http://science.actualno.com/news_189090.html
Повече от 50 години след един от най-прочутите експерименти на всички времена, химическия опит на Милър-Юри, в епруветките се е зародил живот, което показва, че експериментът на Милър-Юри с колбата и електрическата искра е бил по-успешен, отколкото се е предполагало досега.
А също, че мълнията може да е ключът към произхода на живота на Земята, пише сп. "Ню сайънтист". Експертът по произхода на живота Джефри Бада от института по океанография "Скрипс" в Сан Диего, Калифорния, и колегите му са анализирали повторно оригиналните 50-годишни образци, оставени от неговия учител Стенли Милър от Университета в Чикаго, през 1953 г. и 1954 г.
Неговият експеримент е първият, който довежда до образуването на аминокиселини, "тухличките" на протеините, от неорганични молекули и електрическа искра. Екипът на Бада открива със съвременна научна техника повече органични молекули, отколкото е открил Милър.
Освен това Бада доказва, че втори експеримент, който Милър е провел, но никога не е публикувал, предлага най-правдоподобната хипотеза за зараждането на живота на Земята преди около 4 милиарда години.
Милър умира през 2007 г. и Бада, който е един от първите му ученици, наследява съдържанието на неговия кабинет и лаборатория.
През 1953 г. студентът от Чикагския университет Стенли Милър предложил на преподавателя си, лауреата на Нобелова награда Харолд Клейтън Юри да проведат странен експеримент - да възпроизведат в колба условията, при които на Земята е възникнал животът.
Младият учен пускал в колбички и тръбички метан, амоняк, водни пари и водород - газовете, които изхвърлят вулканите. Той възпроизвеждал електрически разряди, имитиращи мълниите, падали на Земята, които според предположенията му, са дали тласък на химическите реакции, довели до появата на живот.
В класическия експеримент на Милър-Юри смес от газове и вода, които според Милър са присъствали в атмосферата на ранната Земя, са били нагрети и "ударени" с електрически ток, за да се имитира мълния.
Това е довело до появата на 5 различими аминокиселини. Една критика към експеримента на Милър е, че схващането му за атмосферата на ранната Земя е било в известна степен погрешно.
Новите открития биха могли да дадат втори живот на експеримента. Условията в колбите на Милър може да не възпроизвеждат условията на цялата земна повърхност, а на малки райони от нея.
Според Бада газовете, чието присъствие Милър предполага, може да са избликнали от многобройните вулкани, с които Земята е била осеяна по това време. Откритията на Бада биха могли да хвърлят светлина върху живота на други планети.
Условията, открити във "вулканичната колба" с електрическа искра, може да са съществували някога на Марс или Титан. Бада разработва уреди, които биха могли да уловят малки количества замръзнали аминокиселини под повърхността на Червената планета. БТА
петък, 19 декември 2008 г.
Доказаха, че Айнщайн е бил прав - Е=m.c2
(http://science.actualno.com/news_201032.html)
103 години след създаването си, формулата на Айнщайн Е=m.c2 беше доказана благодарение на героичните усилия на френски, германски и унгарски физици, предаде АФП.
Научен консорциум, воден от Лорен Лолуш от френския Център за теоретична физика, извърши изчисленията за масата на частите от атомното ядро (протони и неутрони) с помощта на някои от най-мощните суперкомпютри на света.
Протоните и неутроните се състоят от по-малки частици, наречени кварки, задържани от глуони. Странното е, че масата на глуоните е нула, а кварките се равняват на едва 5% от общата маса на частиците.
Според изследването, публикувано в сп. "Science", липсващите 95% идват от енергията на движението и взаимодействието между кварки и глуони според формулата Е=m.c2. С това се доказва, че енергията се равнява на маса, което Айнщайн допуска в своята Теория за относителността.
Формулата е използвана много пъти, включително за производството на енергия и при ядрените оръжия. Свеждането на формулата до нивото на субатомните частици, в уравнения от квантовата хромодинамика беше невероятно трудно.
Френският Център за научни изследвания отбеляза с гордост, че "досега, това беше само хипотеза", която "е доказана за пръв път". Доказателството включва "разглеждане на пространството и времето като част от четиризмерна кристална решетка с дискретни точки разположени по колоните и редовете".
103 години след създаването си, формулата на Айнщайн Е=m.c2 беше доказана благодарение на героичните усилия на френски, германски и унгарски физици, предаде АФП.
Научен консорциум, воден от Лорен Лолуш от френския Център за теоретична физика, извърши изчисленията за масата на частите от атомното ядро (протони и неутрони) с помощта на някои от най-мощните суперкомпютри на света.
Протоните и неутроните се състоят от по-малки частици, наречени кварки, задържани от глуони. Странното е, че масата на глуоните е нула, а кварките се равняват на едва 5% от общата маса на частиците.
Според изследването, публикувано в сп. "Science", липсващите 95% идват от енергията на движението и взаимодействието между кварки и глуони според формулата Е=m.c2. С това се доказва, че енергията се равнява на маса, което Айнщайн допуска в своята Теория за относителността.
Формулата е използвана много пъти, включително за производството на енергия и при ядрените оръжия. Свеждането на формулата до нивото на субатомните частици, в уравнения от квантовата хромодинамика беше невероятно трудно.
Френският Център за научни изследвания отбеляза с гордост, че "досега, това беше само хипотеза", която "е доказана за пръв път". Доказателството включва "разглеждане на пространството и времето като част от четиризмерна кристална решетка с дискретни точки разположени по колоните и редовете".
четвъртък, 21 август 2008 г.
Озеленяване на... покрива(?)
Закуска на тревата, или Какви са предимствата на зелените покриви в града
Бетонът, тухлите, асфалтът са изместили зеленината от градовете, но въпреки това строителството и природата могат да съществуват в синхрон, пише Силвия Тулева от Gorichka.bg
15.08.2008
Изчислено е, че ако всички покриви в градовете се озеленят, градската температура ще се редуцира със 7 градуса. Зелените покриви имат и много други предимства.
