102 years ago
петък, 13 март 2015 г.
неделя, 18 септември 2011 г.
Всичко и Нищо (BBC: Everything and Nothing (part 2 - Nothing))
За мен съществуването на квантовите флуктуации противоречи на идеята за Големия Взрив и всъщност я изключва.
BBC: Everything and Nothing (part 2 - Nothing)
If I were to examine a small volume of "empty" space then I could, in principle, know how much energy it contains very precisely. But if I were able to slow time down, the Heisenberg uncertainty principle says that, because I'm looking at a smaller interval of time, I've lost precise information about the exact amount of energy.
If I could examine an even smaller interval of time and an even smaller volume of "empty" space, then Heisenberg's equation suggests that this tiny volume of space could contain enough energy to create particles literally out of nowhere, provided that somehow they went away again very quickly.
Physics was suddenly struggling with a big problem*. The two most important theories that described how the universe worked didn't agree with each other.
On one hand, you had Einstein's Special theory of relativity encapsulated in the famous equation E=mc^2. It was a beautiful, simple and elegant theory that describes the behaviour of things close to the speed of light.
On the other hand, you had Planck's discovery of the quantum and the revolution that followed, describing the bizzare rules of the very, very small.
The problems arose when trying to describe situation where things were small enough for quantum effects to be felt, but travelling fast enough for special relativity to be important.
*Specifically, there were huge problems trying to describe the electron. If both these theories were true, then they should be able to be used together to give a mathematical description of the electron. Otherwise, one or other of these two cornerstones of physics had to be wrong.
In 1928 it was Paul Dirac who finally managed to unite Einstein's special theory of relativity and quantum mechanics. His equation not only described the electron, but something that could be thought of as an anti-electron.
Paul Dirac realized that if "things" and "anti-things" ever met each other they would instantly annihilate, turning all their mass into energy disappearing completely.
Our best theories about the cosmos tell us that the universe sprang from the vacuum creating not only vast amounts of matter, but also anti-matter.
The teeming, seething activity of the vacuum and the quantum fluctuations within it were the seeds which grew into the universe we see today.
The thought is really overwhelming. The idea that an object with billions of stars, like the Milky Way, began life as a quantum fluctuation (fluctuation of the vacuum - an object of sub-microscopic scales) is really mind boggling.
But in the universe we see today, nearly all of the anti-matter seems to have vanished.
Quantum physics provides a natural mechanism, through quantum fluctuations, to see into the early universe with small irregularities** that would later grow to make galaxies.
For every billion of particles of matter and anti-matter which annihilated one was left behind. This little particle is what makes galaxies, stars, planets, us...
We are simply the debris of a huge annihilation of matter and anti-matter.
There is a profound connection between the nothingness from which we originated and the infinite in which we are engulfed.
___
В отговор на Диди
"... *тенденция към усложнение* и такова е устройството на Вселената. ... Тази Вселена, която познаваме е започнала от почти абсолютна простота и става все по-сложна от близо петнайсет милярда години. След още милярд години ще е още по-сложна от днес. След пет милярда, след десет милярда - неизменно ще се усложнява. Тя се движи към... *нещо*. Към някаква върховна сложност. ..."
"Сложността" според мен е постоянна. Не се увеличава или намалява. И съм я сложил в кавички, защото в себе си тя е толкова сложна, колкото и проста.
Евентуално увеличаване или намаляване ще се дължи на... което си избереш от долните:
Дзен
Колкото повече знаеш, толкова по-малко разбираш.
Сократ
Аз знам, че нищо не знам.
Питагор
Питагор го е онагледил преди Сократ, начертавайки пред учениците си два кръга – малък и голям, един в друг.
По–малкият кръг символизира глупака. Той е с малко знания. Допирните му точки са малко и в незнанието си, че съществуват още безброй други неща, си мисли, че е много знаещ.
Обратно на него, умният човек, подобно на големия кръг, е с много допирни точки, респ. с много знания. Колкото повече научава, толкова повече нови и непознати неща открива, за които дори не е предполагал, че ги има. Той осъзнава, че знанието му е съвсем мъничка част от всичко съществуващо, което подлежи на научаване.
Искам да кажа, че...
Разбъркано, кубчето на Рубик всъщност продължава да е подредено.
Пътят от единия край на едно въже до другия му край е праволинеен, независимо дали ще има възли или не.
In everyday life we are used to doubt, to uncertainty. How can we be sure that something is this way or that way? Well, it turns out that nature itself is based on indeterminacy, on uncertainty. The world of quantum physics is a world of uncertainty. It's a world where you can never be sure of what is going to happen. Not because your measurements are not good enough, simply because at a very fundamental level, nature itself is based on uncertainty.
