност зависи от размера на капките, честотата им и общото количеството на водата паднала върху пластинката. Данните от експеримента показват, че енергията, която произвежда една капка дъжд е между 2 микроджаула и 1 милиджаул в зависимост от диаметърът й.
Авторите на експеримента твърдят, че подобна система с пластинка, чиято площ е няколко квадратни сантиметра, може да отдава до 10 миливата непрекъсната мощност.
Изследователите предполагат, че тяхната разработка може успешно да се използва за получаване на малки порции безплатна енергия, там където е трудно или много скъпо да се използват батерии.
(http://bgfactor.org/index_.php?cm=4&id=13926)
Специалистите от френската компания CEA-Leti и Националния политехнически институт в Гренобъл (Institut national polytechnique de Grenoble) провеждат изпитания на устройство, което изработва енергия от дъждовни капки.
Според Томас Джагер (Thomas Jager), един от авторите на разработката, енергията от дъждовни капки позволява да се получи ток за маломощни устройства при липса на слънце.
За да се определи колко електричество може да произведе дъжда учените създали опитна постановка, в която капките вода падат от определена височина върху тънка пластинка от поливинилиденфторид (PVDF). Когато капките удрят пластинката от PVDF с дебелина от 25 микрометра, в нея възникват механични колебания, които генерират електричество.
В резултат от експеримента става ясно, че създадената от установката непрекъсната мощност зависи от размера на капките, честотата им и общото количеството на водата паднала върху пластинката. Данните от експеримента показват, че енергията, която произвежда една капка дъжд е между 2 микроджаула и 1 милиджаул в зависимост от диаметърът й.
Авторите на експеримента твърдят, че подобна система с пластинка, чиято площ е няколко квадратни сантиметра, може да отдава до 10 миливата непрекъсната мощност.
Изследователите предполагат, че тяхната разработка може успешно да се използва за получаване на малки порции безплатна енергия, там където е трудно или много скъпо да се използват батерии.
Създадоха най-тъмния материал в света
Тайната на изключително ниската отразяваща способност се крие в размерите и разположението на въглеродни нанотръбички
(http://bgfactor.org/index_.php?cm=4&id=13947)
Изследователи от Райския университет (Rice University) и Ренселърския политехнически институт (Rensselaer Polytechnic Institute) разработиха най-тъмния материал в света. Тънката пластинка, състояща се от въглеродни нанотръбички, отразява само 0,045 процента от падащата върху нея светлина, се съобщава в прессъобщение на университета. Тази стойност е 4 пъти по-малка в сравнение с най-тъмния известен досега материал (никел-фосфатна сплав, чиято повърхност е осеяна с микровдлъбнатини) и около 100 пъти по-малка от отразяващата повърхност на лист черна хартия.
Тайната на изключително ниската отразяваща способност се крие в размерите и разположението на нанотръбичките. Минимизирането на отражението и получаване на максимална стойност на поглъщане на светлината се получава чрез вертикални пористи нанотръбички. Те са разположени върху носещия материал със сравнително малка плътност. Понеже диаметърът на тези нанотръбички е от порядъка на нанометри почти всичката светлина попада между тях и се поглъща от материала.
Автори на откритието са Лидже Ци (Lijie Ci) и Пуликел Аджаян (Pulickel Ajayan). Те планират да кандидатстват със своето изобретение за вписване в Книгата на рекордите “Гинес”. Относно практическото приложение на материала, то в бъдеще той може успешно да се използва за усъвършенстване на слънчевите батерии, телескопите и различни специални покрития.
(http://bgfactor.org/index_.php?cm=4&id=13947)
Изследователи от Райския университет (Rice University) и Ренселърския политехнически институт (Rensselaer Polytechnic Institute) разработиха най-тъмния материал в света. Тънката пластинка, състояща се от въглеродни нанотръбички, отразява само 0,045 процента от падащата върху нея светлина, се съобщава в прессъобщение на университета. Тази стойност е 4 пъти по-малка в сравнение с най-тъмния известен досега материал (никел-фосфатна сплав, чиято повърхност е осеяна с микровдлъбнатини) и около 100 пъти по-малка от отразяващата повърхност на лист черна хартия.