Според изследване на НАСА през един обикновен ден в Атланта, когато максималната температура на въздуха е 25 градуса, температурата на асфалта под открито небе е 50 градуса, на повърхността на обикновен покрив - 52 градуса, под шарена дървесна сянка - 28 градуса, а под плътна сянка - само 21 градуса.
Най-големият зелен покрив в Калифорния и един от най-сложните, строени някога. Площта му е 2,5 акра
Върху него са оформени седем хълма, на които са засяти девет вида местни калифорнийски растения
Всичките магазини на канадската верига MEC са със зелени покриви, върху които са засадени местни видове растения
Паркинг, върху който е изграден интензивен зелен покрив
Върху живите покриви могат да се отглеждат дори и животни
И още идеи...
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8
Микроклиматът в града може в голяма степен да се промени от зелените пространства.
Традиционните строителни материали поглъщат слънчевата радиация и след това я отдават под формата на топлина. Поради това обикновено в градовете е с най-малко 4 градуса по-горещо, отколкото в заобикалящите ги местности.
Бетонът, тухлите, асфалтът са изместили зеленината от градовете, но въпреки това строителството и природата могат да съществуват съвместно и в синхрон, а зелените покриви и стени стават все по-популярни по цял свят.
Те представляват "живи" пространства с растения, засадени върху почвен слой и добре изградена дренажна система. Разновидностите са две - екстензивни и интензивни покриви. При първите е необходим много тънък почвен пласт и минимална поддръжка, тъй като се използват непретенциозни растения, като например седуми.
Интензивният покрив обаче може да се оформи като истинска градина с дървета и храсти, където може да си направим пикник "сред природата" дори и да сме на 20-ия етаж. Естествено, за да се изгради такава покривна конструкция, са нужни здрави основи, които да издържат тежестта и последващите грижи.
Зелените стени пък са живи саморегенериращи се системи от пълзящи растения. В зависимост от избора на растения, те могат да се променят през различните сезони, но и да са вечно зелени. Най-популярните растения за озеленяване на стени са бръшлян и различни видове лози (фалопия, партеноцисус), но освен това може да се използва клематис, глициния, бугенвилия, пасифлора и свръх ароматния жасмин.
Предимствата на зелените покриви и стени съвсем не се свеждат само до естетическия вид на сградата, а са многобройни - както за обитателите на самата сграда, така и за околната среда.
Те осигуряват и надеждна изолация - през зимата озеленените сгради са доста по-топли, а през лятото - по-хладни. Това води до намаляване на използваната енергия за отопление и охлаждане.
Живите сгради са като естествени климатици за града, тъй като намаляват топлината, излъчвана от автомобилите, бетона, асфалта и другите сгради. Освен това те спомагат за намаляване на замърсяването, тъй като растенията имат способността да поглъщат значителни количества въглероден диоксид, серен диоксид, азотни оксиди, летливи органични съединения, тежки метали и други замърсители от въздуха, смога и падащите дъждове.
Зелените покриви и стени могат също така да намалят от 50 до 90% оттичащите се води при дъждове, като по този начин се предотвратяват наводнения и задръстване на канализационните системи, което по нашите улици си е често явление. Когато растенията дишат, водата се изпарява и естественият воден цикъл се затваря.
Шумът е характерна черта на градската среда, но зелените покриви и стени служат като естествена бариера и значително намаляват шума и външните вибрации, което прави вътрешната среда много по-приятна, намаляват се стресът и негативните емоции.
Зелените пространства осигуряват и естествен хабитат и за множество полезни животинки и насекоми, които иначе почти не се срещат във все по-урбанизирания ни свят. И не на последно място те имат сериозно икономическо предимство - значително увеличават стойността на сградата, тъй като правят пейзажа много по-привлекателен.
Озеленяването на покривите не е ново явление. През Средновековието почти всички къщи в скандинавските страни са имали чимове върху покривите. Според някои историци пък едни от най-старите зелени покриви датират от повече от 500 години пр. Хр. и са ни познати като третото от Седемте чудеса на света - Висящите градини на Семирамида.
Днес 10% от покривите в Германия, например, са покрити със зеленина. У нас, като изключим самопоникналите дървета и храсти по някои полуразрушени сгради, озеленяването на покривните конструкции не е много популярно. Зелените стени също са рядкост.
Допреди 15-ина години обаче те бяха една от характерните черти на крайдунавска Силистра. В подножието на голяма част от блоковете имаше засадено "руско чудо" - специален вид лоза, която за една година достига до третия етаж. Освен грозде собствено производство, руското чудо носеше и на прохлада през лятото.
http://netinfo.bg/?tid=40&oid=1225392
Бетонът, тухлите, асфалтът са изместили зеленината от градовете, но въпреки това строителството и природата могат да съществуват в синхрон, пише Силвия Тулева от Gorichka.bg
15.08.2008
Изчислено е, че ако всички покриви в градовете се озеленят, градската температура ще се редуцира със 7 градуса. Зелените покриви имат и много други предимства.
Според изследване на НАСА през един обикновен ден в Атланта, когато максималната температура на въздуха е 25 градуса, температурата на асфалта под открито небе е 50 градуса, на повърхността на обикновен покрив - 52 градуса, под шарена дървесна сянка - 28 градуса, а под плътна сянка - само 21 градуса.
Най-големият зелен покрив в Калифорния и един от най-сложните, строени някога. Площта му е 2,5 акра
Върху него са оформени седем хълма, на които са засяти девет вида местни калифорнийски растения
Всичките магазини на канадската верига MEC са със зелени покриви, върху които са засадени местни видове растения
Паркинг, върху който е изграден интензивен зелен покрив
Върху живите покриви могат да се отглеждат дори и животни
И още идеи...