Представи си само колко е красиво, че двете ни най-добри теории, с които възприемаме и разбираме ВСИЧКО** - теорията на Айнщайн и ппринципа на Хайзенберг, в същината си са базирани на относителност и неопределеност***...
**ВСИЧКО = Всичко+Нищо
Тук отново се връщам при Дзен:
Щом множеството може да се сведе до Едно, до какво се свежда Едното?
***красотата на отосителността и неопределеността ми напомнят за Джонатан Ливингстън Чайката:
"...разковничето бе в това Джонатан да престане да се възприема като пленник на едно ограничено тяло, с размах на крилете един метър и предварително програмирани възможности. Важното беше да осъзнае, че неговата истинска природа, съвършена като ненаписано число, живее едновременно навсякъде в пространството и времето."
...
04:30 e, а аз след 20 минути трябва да се събуждам, да си взема душ и сполучливо да пристигна преди 06:00 часа в офиса, защото от 06:00 ми започва смяната... http://www.youtube.com/watch?v=Ua2loiGHZ38
BBC: Everything and Nothing (part 2 - Nothing)
If I were to examine a small volume of "empty" space then I could, in principle, know how much energy it contains very precisely. But if I were able to slow time down, the Heisenberg uncertainty principle says that, because I'm looking at a smaller interval of time, I've lost precise information about the exact amount of energy.
If I could examine an even smaller interval of time and an even smaller volume of "empty" space, then Heisenberg's equation suggests that this tiny volume of space could contain enough energy to create particles literally out of nowhere, provided that somehow they went away again very quickly.
Physics was suddenly struggling with a big problem*. The two most important theories that described how the universe worked didn't agree with each other.
On one hand, you had Einstein's Special theory of relativity encapsulated in the famous equation E=mc^2. It was a beautiful, simple and elegant theory that describes the behaviour of things close to the speed of light.
On the other hand, you had Planck's discovery of the quantum and the revolution that followed, describing the bizzare rules of the very, very small.
The problems arose when trying to describe situation where things were small enough for quantum effects to be felt, but travelling fast enough for special relativity to be important.
*Specifically, there were huge problems trying to describe the electron. If both these theories were true, then they should be able to be used together to give a mathematical description of the electron. Otherwise, one or other of these two cornerstones of physics had to be wrong.
In 1928 it was Paul Dirac who finally managed to unite Einstein's special theory of relativity and quantum mechanics. His equation not only described the electron, but something that could be thought of as an anti-electron.
Paul Dirac realized that if "things" and "anti-things" ever met each other they would instantly annihilate, turning all their mass into energy disappearing completely.
Our best theories about the cosmos tell us that the universe sprang from the vacuum creating not only vast amounts of matter, but also anti-matter.
The teeming, seething activity of the vacuum and the quantum fluctuations within it were the seeds which grew into the universe we see today.
The thought is really overwhelming. The idea that an object with billions of stars, like the Milky Way, began life as a quantum fluctuation (fluctuation of the vacuum - an object of sub-microscopic scales) is really mind boggling.
But in the universe we see today, nearly all of the anti-matter seems to have vanished.
Quantum physics provides a natural mechanism, through quantum fluctuations, to see into the early universe with small irregularities** that would later grow to make galaxies.
For every billion of particles of matter and anti-matter which annihilated one was left behind. This little particle is what makes galaxies, stars, planets, us...
We are simply the debris of a huge annihilation of matter and anti-matter.
There is a profound connection between the nothingness from which we originated and the infinite in which we are engulfed.
___
В отговор на Диди
"... *тенденция към усложнение* и такова е устройството на Вселената. ... Тази Вселена, която познаваме е започнала от почти абсолютна простота и става все по-сложна от близо петнайсет милярда години. След още милярд години ще е още по-сложна от днес. След пет милярда, след десет милярда - неизменно ще се усложнява. Тя се движи към... *нещо*. Към някаква върховна сложност. ..."
"Сложността" според мен е постоянна. Не се увеличава или намалява. И съм я сложил в кавички, защото в себе си тя е толкова сложна, колкото и проста.
Евентуално увеличаване или намаляване ще се дължи на... което си избереш от долните:
Дзен
Колкото повече знаеш, толкова по-малко разбираш.
Сократ
Аз знам, че нищо не знам.
Питагор
Питагор го е онагледил преди Сократ, начертавайки пред учениците си два кръга – малък и голям, един в друг.