Тайната на изключително ниската отразяваща способност се крие в размерите и разположението на нанотръбичките. Минимизирането на отражението и получаване на максимална стойност на поглъщане на светлината се получава чрез вертикални пористи нанотръбички. Те са разположени върху носещия материал със сравнително малка плътност. Понеже диаметърът на тези нанотръбички е от порядъка на нанометри почти всичката светлина попада между тях и се поглъща от материала.
Автори на откритието са Лидже Ци (Lijie Ci) и Пуликел Аджаян (Pulickel Ajayan). Те планират да кандидатстват със своето изобретение за вписване в Книгата на рекордите “Гинес”. Относно практическото приложение на материала, то в бъдеще той може успешно да се използва за усъвършенстване на слънчевите батерии, телескопите и различни специални покрития.
Колумбиецът Хайме Гарсия запомни 150 000 знака след запетайката в числото пи – 3,14
Колумбиецът Хайме Гарсия запомни 150 000 знака след запетайката в числото пи – 3,14
http://bgfactor.org/index_.php?cm=12&id=13936
Колумбиецът Хайме Гарсия, известен с прозвището си “човека-компютър”, подобри собствения си рекорд за запаметяване. Пред преподаватели и студенти в Университета Комплутенсе в Мадрид, той успя да повтори по памет 150 000 знака след десетичната запетая на числото пи (3,14), което представлява безкрайна непериодична десетична дроб, предава ИТАР-ТАСС.
По време за опита за рекорд били използвани 652 слайда за възпроизвеждането на екрана пред аудиторията на всички запаметени от колумбиеца цифри, които той изреждал с гръб към екрана. Изброяването на всички 150 000 знака отнело 3 дни, съобщава испанската осведомителна агенция EFE. Рекордното постижение на Гарсия било потвърденоот професорите по математика в мадридския университет и заверено от двама нотариуси.
Колумбиецът притежава вече 4 рекорда в Книгата на рекордите “Гинес”, свързани със запаметяване или изчисления и разкри, че скоро смята да постави и пети. Той е в състояние в рамките на 0,15 секунди на извлече корен от 13-та степен на всяко 100-знаково число, или от един поглед да запомни 200-знаково число, след което да го повтори без грешка отляво надясно и отдясно наляво.
“Не съм гений, нито разполагам с някакви суперспособности. Единствените ми отличителни качества са постоянството и упоритостта”, коментира скромно постижението си Гарсия.
http://bgfactor.org/index_.php?cm=12&id=13936
Колумбиецът Хайме Гарсия, известен с прозвището си “човека-компютър”, подобри собствения си рекорд за запаметяване. Пред преподаватели и студенти в Университета Комплутенсе в Мадрид, той успя да повтори по памет 150 000 знака след десетичната запетая на числото пи (3,14), което представлява безкрайна непериодична десетична дроб, предава ИТАР-ТАСС.
По време за опита за рекорд били използвани 652 слайда за възпроизвеждането на екрана пред аудиторията на всички запаметени от колумбиеца цифри, които той изреждал с гръб към екрана. Изброяването на всички 150 000 знака отнело 3 дни, съобщава испанската осведомителна агенция EFE. Рекордното постижение на Гарсия било потвърденоот професорите по математика в мадридския университет и заверено от двама нотариуси.
Колумбиецът притежава вече 4 рекорда в Книгата на рекордите “Гинес”, свързани със запаметяване или изчисления и разкри, че скоро смята да постави и пети. Той е в състояние в рамките на 0,15 секунди на извлече корен от 13-та степен на всяко 100-знаково число, или от един поглед да запомни 200-знаково число, след което да го повтори без грешка отляво надясно и отдясно наляво.
“Не съм гений, нито разполагам с някакви суперспособности. Единствените ми отличителни качества са постоянството и упоритостта”, коментира скромно постижението си Гарсия.
Абу Даби - най-голямата водородна електроцентрала в света
Абу Даби ще строи най-голямата водородна електроцентрала в света
(http://bgfactor.org/index_.php?cm=12&id=13887)
Арабското емирство Абу Даби ще вложи $ 15 млрд. за амбициозен проект за възобновяема и екологически чиста енергия, който трябва да го превърне в лидер на световния пазар за алтернативна енергия, съобщава Reuters. Основата на проекта включва строителството на най-голямата в света водородна електростанция с мощност 500 мегавата.