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8
Микроклиматът в града може в голяма степен да се промени от зелените пространства.
Традиционните строителни материали поглъщат слънчевата радиация и след това я отдават под формата на топлина. Поради това обикновено в градовете е с най-малко 4 градуса по-горещо, отколкото в заобикалящите ги местности.
Бетонът, тухлите, асфалтът са изместили зеленината от градовете, но въпреки това строителството и природата могат да съществуват съвместно и в синхрон, а зелените покриви и стени стават все по-популярни по цял свят.
Те представляват "живи" пространства с растения, засадени върху почвен слой и добре изградена дренажна система. Разновидностите са две - екстензивни и интензивни покриви. При първите е необходим много тънък почвен пласт и минимална поддръжка, тъй като се използват непретенциозни растения, като например седуми.
Интензивният покрив обаче може да се оформи като истинска градина с дървета и храсти, където може да си направим пикник "сред природата" дори и да сме на 20-ия етаж. Естествено, за да се изгради такава покривна конструкция, са нужни здрави основи, които да издържат тежестта и последващите грижи.
Зелените стени пък са живи саморегенериращи се системи от пълзящи растения. В зависимост от избора на растения, те могат да се променят през различните сезони, но и да са вечно зелени. Най-популярните растения за озеленяване на стени са бръшлян и различни видове лози (фалопия, партеноцисус), но освен това може да се използва клематис, глициния, бугенвилия, пасифлора и свръх ароматния жасмин.
Предимствата на зелените покриви и стени съвсем не се свеждат само до естетическия вид на сградата, а са многобройни - както за обитателите на самата сграда, така и за околната среда.
Те осигуряват и надеждна изолация - през зимата озеленените сгради са доста по-топли, а през лятото - по-хладни. Това води до намаляване на използваната енергия за отопление и охлаждане.
Живите сгради са като естествени климатици за града, тъй като намаляват топлината, излъчвана от автомобилите, бетона, асфалта и другите сгради. Освен това те спомагат за намаляване на замърсяването, тъй като растенията имат способността да поглъщат значителни количества въглероден диоксид, серен диоксид, азотни оксиди, летливи органични съединения, тежки метали и други замърсители от въздуха, смога и падащите дъждове.
Зелените покриви и стени могат също така да намалят от 50 до 90% оттичащите се води при дъждове, като по този начин се предотвратяват наводнения и задръстване на канализационните системи, което по нашите улици си е често явление. Когато растенията дишат, водата се изпарява и естественият воден цикъл се затваря.
Шумът е характерна черта на градската среда, но зелените покриви и стени служат като естествена бариера и значително намаляват шума и външните вибрации, което прави вътрешната среда много по-приятна, намаляват се стресът и негативните емоции.
Зелените пространства осигуряват и естествен хабитат и за множество полезни животинки и насекоми, които иначе почти не се срещат във все по-урбанизирания ни свят. И не на последно място те имат сериозно икономическо предимство - значително увеличават стойността на сградата, тъй като правят пейзажа много по-привлекателен.
Озеленяването на покривите не е ново явление. През Средновековието почти всички къщи в скандинавските страни са имали чимове върху покривите. Според някои историци пък едни от най-старите зелени покриви датират от повече от 500 години пр. Хр. и са ни познати като третото от Седемте чудеса на света - Висящите градини на Семирамида.
Днес 10% от покривите в Германия, например, са покрити със зеленина. У нас, като изключим самопоникналите дървета и храсти по някои полуразрушени сгради, озеленяването на покривните конструкции не е много популярно. Зелените стени също са рядкост.
Допреди 15-ина години обаче те бяха една от характерните черти на крайдунавска Силистра. В подножието на голяма част от блоковете имаше засадено "руско чудо" - специален вид лоза, която за една година достига до третия етаж. Освен грозде собствено производство, руското чудо носеше и на прохлада през лятото.
http://netinfo.bg/?tid=40&oid=1225392
Пътуване във времето
Времето може да се върне
Времето е било най-сложният и малко изучаван научен проблем от древни времена.
Преди 12 години американски и британски учени, които провеждали изследвания в Антарктика направили сензационно откритие. Американският физик Mariann McLein забелязал въртяща се сива мъгла в небето близо до полюса на 27 Януари, която учените в началото сметнали за обикновена буря. Въпреки това сивата мъгла не промяняла формата си и не се движела в интервала от време.Изследователите решили да разследват феномена и изпратили метерологичен балон с апаратура способна да регистрира скоростта на вятъра , температурата на въздуха и влагата. Балонът обаче се издигнал нагоре и внезапно изчезнал.
След известно време изследователите успели да върнат балона на земята с помощта на въже, което било закачено за него предварително.Те били невероятно изненадани да видят че хронометърът, който бил нагласен показвал датата 27 януари 1965г. – същият ден но 30 години по-рано. Експериментът бил повторен няколко пъти след като изследователите се уверили че оборудването е в отлично състояние. Но всеки път когато се връщал часовникът на балона показвал минало време. Феноменът бил наречен „времевата порта” и бил докладван на Белия Дом.
Днес феноменът продъжава да се изследва . Предполага се че въртящият се кратер над Южния Полюс е тунел който позволява да се проникне в други времена.Нещо повече – стартирани са програми за пращане на хора в други времена. ЦРУ и ФБР се борят за надмощие и контрол над проекта, който може да промени хода на историята.Не е ясно обаче дали властите ще одобрят експеримента.
Известният руски учен Nikolay Kozyrev е провел експеримент, за да докаже че движението от бъдещето към миналото е възможно.Той конкретизирал своите възгледи с хипотезите за внезапно информационно разпространение през физическите характеристики на времето. Nikolay Kozyrev дори предположил че „ времето може да изпълнява работа и да произвежда енергия”. Американски физик теорист пък достигнал до заключението, че времето е съществувало преди съществуването на света.
