http://science.actualno.com/news_189090.html
Повече от 50 години след един от най-прочутите експерименти на всички времена, химическия опит на Милър-Юри, в епруветките се е зародил живот, което показва, че експериментът на Милър-Юри с колбата и електрическата искра е бил по-успешен, отколкото се е предполагало досега.
А също, че мълнията може да е ключът към произхода на живота на Земята, пише сп. "Ню сайънтист". Експертът по произхода на живота Джефри Бада от института по океанография "Скрипс" в Сан Диего, Калифорния, и колегите му са анализирали повторно оригиналните 50-годишни образци, оставени от неговия учител Стенли Милър от Университета в Чикаго, през 1953 г. и 1954 г.
Неговият експеримент е първият, който довежда до образуването на аминокиселини, "тухличките" на протеините, от неорганични молекули и електрическа искра. Екипът на Бада открива със съвременна научна техника повече органични молекули, отколкото е открил Милър.
Освен това Бада доказва, че втори експеримент, който Милър е провел, но никога не е публикувал, предлага най-правдоподобната хипотеза за зараждането на живота на Земята преди около 4 милиарда години.
Милър умира през 2007 г. и Бада, който е един от първите му ученици, наследява съдържанието на неговия кабинет и лаборатория.
През 1953 г. студентът от Чикагския университет Стенли Милър предложил на преподавателя си, лауреата на Нобелова награда Харолд Клейтън Юри да проведат странен експеримент - да възпроизведат в колба условията, при които на Земята е възникнал животът.
Младият учен пускал в колбички и тръбички метан, амоняк, водни пари и водород - газовете, които изхвърлят вулканите. Той възпроизвеждал електрически разряди, имитиращи мълниите, падали на Земята, които според предположенията му, са дали тласък на химическите реакции, довели до появата на живот.
В класическия експеримент на Милър-Юри смес от газове и вода, които според Милър са присъствали в атмосферата на ранната Земя, са били нагрети и "ударени" с електрически ток, за да се имитира мълния.
Това е довело до появата на 5 различими аминокиселини. Една критика към експеримента на Милър е, че схващането му за атмосферата на ранната Земя е било в известна степен погрешно.
Новите открития биха могли да дадат втори живот на експеримента. Условията в колбите на Милър може да не възпроизвеждат условията на цялата земна повърхност, а на малки райони от нея.
Според Бада газовете, чието присъствие Милър предполага, може да са избликнали от многобройните вулкани, с които Земята е била осеяна по това време. Откритията на Бада биха могли да хвърлят светлина върху живота на други планети.
Условията, открити във "вулканичната колба" с електрическа искра, може да са съществували някога на Марс или Титан. Бада разработва уреди, които биха могли да уловят малки количества замръзнали аминокиселини под повърхността на Червената планета. БТА
петък, 19 декември 2008 г.
Доказаха, че Айнщайн е бил прав - Е=m.c2
(http://science.actualno.com/news_201032.html)
103 години след създаването си, формулата на Айнщайн Е=m.c2 беше доказана благодарение на героичните усилия на френски, германски и унгарски физици, предаде АФП.
Научен консорциум, воден от Лорен Лолуш от френския Център за теоретична физика, извърши изчисленията за масата на частите от атомното ядро (протони и неутрони) с помощта на някои от най-мощните суперкомпютри на света.
Протоните и неутроните се състоят от по-малки частици, наречени кварки, задържани от глуони. Странното е, че масата на глуоните е нула, а кварките се равняват на едва 5% от общата маса на частиците.
Според изследването, публикувано в сп. "Science", липсващите 95% идват от енергията на движението и взаимодействието между кварки и глуони според формулата Е=m.c2. С това се доказва, че енергията се равнява на маса, което Айнщайн допуска в своята Теория за относителността.
Формулата е използвана много пъти, включително за производството на енергия и при ядрените оръжия. Свеждането на формулата до нивото на субатомните частици, в уравнения от квантовата хромодинамика беше невероятно трудно.
Френският Център за научни изследвания отбеляза с гордост, че "досега, това беше само хипотеза", която "е доказана за пръв път". Доказателството включва "разглеждане на пространството и времето като част от четиризмерна кристална решетка с дискретни точки разположени по колоните и редовете".
103 години след създаването си, формулата на Айнщайн Е=m.c2 беше доказана благодарение на героичните усилия на френски, германски и унгарски физици, предаде АФП.
Научен консорциум, воден от Лорен Лолуш от френския Център за теоретична физика, извърши изчисленията за масата на частите от атомното ядро (протони и неутрони) с помощта на някои от най-мощните суперкомпютри на света.
Протоните и неутроните се състоят от по-малки частици, наречени кварки, задържани от глуони. Странното е, че масата на глуоните е нула, а кварките се равняват на едва 5% от общата маса на частиците.
Според изследването, публикувано в сп. "Science", липсващите 95% идват от енергията на движението и взаимодействието между кварки и глуони според формулата Е=m.c2. С това се доказва, че енергията се равнява на маса, което Айнщайн допуска в своята Теория за относителността.
Формулата е използвана много пъти, включително за производството на енергия и при ядрените оръжия. Свеждането на формулата до нивото на субатомните частици, в уравнения от квантовата хромодинамика беше невероятно трудно.
Френският Център за научни изследвания отбеляза с гордост, че "досега, това беше само хипотеза", която "е доказана за пръв път". Доказателството включва "разглеждане на пространството и времето като част от четиризмерна кристална решетка с дискретни точки разположени по колоните и редовете".
Абонамент за:
Публикации (Atom)