Голяма част от инвестициите ще отидат за изграждането на първия в света екологически чист град Масдар, който няма да отделя вредни въглеродни емисии и няма да изхвърля никакви отпадъци. Градът, в който ще могат да живеят 15 000 души, ще се превърне и в център на няколко проекта за възобновяема енергия, в т. ч. за сглобяване и използване на слънчеви енергийни панели. В Масдар ще бъде изградена и мрежа за събирането и съхраняването на въглеводородни газове (carbon capture and storage; CCS), които после ще бъдат освобождавани в петролните находища за изпомпването на нефт на повърхността. Принцът-престолонаследник на емирството, шейх Мохамед Бин Зайед Ал Нахаян (Mohammed bin Zayed al-Nahayan) уточни, че строителството на Масдар започва още през януари 2008 г.
Държавната компания за алтернативна енергия на емерството Abu Dhabi Future Energy Company или Masdar ще разполага със 60% дялово участие в изграждането на водородната електроцентрала в едноименния град, като останалите проценти ще се поделят поравно между компаниите BP и Rio Tinto. Инженеринговата част и архитектурния дизайн на проекта ще са готови в края на 2008 г., иточнява изпълнителният директор на Masdar Султан Ал Джабер (Sultan Al Jaber). Изпълнителният директор на BP Alternative Energy Вивиен Кокс (Vivienne Cox) уточнява, че изграждането на централата ще струва $ 2 млрд.
(http://bgfactor.org/index_.php?cm=12&id=13887)
Арабското емирство Абу Даби ще вложи $ 15 млрд. за амбициозен проект за възобновяема и екологически чиста енергия, който трябва да го превърне в лидер на световния пазар за алтернативна енергия, съобщава Reuters. Основата на проекта включва строителството на най-голямата в света водородна електростанция с мощност 500 мегавата.
Голяма част от инвестициите ще отидат за изграждането на първия в света екологически чист град Масдар, който няма да отделя вредни въглеродни емисии и няма да изхвърля никакви отпадъци. Градът, в който ще могат да живеят 15 000 души, ще се превърне и в център на няколко проекта за възобновяема енергия, в т. ч. за сглобяване и използване на слънчеви енергийни панели. В Масдар ще бъде изградена и мрежа за събирането и съхраняването на въглеводородни газове (carbon capture and storage; CCS), които после ще бъдат освобождавани в петролните находища за изпомпването на нефт на повърхността. Принцът-престолонаследник на емирството, шейх Мохамед Бин Зайед Ал Нахаян (Mohammed bin Zayed al-Nahayan) уточни, че строителството на Масдар започва още през януари 2008 г.
Държавната компания за алтернативна енергия на емерството Abu Dhabi Future Energy Company или Masdar ще разполага със 60% дялово участие в изграждането на водородната електроцентрала в едноименния град, като останалите проценти ще се поделят поравно между компаниите BP и Rio Tinto. Инженеринговата част и архитектурния дизайн на проекта ще са готови в края на 2008 г., иточнява изпълнителният директор на Masdar Султан Ал Джабер (Sultan Al Jaber). Изпълнителният директор на BP Alternative Energy Вивиен Кокс (Vivienne Cox) уточнява, че изграждането на централата ще струва $ 2 млрд.
понеделник, 8 октомври 2007 г.
Източникът на живота е в дълбините на Земята
http://www.bgfactor.org/index_.php?&id=12651
Източникът и основа на живота на нашата планета е скрит дълбоко в недрата на планетата във вид на минерал.
Сензационните резултати от изследване на германски учени могат да отговорят на въпроса, който вълнува отдавна науката: как в атмосферата на Земята се появява кислорода, който дава начало на всички живи организми? Изследователите от университета в Бон (University of Bonn) достигат до извода, че източникът и основа на живота на нашата планета е скрит дълбоко в недрата на планетата във вид на минерал, наречен майорит (majorite). Той се образува под земята, събира в себе си кислород и след това извежда животворящите молекули на повърхността. Ако този процес не протича от древни времена, то нашата планета щеше да е суха и безжизнена подобно на Марс, пише в публикацията в списание Nature.
Минералът се образува на дълбочина няколко стотин километра, където температурата и налягането са много високи. Само в такива условия могат да се осъществят необходимите химически реакции, които разрушават структурата на железния оксид и прибавят освободения кислород в състава на майорита. Основният материал за този процес, железния оксид, се съдържа в земната кора. Той попада в недрата на планетата при движението на тектоничните плочи. Когато техните краища потъват надолу достигат до дълбочина, на която се намира ценния минерал. “Колкото по-голямо е налягането, толкова повече кислород се съхранява в минералите” - отбелязва един от участниците в проекта, д-р Кристиан Балхаус (Christian Ballhaus) от Минералогичния институт към университета в Бон (Mineralogical Institute at the Bonn University). По време на изследването в лабораторни условия е възпроизведен този природен механизъм.