Знае се че всеки от нас чувства различно времевия поток при различни обстоятелства. Веднъж светкавица поразила алпинист – по-късно човекът разказъл как светкавицата влязла в неговата ръка , бавно продължила през нея , разделила кожата от тъканите и овъглила неговите клетки.Той се почувствал сякаш има хиляди игли на таралеж под кожата си.
Руският изследовател на аномални феномени, философ и автор на много книги Gennady Belimov публикува своята статия под заглавието: „ Машината на Времето: Първо Забързайте” във вестника „ На върха на невъзможното”.Той описва уникални експерименти извършени от група ентусиасти и водени от Vadim Chernobrov, човекът, който започнал да създава времеви машини – устройства с електромагнитно изпомпване през 1987г. Днес групата ентусиасти могат да забавят или да забързат хода на времето използвайки специално въздействие на магнетичното поле. Най-голямото забавяне на времето било 1,5 секунди за 1 час работа на оборудването в лаборатория.
През август 2001г. нов модел машина на времето предназначена за хора била изпробвана във района на Волгоград - Русия.Въпреки че работела само на батерии за кола и била с малък капацитет машината успяла да промени времето с 3% - промяната била регистрирана със симетрични кристални осцилатори.
Отначало изследователите прекарали 5,10 и 20 минути в работещата машина, а най- продължителното стоене било 30 минути. Vadim Chernobrov споделил че хората се почувствали сякаш са се придвижили към друг свят- те почувствали живота тук и „там” едновременно като че ли пространството се разгъва.” Аз немога да дефинирам невероятните усещания които преживяхме в тези моменти”.
Нито пък телевизонните или радио компании съобщили за този невероятен факт. Gennady Belimov казва , че руският президент не е бил уведомен за експеримента. Въпреки това той споделя , че още при Сталин е имало Изследователски институт за Паралеления Свят.Резултати от експериментите извършени от академиците Kurchatov и Ioffe сега могат да бъдат намерени в архивите.През 1952г. ръководителя на съветската тайна полиция Лаврентий Берия инициирал дело срещу изследователи участващи в експериментите и като резултат 18 професори били екзекутирани чрез разстрел а 59 кандидати за доктор или доктори по физични науки били пратени в лагери.Институтът подновил своята дейност при Хрусчов.Но експерименталните съоръжения заедно с 8 водещи изследователи изчезнали през 1961г. и всички сгради затворили с изключение на една в която се провеждат експерименти, когато вече те са били провалени.След това политическото бюро на комунистическата партия и Съвета на министрите решават да прекратят изследванията на Института за неопределен период.
Програмата била подновена през 1987г. когато Института вече функционирал на територията на Съвесткият Съюз. На 30 август 1989г. настъпила трагедия. Невероятно силна експлозия озвучила клона на института на островите Anjou. Експлозията унищожила не само експерименталния модул от 780 тона , но също и самия архипелаг, който покривал 2 квадратни километра местност. Според една от версиите за трагедията модулът заедно с трима експериментатори се сблъскали с огромен обект , вероятно астероид , в паралелен свят или по пътя за паралелния свят - губейки своята двигателна система модула вероятно е останал в паралелния свят.
Последният запис от рамките на експеримента който се пази в архивите на Института казва : „ Ние умираме но продължаваме да извършваме експеримента . Много е тъмно тук; ние виждаме всички предмети двойно, нашите ръце и крака са прозрачни , можем да видим вените и костите през нашата кожа. Запасите от кислород ще стигнат за 43 часа, животоподдържащите системи са сериозно повредени. Поздрави до нашите семейства и приятели!” После трансмисията внезапно спряла.
източник: http://novinarche.blogspot.com/2008/08/blog-post_9937.html
Времето е било най-сложният и малко изучаван научен проблем от древни времена.
Преди 12 години американски и британски учени, които провеждали изследвания в Антарктика направили сензационно откритие. Американският физик Mariann McLein забелязал въртяща се сива мъгла в небето близо до полюса на 27 Януари, която учените в началото сметнали за обикновена буря. Въпреки това сивата мъгла не промяняла формата си и не се движела в интервала от време.Изследователите решили да разследват феномена и изпратили метерологичен балон с апаратура способна да регистрира скоростта на вятъра , температурата на въздуха и влагата. Балонът обаче се издигнал нагоре и внезапно изчезнал.
След известно време изследователите успели да върнат балона на земята с помощта на въже, което било закачено за него предварително.Те били невероятно изненадани да видят че хронометърът, който бил нагласен показвал датата 27 януари 1965г. – същият ден но 30 години по-рано. Експериментът бил повторен няколко пъти след като изследователите се уверили че оборудването е в отлично състояние. Но всеки път когато се връщал часовникът на балона показвал минало време. Феноменът бил наречен „времевата порта” и бил докладван на Белия Дом.
Днес феноменът продъжава да се изследва . Предполага се че въртящият се кратер над Южния Полюс е тунел който позволява да се проникне в други времена.Нещо повече – стартирани са програми за пращане на хора в други времена. ЦРУ и ФБР се борят за надмощие и контрол над проекта, който може да промени хода на историята.Не е ясно обаче дали властите ще одобрят експеримента.
Известният руски учен Nikolay Kozyrev е провел експеримент, за да докаже че движението от бъдещето към миналото е възможно.Той конкретизирал своите възгледи с хипотезите за внезапно информационно разпространение през физическите характеристики на времето. Nikolay Kozyrev дори предположил че „ времето може да изпълнява работа и да произвежда енергия”. Американски физик теорист пък достигнал до заключението, че времето е съществувало преди съществуването на света.
Знае се че всеки от нас чувства различно времевия поток при различни обстоятелства. Веднъж светкавица поразила алпинист – по-късно човекът разказъл как светкавицата влязла в неговата ръка , бавно продължила през нея , разделила кожата от тъканите и овъглила неговите клетки.Той се почувствал сякаш има хиляди игли на таралеж под кожата си.
