четвъртък, 21 август 2008 г.

Озеленяване на... покрива(?)

Закуска на тревата, или Какви са предимствата на зелените покриви в града

Бетонът, тухлите, асфалтът са изместили зеленината от градовете, но въпреки това строителството и природата могат да съществуват в синхрон, пише Силвия Тулева от Gorichka.bg
15.08.2008

Изчислено е, че ако всички покриви в градовете се озеленят, градската температура ще се редуцира със 7 градуса. Зелените покриви имат и много други предимства.

Според изследване на НАСА през един обикновен ден в Атланта, когато максималната температура на въздуха е 25 градуса, температурата на асфалта под открито небе е 50 градуса, на повърхността на обикновен покрив - 52 градуса, под шарена дървесна сянка - 28 градуса, а под плътна сянка - само 21 градуса.

Най-големият зелен покрив в Калифорния и един от най-сложните, строени някога. Площта му е 2,5 акра
Върху него са оформени седем хълма, на които са засяти девет вида местни калифорнийски растения
Всичките магазини на канадската верига MEC са със зелени покриви, върху които са засадени местни видове растения
Паркинг, върху който е изграден интензивен зелен покрив
Върху живите покриви могат да се отглеждат дори и животни
И още идеи...
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8

Микроклиматът в града може в голяма степен да се промени от зелените пространства.

Традиционните строителни материали поглъщат слънчевата радиация и след това я отдават под формата на топлина. Поради това обикновено в градовете е с най-малко 4 градуса по-горещо, отколкото в заобикалящите ги местности.

Бетонът, тухлите, асфалтът са изместили зеленината от градовете, но въпреки това строителството и природата могат да съществуват съвместно и в синхрон, а зелените покриви и стени стават все по-популярни по цял свят.

Те представляват "живи" пространства с растения, засадени върху почвен слой и добре изградена дренажна система. Разновидностите са две - екстензивни и интензивни покриви. При първите е необходим много тънък почвен пласт и минимална поддръжка, тъй като се използват непретенциозни растения, като например седуми.

Интензивният покрив обаче може да се оформи като истинска градина с дървета и храсти, където може да си направим пикник "сред природата" дори и да сме на 20-ия етаж. Естествено, за да се изгради такава покривна конструкция, са нужни здрави основи, които да издържат тежестта и последващите грижи.

Зелените стени пък са живи саморегенериращи се системи от пълзящи растения. В зависимост от избора на растения, те могат да се променят през различните сезони, но и да са вечно зелени. Най-популярните растения за озеленяване на стени са бръшлян и различни видове лози (фалопия, партеноцисус), но освен това може да се използва клематис, глициния, бугенвилия, пасифлора и свръх ароматния жасмин.

Предимствата на зелените покриви и стени съвсем не се свеждат само до естетическия вид на сградата, а са многобройни - както за обитателите на самата сграда, така и за околната среда.

Те осигуряват и надеждна изолация - през зимата озеленените сгради са доста по-топли, а през лятото - по-хладни. Това води до намаляване на използваната енергия за отопление и охлаждане.

Живите сгради са като естествени климатици за града, тъй като намаляват топлината, излъчвана от автомобилите, бетона, асфалта и другите сгради. Освен това те спомагат за намаляване на замърсяването, тъй като растенията имат способността да поглъщат значителни количества въглероден диоксид, серен диоксид, азотни оксиди, летливи органични съединения, тежки метали и други замърсители от въздуха, смога и падащите дъждове.

Зелените покриви и стени могат също така да намалят от 50 до 90% оттичащите се води при дъждове, като по този начин се предотвратяват наводнения и задръстване на канализационните системи, което по нашите улици си е често явление. Когато растенията дишат, водата се изпарява и естественият воден цикъл се затваря.

Шумът е характерна черта на градската среда, но зелените покриви и стени служат като естествена бариера и значително намаляват шума и външните вибрации, което прави вътрешната среда много по-приятна, намаляват се стресът и негативните емоции.

Зелените пространства осигуряват и естествен хабитат и за множество полезни животинки и насекоми, които иначе почти не се срещат във все по-урбанизирания ни свят. И не на последно място те имат сериозно икономическо предимство - значително увеличават стойността на сградата, тъй като правят пейзажа много по-привлекателен.

Озеленяването на покривите не е ново явление. През Средновековието почти всички къщи в скандинавските страни са имали чимове върху покривите. Според някои историци пък едни от най-старите зелени покриви датират от повече от 500 години пр. Хр. и са ни познати като третото от Седемте чудеса на света - Висящите градини на Семирамида.

Днес 10% от покривите в Германия, например, са покрити със зеленина. У нас, като изключим самопоникналите дървета и храсти по някои полуразрушени сгради, озеленяването на покривните конструкции не е много популярно. Зелените стени също са рядкост.

Допреди 15-ина години обаче те бяха една от характерните черти на крайдунавска Силистра. В подножието на голяма част от блоковете имаше засадено "руско чудо" - специален вид лоза, която за една година достига до третия етаж. Освен грозде собствено производство, руското чудо носеше и на прохлада през лятото.

http://netinfo.bg/?tid=40&oid=1225392

Пътуване във времето

Времето може да се върне

Времето е било най-сложният и малко изучаван научен проблем от древни времена.