След протичане на описаните процеси майорита постепенно се издига от недрата на Земята и се транспортира до повърхността. В горните слоеве на мантията, на границата със земната кора, налягането вече е много малко, за да поддържа структурата на минерала. Там майорита се разрушава и освобождава абсорбирания кислород. По този начин, молекулите на газа, първоначално заключени в земната кора, попадат в недрата на планетата, а след това се изхвърлят в атмосферата.
Този процес създава условията необходими за съществуване на живот на Земята.
Източникът и основа на живота на нашата планета е скрит дълбоко в недрата на планетата във вид на минерал.
Сензационните резултати от изследване на германски учени могат да отговорят на въпроса, който вълнува отдавна науката: как в атмосферата на Земята се появява кислорода, който дава начало на всички живи организми? Изследователите от университета в Бон (University of Bonn) достигат до извода, че източникът и основа на живота на нашата планета е скрит дълбоко в недрата на планетата във вид на минерал, наречен майорит (majorite). Той се образува под земята, събира в себе си кислород и след това извежда животворящите молекули на повърхността. Ако този процес не протича от древни времена, то нашата планета щеше да е суха и безжизнена подобно на Марс, пише в публикацията в списание Nature.
Минералът се образува на дълбочина няколко стотин километра, където температурата и налягането са много високи. Само в такива условия могат да се осъществят необходимите химически реакции, които разрушават структурата на железния оксид и прибавят освободения кислород в състава на майорита. Основният материал за този процес, железния оксид, се съдържа в земната кора. Той попада в недрата на планетата при движението на тектоничните плочи. Когато техните краища потъват надолу достигат до дълбочина, на която се намира ценния минерал. “Колкото по-голямо е налягането, толкова повече кислород се съхранява в минералите” - отбелязва един от участниците в проекта, д-р Кристиан Балхаус (Christian Ballhaus) от Минералогичния институт към университета в Бон (Mineralogical Institute at the Bonn University). По време на изследването в лабораторни условия е възпроизведен този природен механизъм.
След протичане на описаните процеси майорита постепенно се издига от недрата на Земята и се транспортира до повърхността. В горните слоеве на мантията, на границата със земната кора, налягането вече е много малко, за да поддържа структурата на минерала. Там майорита се разрушава и освобождава абсорбирания кислород. По този начин, молекулите на газа, първоначално заключени в земната кора, попадат в недрата на планетата, а след това се изхвърлят в атмосферата.
Този процес създава условията необходими за съществуване на живот на Земята.
петък, 5 октомври 2007 г.
Пластмаса твърда като стомана
http://science.actualno.com/news_127060.html
Изследователи създадоха нова прозрачна пластмаса, която е твърда като стомана и същевременно е тънка като лист хартия, съобщи Франс прес като цитира публикация в сп. "Сайънс".
Създадена на базата на глина и нетоксично лепило като това, което използват учениците, тази композитна пластмаса е биоразграждаща се, а за производството й е нужна малко енергия, заяви ръководителят на изследването, роденият в Москва Никълъс А. Котов от Мичиганския университет.
Новата пластмаса е и екологична, допълни Котов, като отбеляза, че производствената й цена е малка. Материалът може да послужи за ограничаване на консумацията на енергия, нужна за отделянето на газообразни елементи в химическите заводи, както и за подобряване на технологията за производство на микрочипове и биомедицински сензори.
Освен това материалът може да бъде използван за производство на по-леки и по-твърди бронирани материали, осигуряващи нужната защита на войниците, полицаите и техните автомобили. Котов вече е започнал да работи над практичното приложение на тази пластмаса, която може да бъде пусната в продажба до една-две години.
Все още сме в експерименталния стадий на изследванията, но в лабораторията си строим машина, която може да произвежда листове пластмаса с размери 1 м на 1 м, обясни изследователят. Производството на композитен материал на базата на елементи, които остават твърди върху толкова голяма площ, макар че размерите им са от порядъка на 1 нанометър, дълго време бе сериозно предизвикателство за учените.