Руският изследовател на аномални феномени, философ и автор на много книги Gennady Belimov публикува своята статия под заглавието: „ Машината на Времето: Първо Забързайте” във вестника „ На върха на невъзможното”.Той описва уникални експерименти извършени от група ентусиасти и водени от Vadim Chernobrov, човекът, който започнал да създава времеви машини – устройства с електромагнитно изпомпване през 1987г. Днес групата ентусиасти могат да забавят или да забързат хода на времето използвайки специално въздействие на магнетичното поле. Най-голямото забавяне на времето било 1,5 секунди за 1 час работа на оборудването в лаборатория.
През август 2001г. нов модел машина на времето предназначена за хора била изпробвана във района на Волгоград - Русия.Въпреки че работела само на батерии за кола и била с малък капацитет машината успяла да промени времето с 3% - промяната била регистрирана със симетрични кристални осцилатори.
Отначало изследователите прекарали 5,10 и 20 минути в работещата машина, а най- продължителното стоене било 30 минути. Vadim Chernobrov споделил че хората се почувствали сякаш са се придвижили към друг свят- те почувствали живота тук и „там” едновременно като че ли пространството се разгъва.” Аз немога да дефинирам невероятните усещания които преживяхме в тези моменти”.
Нито пък телевизонните или радио компании съобщили за този невероятен факт. Gennady Belimov казва , че руският президент не е бил уведомен за експеримента. Въпреки това той споделя , че още при Сталин е имало Изследователски институт за Паралеления Свят.Резултати от експериментите извършени от академиците Kurchatov и Ioffe сега могат да бъдат намерени в архивите.През 1952г. ръководителя на съветската тайна полиция Лаврентий Берия инициирал дело срещу изследователи участващи в експериментите и като резултат 18 професори били екзекутирани чрез разстрел а 59 кандидати за доктор или доктори по физични науки били пратени в лагери.Институтът подновил своята дейност при Хрусчов.Но експерименталните съоръжения заедно с 8 водещи изследователи изчезнали през 1961г. и всички сгради затворили с изключение на една в която се провеждат експерименти, когато вече те са били провалени.След това политическото бюро на комунистическата партия и Съвета на министрите решават да прекратят изследванията на Института за неопределен период.
Програмата била подновена през 1987г. когато Института вече функционирал на територията на Съвесткият Съюз. На 30 август 1989г. настъпила трагедия. Невероятно силна експлозия озвучила клона на института на островите Anjou. Експлозията унищожила не само експерименталния модул от 780 тона , но също и самия архипелаг, който покривал 2 квадратни километра местност. Според една от версиите за трагедията модулът заедно с трима експериментатори се сблъскали с огромен обект , вероятно астероид , в паралелен свят или по пътя за паралелния свят - губейки своята двигателна система модула вероятно е останал в паралелния свят.
Последният запис от рамките на експеримента който се пази в архивите на Института казва : „ Ние умираме но продължаваме да извършваме експеримента . Много е тъмно тук; ние виждаме всички предмети двойно, нашите ръце и крака са прозрачни , можем да видим вените и костите през нашата кожа. Запасите от кислород ще стигнат за 43 часа, животоподдържащите системи са сериозно повредени. Поздрави до нашите семейства и приятели!” После трансмисията внезапно спряла.
източник: http://novinarche.blogspot.com/2008/08/blog-post_9937.html
петък, 11 юли 2008 г.
iDoser - новият виртуален звуков наркотик
iDoser - новият виртуален звуков наркотик
Ново поколение онлайн виртуални звукови наркотици – iDoser, се предлагат от скоро в Интернет. Новината обиколи всички новинарски медии, макар и с оскъдна информация за ефекта и страничните ефекти от „честотния” наркотик, който използва факта, че човешкият мозък работи с импулси.
iDoser няма нищо общо с амфетамини, кокаин, хероин, ЛСД и други традиционни наркотици, но по подобен начин засяга областите на възприятие като слух, баланс, съзнание.
iDoser е виртуален наркотик без дъх, мирис и форма – той е обикновен MP3 файл, който може да се прослуша на компютъра. Продава се като пакет от 76 дози (или 300, по избор), който можете да изтеглите и да инжектирате директно в мозъка чрез един чифт професионални слушалки.
Всяка доза е създадена от отделен аудио файл, съдържащ така наречените бинауралнo генерирани звукови импликации в нискочестотния диапазон.
Не се споменава дали iDozer създава зависимост или нежелани реакции, дали засяга дълготрайно важни зони в мозъка на човека и какъв точно е ефектът от този тип въздействие. Учени провеждат задълбочени изследвания върху бинуарно (binaural) генерираните импликации от доста време насам. Ефектът им като нервен катализатор е повече от безспорен. За да се усети обаче е необходима hi-fi апаратура, а не колонки за 8 лева. Потенциалния инфразвук не е решаващ, а дисонанса в диапазона 443-446Hz.
/http://news.vestnik24.com/lifestyle/lifestyle_602233.html/
Ново поколение онлайн виртуални звукови наркотици – iDoser, се предлагат от скоро в Интернет. Новината обиколи всички новинарски медии, макар и с оскъдна информация за ефекта и страничните ефекти от „честотния” наркотик, който използва факта, че човешкият мозък работи с импулси.
iDoser няма нищо общо с амфетамини, кокаин, хероин, ЛСД и други традиционни наркотици, но по подобен начин засяга областите на възприятие като слух, баланс, съзнание.
iDoser е виртуален наркотик без дъх, мирис и форма – той е обикновен MP3 файл, който може да се прослуша на компютъра. Продава се като пакет от 76 дози (или 300, по избор), който можете да изтеглите и да инжектирате директно в мозъка чрез един чифт професионални слушалки.
Всяка доза е създадена от отделен аудио файл, съдържащ така наречените бинауралнo генерирани звукови импликации в нискочестотния диапазон.
