неделя, 5 юли 2009 г.

Колко струваш?

nice...

Жегата в ранният следобед успява да изпари дори и кръвта ти. Опитвам се да следвам сянката на оживената улица, но това не помага. По улицата бясно се движат коли, задушно е и дробовете сякаш поемат не въздух, а олово.
Спирам за малко за да изчакам светофара. Светва зелената светлина, но краката отказват да продължат напред. Погледът ми е попаднал на един фризер за сладолед и автоматично се понасям в тази посока.
В този миг чувам зад гърба си рязко свирене на спирачки на спирачки и интересът към събитието надделява над желанието да изям всичкия сладолед на света. На средата на пешеходната пътека една възрастна жена е застинала ужасена. По земята са разпръснати някакви документи, а на сантиметри от нея е спрял огромен черен джип.
Вратата на джипа се отваря със замах и пред погледът ми изплува едно видение в бяло и златисто. Нежен аромат разкъсва , миризмата на петролни продукти. Едно русо младо момиче, полюшвайки се на остри като игли токчета се отправя към старата жена. Златистата коса се поклаща в такт с всяка стъпка, а дрехите приличащи по-скоро на тесни ленти, кръстосани тук-там, върху бялата кожа подчертават съвършенството на гледката. Оставам заслепен от гледката. Гласът, излизащ от устните на това видение е мелодичен и прилича на ромоленето на ручей.
- Къде се вреш пред колата бе, краво такава! Знайш ли, какво става, като олющиш боята? Ще те продам с парцалките и пак няма да стигне за ремонта! Що не си седите на село, гдето ви е мястото, а се врете сред хората?
Видението се завърта плавно на място и се понася плавно обратно към джипа. Вратата се затръшва, двигателят изревава и колата заобикаля, женицата на пешеходната пътека. Тя се навежда и припряно събира разпръснатия си багаж и заситня към другия тротоар.
Аз оставам на място, забравил за сладоледа. Гледам дълго в посоката, накъдето изчезна джипа. Колебая се, кое ме е впечатлило повече. Видението, джипът или думите?
Мисля, че все пак са думите. В този живот на всяка крачка някой се опитва да ме купува и продава. Цената е в различни мерни единици, но никога не си бях задавал въпроса, колко струвам.
Реших да попълня тази празнина и се порових в нета.
Резултатите определено ме разочароваха. Оказа се, че търсенето на хора е малко и цените са смешни. За възрастен индивид на 43 години, никой не дава пукната стотинка.
Повече може да се вземе, ако се предложа на части. Търсят се бъбреци, костен мозък, черен дроб, стволови клетки, сухожилия и куп дребни неща. Странно, но мозъкът не се търси. Котират се добре агнешки и свински мозък, но човешкият не е търсен.
Сметнах набързо пазарните цени и се оказа, че при повече късмет и доста пазарлъци мога да взема за себе си, не повече от 50 000 евро. По-малко от един нов джип.
Жалка картинка! В 21 век един човек да струва по-малко от една торба желязо. Или предлагането е голямо, или нещо в ценностната система е сгрешено тотално.
Какво мислите Вие? Колко струвате по пазарни цени?

/http://nyamamideya.blogspot.com/2009/05/blog-post_17.html/

Разкриха секрета на регенерация на саламандъра

Разкриха секрета на регенерация на саламандъра - той възстановява новите си органи по памет. Вместо да се възвръщат към ембрионалното състояние, клетките на саламандъра помнят и реконструират крайника точно такъв, какъвто е бил преди неговата загуба. Механизма по регенерация на изгубени крайници няма нищо общо с действието на стволовите клетки, установиха учените.

Магическите способности на саламандъра

Способността на тези опашати земноводни да си възстановяват крайниците, дробовете, мозъка, са вълнували хората от хилядолетия - те са изучавани от Аристотел, Волтер, Дарвин.
Когато животното загуби част от тялото си, клетки от повърхностния слой на кожата бързо покриват раната, с така наречения - епителен капак. Например нова лапа се развива за около три седмици.
В края на ХХ век, учените предполагали, че клетките на саламандъра приличат на стволовите, тоест могат да се превръщат във всякакъв орган.
Мартин Крагъл от немския Институт Макс Планк, е открил, че това не така. Заедно с американски колеги е изследвал как мексиканска саламандра Ambystoma mexicanum, си възстановява крайници и органи. Мартин използвал откритието на учените от Калифорнийския университет, които доказали, че клетките бластема на саламандъра са подобни на клетките в развиващите се в крайниците на ембрионите при млекопитаещите, които са способни да обновяват своите крайници, но губят тази способност при появата си на "бял свят".
Изхождайки от идеята, че развитието на крайници от бластема практически повтаря в съкратени срокове тяхното развитие, както при растящите същества. Немските и американските учени разделили опитните животни на две групи. В първите въвели протеин GFP, получен от флоресцираща медуза. При ултравиолетово облъчване този протеин оцветява клетките в зелен цвят, което позволява на учените да проследят произхода на различните клетки и тяхното предназначение. Във втората група въвели клетки с протеин, взет от генно-модифицирани индивиди. На възрастните опитни саламандри са отстранявани части от телата им.
След няколкоседмични наблюдения, биолозите изяснили, че клетките се държат съвсем консервативно - те израстват в тези органи и тъкани от които произхождат. Новите мускулни клетки, възстановяват старите мускулни клетки, новите клетки на кожата, възстановяват само старите клетки на кожата.
"По всяка вероятност, клетките в близост до ампутирания орган се препрограмират, което позволява запускането на ембрионалната програма за формиране на тъканите без връщане към началната полипотенциална клетка" - се отбелязва в статията за изследването, публикувана в списанието Nature.
С други думи, клетките на саламандъра се държат по коренно различен начин в сравнение със стволовите. Ако последните са способни да получат определена "специализация" и да се развият в какъвто и да е орган, то в клетките на саламандъра е заложен принципа на точно копиране (приемственост).

От саламандъра до супермена

Преимуществото на клетките на саламандъра е, че за начало на регенерацията не е необходимо да се преминава през ембрионално състояние - а те изработват точно копие на крайника или органа. Разкриването на тайната на "активните клетки", лекарите ще могат да "отглеждат" за човека откъсната ръка или крак, по метода на саламадъра.
Авторите на изследването са уверени, че откритието им ще спомогне за регенериране на човешки тъкани.

/http://www.vodnazona.com/index.php?etc=news&id=1630&news=%D4%E0%F3%ED%E0&skMID=276/