Котов е съумял да постигне това, имитирайки молекулярната структура на морските раковини. Неговият екип е създал робот, който натрупва нанолиста като застъпващи се една с друга тухлички и ползва полимер с ролята на лепило между отделните слоеве под формата на водородни връзки, които лесно се възстановяват, ако са били прекъснати.
Изследователи създадоха нова прозрачна пластмаса, която е твърда като стомана и същевременно е тънка като лист хартия, съобщи Франс прес като цитира публикация в сп. "Сайънс".
Създадена на базата на глина и нетоксично лепило като това, което използват учениците, тази композитна пластмаса е биоразграждаща се, а за производството й е нужна малко енергия, заяви ръководителят на изследването, роденият в Москва Никълъс А. Котов от Мичиганския университет.
Новата пластмаса е и екологична, допълни Котов, като отбеляза, че производствената й цена е малка. Материалът може да послужи за ограничаване на консумацията на енергия, нужна за отделянето на газообразни елементи в химическите заводи, както и за подобряване на технологията за производство на микрочипове и биомедицински сензори.
Освен това материалът може да бъде използван за производство на по-леки и по-твърди бронирани материали, осигуряващи нужната защита на войниците, полицаите и техните автомобили. Котов вече е започнал да работи над практичното приложение на тази пластмаса, която може да бъде пусната в продажба до една-две години.
Все още сме в експерименталния стадий на изследванията, но в лабораторията си строим машина, която може да произвежда листове пластмаса с размери 1 м на 1 м, обясни изследователят. Производството на композитен материал на базата на елементи, които остават твърди върху толкова голяма площ, макар че размерите им са от порядъка на 1 нанометър, дълго време бе сериозно предизвикателство за учените.
Котов е съумял да постигне това, имитирайки молекулярната структура на морските раковини. Неговият екип е създал робот, който натрупва нанолиста като застъпващи се една с друга тухлички и ползва полимер с ролята на лепило между отделните слоеве под формата на водородни връзки, които лесно се възстановяват, ако са били прекъснати.
сряда, 3 октомври 2007 г.
Aкумулатор - 30 години без презареждане
http://science.actualno.com/news_126653.html
В САЩ е създадена батерия за мобилни устройства (за ноутбук или за мобилен телефон), която може да работи 30 години, без да бъде презаредена, съобщи Нюзру, като се позова на Next Energy News.
Акумулаторът е разработен в изследователската лаборатория на ВВС на САЩ на основата на радиоактивното излъчване.
Принципът на действие на акумулатора се състои в следното: радиоактивното вещество изпуска бета-лъчи (поток електрони), които след това се улавят от силициева пластина, а после се индуцира електрически ток.
В акумулатора е използван изотоп на водорода - тритий. При реакциите в батерията не се отделя топлина.
Създателите уверяват, че батерията е абсолютно безвредна и нетоксична дори след крайния срок на експлоатацията й - 30 години.
Предвижда се производството на подобни акумулатори да започне след 2-3 години. БТА
В САЩ е създадена батерия за мобилни устройства (за ноутбук или за мобилен телефон), която може да работи 30 години, без да бъде презаредена, съобщи Нюзру, като се позова на Next Energy News.
Акумулаторът е разработен в изследователската лаборатория на ВВС на САЩ на основата на радиоактивното излъчване.
Принципът на действие на акумулатора се състои в следното: радиоактивното вещество изпуска бета-лъчи (поток електрони), които след това се улавят от силициева пластина, а после се индуцира електрически ток.
В акумулатора е използван изотоп на водорода - тритий. При реакциите в батерията не се отделя топлина.
Създателите уверяват, че батерията е абсолютно безвредна и нетоксична дори след крайния срок на експлоатацията й - 30 години.
Предвижда се производството на подобни акумулатори да започне след 2-3 години. БТА
Летим към Луната със снаряда на Жул Верн
http://science.actualno.com/news_126644.html
НАСА, Роскосмос и Европейската космическа агенция обявиха, че ще изпратят хора на Луната към 2012 г.
На пресконференция в края на миналата седмица директорът на американското Национално управление по аеронавтика и изследване на космическото пространство Майкъл Грифин припомни, че последните земни люде, посетили естествения спътник на Земята, са астронавтите Юджийн Сърнан, Рон Еванс и Харисън Шмит ("Аполо-17", 1972 г.).