Не се споменава дали iDozer създава зависимост или нежелани реакции, дали засяга дълготрайно важни зони в мозъка на човека и какъв точно е ефектът от този тип въздействие. Учени провеждат задълбочени изследвания върху бинуарно (binaural) генерираните импликации от доста време насам. Ефектът им като нервен катализатор е повече от безспорен. За да се усети обаче е необходима hi-fi апаратура, а не колонки за 8 лева. Потенциалния инфразвук не е решаващ, а дисонанса в диапазона 443-446Hz.
/http://news.vestnik24.com/lifestyle/lifestyle_602233.html/
сряда, 6 февруари 2008 г.
Bъв вътрешността на живите клетки - гигантско електрическо поле
Биофизици откриха, че във вътрешността на живите клетки съществува гигантско електрическо поле
(http://bgfactor.org/index_.php?cm=4&id=14047)
Най-малкият волтметър не е електронно, а фотонно устройство. Това е наночастица от специален оцветител с диаметър само 30 нанометра. Ако той бъде осветен със синя светлина, отдава двоен импулс – зелен и червен цвят. Съотношението между интензивността на тези два цвята зависи от напрежението на електрическото поле в мястото, от което се излъчват т.е. от местоположението на наночастицата.
В една жива клетка могат да бъдат поставени хиляди такива нановолтметъри. Именно такъв опит е направила групата от учени, създатели на волтметъра. Той е дело на изследователи от Мичиганския университет (University of Michigan) ръководени от професор Раул Копелман (Raoul Kopelman). Резултатите от експеримента били удивителни. Оказало се, че в цитозолата, подобна на гел течност, с която е запълнена клетката между плазмената мембрана и ядрото, електическото поле е изключително високо – над 15 милиона волта на метър. За сравнение полето в обикновена къща е 10 волта на метър, а точно под високоволтов далекопровод е около 10 хиляди волта на метър. Това означава, че електрическото поле в клетката е 1500 пъти по-високо от това създавано от високоволтов далекопровод.
“До сега се считаше, че потенциал има само на мембраната на клетката, а вътре в нея поле не съществува. Впрочем, до сега никой не можеше да измери това поле. Сега вече е нужно да се търси механизъмът, който предизивква толкова силно вътрешно поле в живата клетка. Подозирам, че търсенето на този механизъм ще създаде много неприятности на биофизиците” – коментира професор Копелман.
За да се наруши нормалната функция на клетката трябва външно електростатично поле или електромагнитно със съответни параметри да се насложи с вътрешното. Това би се постигнало ако ви се наелектризирват дрехите или стоите в такива полета. Глобалното затопляне е нищо в сравнение с електромагнитното замърсяване. Информирайте се, търсете: electrosmog, EMF, EHS, electrohypersensitivity, taos hum, HAARP
Ха да ви е честит новия "век" в който ще живеете ! ! !
(http://bgfactor.org/index_.php?cm=4&id=14047)
Най-малкият волтметър не е електронно, а фотонно устройство. Това е наночастица от специален оцветител с диаметър само 30 нанометра. Ако той бъде осветен със синя светлина, отдава двоен импулс – зелен и червен цвят. Съотношението между интензивността на тези два цвята зависи от напрежението на електрическото поле в мястото, от което се излъчват т.е. от местоположението на наночастицата.
В една жива клетка могат да бъдат поставени хиляди такива нановолтметъри. Именно такъв опит е направила групата от учени, създатели на волтметъра. Той е дело на изследователи от Мичиганския университет (University of Michigan) ръководени от професор Раул Копелман (Raoul Kopelman). Резултатите от експеримента били удивителни. Оказало се, че в цитозолата, подобна на гел течност, с която е запълнена клетката между плазмената мембрана и ядрото, електическото поле е изключително високо – над 15 милиона волта на метър. За сравнение полето в обикновена къща е 10 волта на метър, а точно под високоволтов далекопровод е около 10 хиляди волта на метър. Това означава, че електрическото поле в клетката е 1500 пъти по-високо от това създавано от високоволтов далекопровод.
“До сега се считаше, че потенциал има само на мембраната на клетката, а вътре в нея поле не съществува. Впрочем, до сега никой не можеше да измери това поле. Сега вече е нужно да се търси механизъмът, който предизивква толкова силно вътрешно поле в живата клетка. Подозирам, че търсенето на този механизъм ще създаде много неприятности на биофизиците” – коментира професор Копелман.
За да се наруши нормалната функция на клетката трябва външно електростатично поле или електромагнитно със съответни параметри да се насложи с вътрешното. Това би се постигнало ако ви се наелектризирват дрехите или стоите в такива полета. Глобалното затопляне е нищо в сравнение с електромагнитното замърсяване. Информирайте се, търсете: electrosmog, EMF, EHS, electrohypersensitivity, taos hum, HAARP
Ха да ви е честит новия "век" в който ще живеете ! ! !
петък, 1 февруари 2008 г.
Получаване на енергия от дъжда
Френски учени създадоха устройство за получаване на енергия от дъжда
(http://bgfactor.org/index_.php?cm=4&id=13926)
Специалистите от френската компания CEA-Leti и Националния политехнически институт в Гренобъл (Institut national polytechnique de Grenoble) провеждат изпитания на устройство, което изработва енергия от дъждовни капки.
Според Томас Джагер (Thomas Jager), един от авторите на разработката, енергията от дъждовни капки позволява да се получи ток за маломощни устройства при липса на слънце.
За да се определи колко електричество може да произведе дъжда учените създали опитна постановка, в която капките вода падат от определена височина върху тънка пластинка от поливинилиденфторид (PVDF). Когато капките удрят пластинката от PVDF с дебелина от 25 микрометра, в нея възникват механични колебания, които генерират електричество.