Преди 12 години американски и британски учени, които провеждали изследвания в Антарктика направили сензационно откритие. Американският физик Mariann McLein забелязал въртяща се сива мъгла в небето близо до полюса на 27 Януари, която учените в началото сметнали за обикновена буря. Въпреки това сивата мъгла не промяняла формата си и не се движела в интервала от време.Изследователите решили да разследват феномена и изпратили метерологичен балон с апаратура способна да регистрира скоростта на вятъра , температурата на въздуха и влагата. Балонът обаче се издигнал нагоре и внезапно изчезнал.

След известно време изследователите успели да върнат балона на земята с помощта на въже, което било закачено за него предварително.Те били невероятно изненадани да видят че хронометърът, който бил нагласен показвал датата 27 януари 1965г. – същият ден но 30 години по-рано. Експериментът бил повторен няколко пъти след като изследователите се уверили че оборудването е в отлично състояние. Но всеки път когато се връщал часовникът на балона показвал минало време. Феноменът бил наречен „времевата порта” и бил докладван на Белия Дом.

Днес феноменът продъжава да се изследва . Предполага се че въртящият се кратер над Южния Полюс е тунел който позволява да се проникне в други времена.Нещо повече – стартирани са програми за пращане на хора в други времена. ЦРУ и ФБР се борят за надмощие и контрол над проекта, който може да промени хода на историята.Не е ясно обаче дали властите ще одобрят експеримента.

Известният руски учен Nikolay Kozyrev е провел експеримент, за да докаже че движението от бъдещето към миналото е възможно.Той конкретизирал своите възгледи с хипотезите за внезапно информационно разпространение през физическите характеристики на времето. Nikolay Kozyrev дори предположил че „ времето може да изпълнява работа и да произвежда енергия”. Американски физик теорист пък достигнал до заключението, че времето е съществувало преди съществуването на света.

Знае се че всеки от нас чувства различно времевия поток при различни обстоятелства. Веднъж светкавица поразила алпинист – по-късно човекът разказъл как светкавицата влязла в неговата ръка , бавно продължила през нея , разделила кожата от тъканите и овъглила неговите клетки.Той се почувствал сякаш има хиляди игли на таралеж под кожата си.

Руският изследовател на аномални феномени, философ и автор на много книги Gennady Belimov публикува своята статия под заглавието: „ Машината на Времето: Първо Забързайте” във вестника „ На върха на невъзможното”.Той описва уникални експерименти извършени от група ентусиасти и водени от Vadim Chernobrov, човекът, който започнал да създава времеви машини – устройства с електромагнитно изпомпване през 1987г. Днес групата ентусиасти могат да забавят или да забързат хода на времето използвайки специално въздействие на магнетичното поле. Най-голямото забавяне на времето било 1,5 секунди за 1 час работа на оборудването в лаборатория.

През август 2001г. нов модел машина на времето предназначена за хора била изпробвана във района на Волгоград - Русия.Въпреки че работела само на батерии за кола и била с малък капацитет машината успяла да промени времето с 3% - промяната била регистрирана със симетрични кристални осцилатори.

Отначало изследователите прекарали 5,10 и 20 минути в работещата машина, а най- продължителното стоене било 30 минути. Vadim Chernobrov споделил че хората се почувствали сякаш са се придвижили към друг свят- те почувствали живота тук и „там” едновременно като че ли пространството се разгъва.” Аз немога да дефинирам невероятните усещания които преживяхме в тези моменти”.

Нито пък телевизонните или радио компании съобщили за този невероятен факт. Gennady Belimov казва , че руският президент не е бил уведомен за експеримента. Въпреки това той споделя , че още при Сталин е имало Изследователски институт за Паралеления Свят.Резултати от експериментите извършени от академиците Kurchatov и Ioffe сега могат да бъдат намерени в архивите.През 1952г. ръководителя на съветската тайна полиция Лаврентий Берия инициирал дело срещу изследователи участващи в експериментите и като резултат 18 професори били екзекутирани чрез разстрел а 59 кандидати за доктор или доктори по физични науки били пратени в лагери.Институтът подновил своята дейност при Хрусчов.Но експерименталните съоръжения заедно с 8 водещи изследователи изчезнали през 1961г. и всички сгради затворили с изключение на една в която се провеждат експерименти, когато вече те са били провалени.След това политическото бюро на комунистическата партия и Съвета на министрите решават да прекратят изследванията на Института за неопределен период.

Програмата била подновена през 1987г. когато Института вече функционирал на територията на Съвесткият Съюз. На 30 август 1989г. настъпила трагедия. Невероятно силна експлозия озвучила клона на института на островите Anjou. Експлозията унищожила не само експерименталния модул от 780 тона , но също и самия архипелаг, който покривал 2 квадратни километра местност. Според една от версиите за трагедията модулът заедно с трима експериментатори се сблъскали с огромен обект , вероятно астероид , в паралелен свят или по пътя за паралелния свят - губейки своята двигателна система модула вероятно е останал в паралелния свят.
Последният запис от рамките на експеримента който се пази в архивите на Института казва : „ Ние умираме но продължаваме да извършваме експеримента . Много е тъмно тук; ние виждаме всички предмети двойно, нашите ръце и крака са прозрачни , можем да видим вените и костите през нашата кожа. Запасите от кислород ще стигнат за 43 часа, животоподдържащите системи са сериозно повредени. Поздрави до нашите семейства и приятели!” После трансмисията внезапно спряла.

източник: http://novinarche.blogspot.com/2008/08/blog-post_9937.html