Стойността на бъдещата мисия до сателита ще е около 230 млрд. долара, прогнозира той. Американските астронавти ще кацнат на лунната повърхност с космически кораб от ново поколение, чието работно название е "Констелейшън".
Ултрамодерният летателен апарат е предназначен както за пилотирани полети, така и за изпълнение на мисии в безпилотен режим. Той ще носи на борда си значително по-голям товар и по-многоброен екипаж (до 6 астронавти) в сравнение със совалките и ще е 10 пъти по-безопасен от тях.
Ръководството на НАСАвече одобри схемата на поредния полет до Селена. С две изстрелвания на лунна орбита ще бъдат доставени два масивни модула В първия ще живеят 4 астронавти, които ще пребивават на сателита 7 земни денонощия. Вторият модул ще ги чака на орбита около Луната.
Между 2008 г. и 2011 г. космически апарати на НАСА без екипаж ще оглеждат сателита и ще фотографират повърхността му, за да получат точни топографски данни за местата, подходящи за кацане и лунна база. Засега кандидат номер едно за изграждане на първото селище е кратерът Аристарх, чийто диаметър е 42 км. Край него има плато с височина 2000 м - идеална стартова площадка за полети към Земята, Марс и други обекти от Слънчевата система.
"Нашите космонавти усилено ще търсят суровини на Луната", съобщи Анатолий Перминов, шеф на Роскосмос. Той уточни, че неговите сънародници ще наблегнат не само на химичните съединения, които биха осигурили условията за пребиваването им на Селена, но и на редките метали - още в близкото бъдеще те ще са дефицит на Земята.
Американските и руските астронавти вероятно ще търсят на Луната и доказателства за съществуването на извънземен разум. През 2004 г. американският астрофизик Сет Шостак публикува в сп."Нейчър" доклад, в който твърди, че високоразвитите извънземни цивилизации не бързат да осъществяват контакт със същества като тези, населяващи Земята, чрез радиовълни.
"Те биха ни информирали за себе си чрез междузвездно "послание в бутилка" уточнява Шостак. Той и мнозина негови колеги са убедени, че Луната успешно би могла да играе ролята на такова послание. Учените допускат, че, усвоявайки Космоса, "зелените човечета" навярно са произвели достатъчно количество космически "отпадъци", част от които се намират именно на естествения спътник на Земята.
За полети до Луната, но в по-друг аспект, се готвят и специалисти от лабораторията "Сандиа" в Ню Мексико. Амбицията им е да реализират идеята на Жул Верн за космически полет в снаряд. Оръдието обаче не е артилерийско, както предлага писателят фантаст, а електромагнитно.
Видният французин не е знаел, че не съществува химично съединение което да ускори гюлето за свръхкратко време, докато то все още е в дулото, и да го превърне в изкуствен спътник на Земята. Още една важна подробност: ако такова вещество бъде изнамерено, изведеният на околоземна орбита обект ще бъде сплескан поради огромното претоварване.
Специалистите от "Сандиа" формулират принципно ново решение на проблема - снарядът се изстрелва не от обикновено, а от електромагнитно оръдие. Става дума за устройство, наподобяващо дълга релса, по която протича ток. Около него възниква електромагнитно поле и именно то ускорява гюлето, т.е. космическия кораб.
Електромагнитното оръдие на "Сандиа" е с дължина 465 м и засега може да ускорява снаряд с тегло 10 кг до първа космическа скорост - 8,1 км/сек. До средата на 2008 г. конструкторите ще го направят 2 пъти по-късо и много по-мощно.
Инженери и физици от Масачузетския технологически институт и Реактивната лаборатория на НАСА в Пасадина конструираха луноход, който подскача като скакалец. Това роботизирано устройство има "гръклян" и "жило", с чиято помощ всмуква скални породи от дълбочина 645 м. То ще "изплюва" в специални контейнери материала, който трябва да се изследва.
В два френски института също ври и кипи - до края на 2007-а трябва да приключат тестовете на робот, който има дължина 32 м, прилича на змия и пълзи със скорост 90 км/ч. Неговият прощъпалник ще е през 2012 г. на Луната.
НАСА, Роскосмос и Европейската космическа агенция обявиха, че ще изпратят хора на Луната към 2012 г.