В резултат от експеримента става ясно, че създадената от установката непрекъсната мощност зависи от размера на капките, честотата им и общото количеството на водата паднала върху пластинката. Данните от експеримента показват, че енергията, която произвежда една капка дъжд е между 2 микроджаула и 1 милиджаул в зависимост от диаметърът й.
Авторите на експеримента твърдят, че подобна система с пластинка, чиято площ е няколко квадратни сантиметра, може да отдава до 10 миливата непрекъсната мощност.
Изследователите предполагат, че тяхната разработка може успешно да се използва за получаване на малки порции безплатна енергия, там където е трудно или много скъпо да се използват батерии.
(http://bgfactor.org/index_.php?cm=4&id=13926)
Специалистите от френската компания CEA-Leti и Националния политехнически институт в Гренобъл (Institut national polytechnique de Grenoble) провеждат изпитания на устройство, което изработва енергия от дъждовни капки.
Според Томас Джагер (Thomas Jager), един от авторите на разработката, енергията от дъждовни капки позволява да се получи ток за маломощни устройства при липса на слънце.
За да се определи колко електричество може да произведе дъжда учените създали опитна постановка, в която капките вода падат от определена височина върху тънка пластинка от поливинилиденфторид (PVDF). Когато капките удрят пластинката от PVDF с дебелина от 25 микрометра, в нея възникват механични колебания, които генерират електричество.
В резултат от експеримента става ясно, че създадената от установката непрекъсната мощност зависи от размера на капките, честотата им и общото количеството на водата паднала върху пластинката. Данните от експеримента показват, че енергията, която произвежда една капка дъжд е между 2 микроджаула и 1 милиджаул в зависимост от диаметърът й.
Авторите на експеримента твърдят, че подобна система с пластинка, чиято площ е няколко квадратни сантиметра, може да отдава до 10 миливата непрекъсната мощност.
Изследователите предполагат, че тяхната разработка може успешно да се използва за получаване на малки порции безплатна енергия, там където е трудно или много скъпо да се използват батерии.
Създадоха най-тъмния материал в света
Тайната на изключително ниската отразяваща способност се крие в размерите и разположението на въглеродни нанотръбички
(http://bgfactor.org/index_.php?cm=4&id=13947)
Изследователи от Райския университет (Rice University) и Ренселърския политехнически институт (Rensselaer Polytechnic Institute) разработиха най-тъмния материал в света. Тънката пластинка, състояща се от въглеродни нанотръбички, отразява само 0,045 процента от падащата върху нея светлина, се съобщава в прессъобщение на университета. Тази стойност е 4 пъти по-малка в сравнение с най-тъмния известен досега материал (никел-фосфатна сплав, чиято повърхност е осеяна с микровдлъбнатини) и около 100 пъти по-малка от отразяващата повърхност на лист черна хартия.
Тайната на изключително ниската отразяваща способност се крие в размерите и разположението на нанотръбичките. Минимизирането на отражението и получаване на максимална стойност на поглъщане на светлината се получава чрез вертикални пористи нанотръбички. Те са разположени върху носещия материал със сравнително малка плътност. Понеже диаметърът на тези нанотръбички е от порядъка на нанометри почти всичката светлина попада между тях и се поглъща от материала.
Автори на откритието са Лидже Ци (Lijie Ci) и Пуликел Аджаян (Pulickel Ajayan). Те планират да кандидатстват със своето изобретение за вписване в Книгата на рекордите “Гинес”. Относно практическото приложение на материала, то в бъдеще той може успешно да се използва за усъвършенстване на слънчевите батерии, телескопите и различни специални покрития.
(http://bgfactor.org/index_.php?cm=4&id=13947)
Изследователи от Райския университет (Rice University) и Ренселърския политехнически институт (Rensselaer Polytechnic Institute) разработиха най-тъмния материал в света. Тънката пластинка, състояща се от въглеродни нанотръбички, отразява само 0,045 процента от падащата върху нея светлина, се съобщава в прессъобщение на университета. Тази стойност е 4 пъти по-малка в сравнение с най-тъмния известен досега материал (никел-фосфатна сплав, чиято повърхност е осеяна с микровдлъбнатини) и около 100 пъти по-малка от отразяващата повърхност на лист черна хартия.
Тайната на изключително ниската отразяваща способност се крие в размерите и разположението на нанотръбичките. Минимизирането на отражението и получаване на максимална стойност на поглъщане на светлината се получава чрез вертикални пористи нанотръбички. Те са разположени върху носещия материал със сравнително малка плътност. Понеже диаметърът на тези нанотръбички е от порядъка на нанометри почти всичката светлина попада между тях и се поглъща от материала.
Автори на откритието са Лидже Ци (Lijie Ci) и Пуликел Аджаян (Pulickel Ajayan). Те планират да кандидатстват със своето изобретение за вписване в Книгата на рекордите “Гинес”. Относно практическото приложение на материала, то в бъдеще той може успешно да се използва за усъвършенстване на слънчевите батерии, телескопите и различни специални покрития.
Колумбиецът Хайме Гарсия запомни 150 000 знака след запетайката в числото пи – 3,14
Колумбиецът Хайме Гарсия запомни 150 000 знака след запетайката в числото пи – 3,14
http://bgfactor.org/index_.php?cm=12&id=13936
Колумбиецът Хайме Гарсия, известен с прозвището си “човека-компютър”, подобри собствения си рекорд за запаметяване. Пред преподаватели и студенти в Университета Комплутенсе в Мадрид, той успя да повтори по памет 150 000 знака след десетичната запетая на числото пи (3,14), което представлява безкрайна непериодична десетична дроб, предава ИТАР-ТАСС.
По време за опита за рекорд били използвани 652 слайда за възпроизвеждането на екрана пред аудиторията на всички запаметени от колумбиеца цифри, които той изреждал с гръб към екрана. Изброяването на всички 150 000 знака отнело 3 дни, съобщава испанската осведомителна агенция EFE. Рекордното постижение на Гарсия било потвърденоот професорите по математика в мадридския университет и заверено от двама нотариуси.
Колумбиецът притежава вече 4 рекорда в Книгата на рекордите “Гинес”, свързани със запаметяване или изчисления и разкри, че скоро смята да постави и пети. Той е в състояние в рамките на 0,15 секунди на извлече корен от 13-та степен на всяко 100-знаково число, или от един поглед да запомни 200-знаково число, след което да го повтори без грешка отляво надясно и отдясно наляво.
“Не съм гений, нито разполагам с някакви суперспособности. Единствените ми отличителни качества са постоянството и упоритостта”, коментира скромно постижението си Гарсия.
http://bgfactor.org/index_.php?cm=12&id=13936
Колумбиецът Хайме Гарсия, известен с прозвището си “човека-компютър”, подобри собствения си рекорд за запаметяване. Пред преподаватели и студенти в Университета Комплутенсе в Мадрид, той успя да повтори по памет 150 000 знака след десетичната запетая на числото пи (3,14), което представлява безкрайна непериодична десетична дроб, предава ИТАР-ТАСС.
По време за опита за рекорд били използвани 652 слайда за възпроизвеждането на екрана пред аудиторията на всички запаметени от колумбиеца цифри, които той изреждал с гръб към екрана. Изброяването на всички 150 000 знака отнело 3 дни, съобщава испанската осведомителна агенция EFE. Рекордното постижение на Гарсия било потвърденоот професорите по математика в мадридския университет и заверено от двама нотариуси.
Колумбиецът притежава вече 4 рекорда в Книгата на рекордите “Гинес”, свързани със запаметяване или изчисления и разкри, че скоро смята да постави и пети. Той е в състояние в рамките на 0,15 секунди на извлече корен от 13-та степен на всяко 100-знаково число, или от един поглед да запомни 200-знаково число, след което да го повтори без грешка отляво надясно и отдясно наляво.
“Не съм гений, нито разполагам с някакви суперспособности. Единствените ми отличителни качества са постоянството и упоритостта”, коментира скромно постижението си Гарсия.
Абу Даби - най-голямата водородна електроцентрала в света
Абу Даби ще строи най-голямата водородна електроцентрала в света
(http://bgfactor.org/index_.php?cm=12&id=13887)
Арабското емирство Абу Даби ще вложи $ 15 млрд. за амбициозен проект за възобновяема и екологически чиста енергия, който трябва да го превърне в лидер на световния пазар за алтернативна енергия, съобщава Reuters. Основата на проекта включва строителството на най-голямата в света водородна електростанция с мощност 500 мегавата.
Голяма част от инвестициите ще отидат за изграждането на първия в света екологически чист град Масдар, който няма да отделя вредни въглеродни емисии и няма да изхвърля никакви отпадъци. Градът, в който ще могат да живеят 15 000 души, ще се превърне и в център на няколко проекта за възобновяема енергия, в т. ч. за сглобяване и използване на слънчеви енергийни панели. В Масдар ще бъде изградена и мрежа за събирането и съхраняването на въглеводородни газове (carbon capture and storage; CCS), които после ще бъдат освобождавани в петролните находища за изпомпването на нефт на повърхността. Принцът-престолонаследник на емирството, шейх Мохамед Бин Зайед Ал Нахаян (Mohammed bin Zayed al-Nahayan) уточни, че строителството на Масдар започва още през януари 2008 г.
Държавната компания за алтернативна енергия на емерството Abu Dhabi Future Energy Company или Masdar ще разполага със 60% дялово участие в изграждането на водородната електроцентрала в едноименния град, като останалите проценти ще се поделят поравно между компаниите BP и Rio Tinto. Инженеринговата част и архитектурния дизайн на проекта ще са готови в края на 2008 г., иточнява изпълнителният директор на Masdar Султан Ал Джабер (Sultan Al Jaber). Изпълнителният директор на BP Alternative Energy Вивиен Кокс (Vivienne Cox) уточнява, че изграждането на централата ще струва $ 2 млрд.
(http://bgfactor.org/index_.php?cm=12&id=13887)
Арабското емирство Абу Даби ще вложи $ 15 млрд. за амбициозен проект за възобновяема и екологически чиста енергия, който трябва да го превърне в лидер на световния пазар за алтернативна енергия, съобщава Reuters. Основата на проекта включва строителството на най-голямата в света водородна електростанция с мощност 500 мегавата.
Голяма част от инвестициите ще отидат за изграждането на първия в света екологически чист град Масдар, който няма да отделя вредни въглеродни емисии и няма да изхвърля никакви отпадъци. Градът, в който ще могат да живеят 15 000 души, ще се превърне и в център на няколко проекта за възобновяема енергия, в т. ч. за сглобяване и използване на слънчеви енергийни панели. В Масдар ще бъде изградена и мрежа за събирането и съхраняването на въглеводородни газове (carbon capture and storage; CCS), които после ще бъдат освобождавани в петролните находища за изпомпването на нефт на повърхността. Принцът-престолонаследник на емирството, шейх Мохамед Бин Зайед Ал Нахаян (Mohammed bin Zayed al-Nahayan) уточни, че строителството на Масдар започва още през януари 2008 г.
Държавната компания за алтернативна енергия на емерството Abu Dhabi Future Energy Company или Masdar ще разполага със 60% дялово участие в изграждането на водородната електроцентрала в едноименния град, като останалите проценти ще се поделят поравно между компаниите BP и Rio Tinto. Инженеринговата част и архитектурния дизайн на проекта ще са готови в края на 2008 г., иточнява изпълнителният директор на Masdar Султан Ал Джабер (Sultan Al Jaber). Изпълнителният директор на BP Alternative Energy Вивиен Кокс (Vivienne Cox) уточнява, че изграждането на централата ще струва $ 2 млрд.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