На пресконференция в края на миналата седмица директорът на американското Национално управление по аеронавтика и изследване на космическото пространство Майкъл Грифин припомни, че последните земни люде, посетили естествения спътник на Земята, са астронавтите Юджийн Сърнан, Рон Еванс и Харисън Шмит ("Аполо-17", 1972 г.).
Стойността на бъдещата мисия до сателита ще е около 230 млрд. долара, прогнозира той. Американските астронавти ще кацнат на лунната повърхност с космически кораб от ново поколение, чието работно название е "Констелейшън".
Ултрамодерният летателен апарат е предназначен както за пилотирани полети, така и за изпълнение на мисии в безпилотен режим. Той ще носи на борда си значително по-голям товар и по-многоброен екипаж (до 6 астронавти) в сравнение със совалките и ще е 10 пъти по-безопасен от тях.
Ръководството на НАСАвече одобри схемата на поредния полет до Селена. С две изстрелвания на лунна орбита ще бъдат доставени два масивни модула В първия ще живеят 4 астронавти, които ще пребивават на сателита 7 земни денонощия. Вторият модул ще ги чака на орбита около Луната.
Между 2008 г. и 2011 г. космически апарати на НАСА без екипаж ще оглеждат сателита и ще фотографират повърхността му, за да получат точни топографски данни за местата, подходящи за кацане и лунна база. Засега кандидат номер едно за изграждане на първото селище е кратерът Аристарх, чийто диаметър е 42 км. Край него има плато с височина 2000 м - идеална стартова площадка за полети към Земята, Марс и други обекти от Слънчевата система.
"Нашите космонавти усилено ще търсят суровини на Луната", съобщи Анатолий Перминов, шеф на Роскосмос. Той уточни, че неговите сънародници ще наблегнат не само на химичните съединения, които биха осигурили условията за пребиваването им на Селена, но и на редките метали - още в близкото бъдеще те ще са дефицит на Земята.
Американските и руските астронавти вероятно ще търсят на Луната и доказателства за съществуването на извънземен разум. През 2004 г. американският астрофизик Сет Шостак публикува в сп."Нейчър" доклад, в който твърди, че високоразвитите извънземни цивилизации не бързат да осъществяват контакт със същества като тези, населяващи Земята, чрез радиовълни.
"Те биха ни информирали за себе си чрез междузвездно "послание в бутилка" уточнява Шостак. Той и мнозина негови колеги са убедени, че Луната успешно би могла да играе ролята на такова послание. Учените допускат, че, усвоявайки Космоса, "зелените човечета" навярно са произвели достатъчно количество космически "отпадъци", част от които се намират именно на естествения спътник на Земята.
За полети до Луната, но в по-друг аспект, се готвят и специалисти от лабораторията "Сандиа" в Ню Мексико. Амбицията им е да реализират идеята на Жул Верн за космически полет в снаряд. Оръдието обаче не е артилерийско, както предлага писателят фантаст, а електромагнитно.
Видният французин не е знаел, че не съществува химично съединение което да ускори гюлето за свръхкратко време, докато то все още е в дулото, и да го превърне в изкуствен спътник на Земята. Още една важна подробност: ако такова вещество бъде изнамерено, изведеният на околоземна орбита обект ще бъде сплескан поради огромното претоварване.
Специалистите от "Сандиа" формулират принципно ново решение на проблема - снарядът се изстрелва не от обикновено, а от електромагнитно оръдие. Става дума за устройство, наподобяващо дълга релса, по която протича ток. Около него възниква електромагнитно поле и именно то ускорява гюлето, т.е. космическия кораб.
Електромагнитното оръдие на "Сандиа" е с дължина 465 м и засега може да ускорява снаряд с тегло 10 кг до първа космическа скорост - 8,1 км/сек. До средата на 2008 г. конструкторите ще го направят 2 пъти по-късо и много по-мощно.
Инженери и физици от Масачузетския технологически институт и Реактивната лаборатория на НАСА в Пасадина конструираха луноход, който подскача като скакалец. Това роботизирано устройство има "гръклян" и "жило", с чиято помощ всмуква скални породи от дълбочина 645 м. То ще "изплюва" в специални контейнери материала, който трябва да се изследва.
В два френски института също ври и кипи - до края на 2007-а трябва да приключат тестовете на робот, който има дължина 32 м, прилича на змия и пълзи със скорост 90 км/ч. Неговият прощъпалник ще е през 2012 г. на Луната.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