По–малкият кръг символизира глупака. Той е с малко знания. Допирните му точки са малко и в незнанието си, че съществуват още безброй други неща, си мисли, че е много знаещ.
Обратно на него, умният човек, подобно на големия кръг, е с много допирни точки, респ. с много знания. Колкото повече научава, толкова повече нови и непознати неща открива, за които дори не е предполагал, че ги има. Той осъзнава, че знанието му е съвсем мъничка част от всичко съществуващо, което подлежи на научаване.
Искам да кажа, че...
Разбъркано, кубчето на Рубик всъщност продължава да е подредено.
Пътят от единия край на едно въже до другия му край е праволинеен, независимо дали ще има възли или не.
In everyday life we are used to doubt, to uncertainty. How can we be sure that something is this way or that way? Well, it turns out that nature itself is based on indeterminacy, on uncertainty. The world of quantum physics is a world of uncertainty. It's a world where you can never be sure of what is going to happen. Not because your measurements are not good enough, simply because at a very fundamental level, nature itself is based on uncertainty.
Представи си само колко е красиво, че двете ни най-добри теории, с които възприемаме и разбираме ВСИЧКО** - теорията на Айнщайн и ппринципа на Хайзенберг, в същината си са базирани на относителност и неопределеност***...
**ВСИЧКО = Всичко+Нищо
Тук отново се връщам при Дзен:
Щом множеството може да се сведе до Едно, до какво се свежда Едното?
***красотата на отосителността и неопределеността ми напомнят за Джонатан Ливингстън Чайката:
"...разковничето бе в това Джонатан да престане да се възприема като пленник на едно ограничено тяло, с размах на крилете един метър и предварително програмирани възможности. Важното беше да осъзнае, че неговата истинска природа, съвършена като ненаписано число, живее едновременно навсякъде в пространството и времето."
...
04:30 e, а аз след 20 минути трябва да се събуждам, да си взема душ и сполучливо да пристигна преди 06:00 часа в офиса, защото от 06:00 ми започва смяната... http://www.youtube.com/watch?v=Ua2loiGHZ38
Sun gazing
Hira Ratan Manek
part 1
http://www.youtube.com/watch?v=zlCJPxxKoaY
part 2
http://www.youtube.com/watch?v=pfCU_VCvc9k
save sun gazing
save sun bathing
drink sun charged water
body requires energy
energy is a must
food is not necessary
our body runs only on energy
the (terrestrial) food that we are taking is nothing but secondary source of sun energy
part 1
http://www.youtube.com/watch?v=zlCJPxxKoaY
part 2
http://www.youtube.com/watch?v=pfCU_VCvc9k
save sun gazing
save sun bathing
drink sun charged water
body requires energy
energy is a must
food is not necessary
our body runs only on energy
the (terrestrial) food that we are taking is nothing but secondary source of sun energy
неделя, 26 юни 2011 г.
The Toulambi (Papua New Guinea)
http://www.youtube.com/watch?v=_cYC7BJ0Zc8
by Jean-Pierre Dutilleaux
For centuries the hill tribes of the Owen Ranmge in Papua, New Guinea have lived in isolation to avoid war. In a landscape of dense tropical rainforests each tribe stays within a well established territory. This explains why some of them have survived into the new millennium without any contact with the outside world.
Others previously known have left their villages to move deeper in the forest to escape conflicts or the religious zeal of evangelical preachers only to be rediscovered and labeled as lost tribes. European explorers first encountered the Toulambi in 1993.
Toulambi Hammer
They were almost entirely decimated by malaria. Modern medicine helped to stop the ravages of the disease. They didn't believe white men existed but if they did, they must be the 'living dead.'
Taking a lot of care with their appearance, the Toulambi men wear a bird from the Cassowary bird through the nose, large necklaces of river shells and bird of paradise feathers in their hair. They must look their best to attract a mate and reproduce. They are hunters and gatherers. The entire tribe moves in uncanny silence for fear of alerting the game. They know the migration trails of animals and the best time of year to find fish, the growing cycles of the palms, bamboo, wild fruits and the roots they rely on. Always on the move. The rhythm of their lives is that of the jungle. It gives them no time to create complex art, to develop science or conceive profound metaphysical philosophies.
Toulambi Pipe
The Toulambi consume wild tobacco heavily. The first transatlantic tribes found by Europeans said the white man gave them alcohol but they got their revenge by giving him tobacco.
The Toulambi are among the very last witnesses of our distant past. When the last tribe is contacted and moved from the Stone Age into the modern world, from being free and masters of their own destiny to being poor and at the lowest level of our western society, it is a part of ourselves that will vanish forever.
http://www.jpdutilleux.com/collections/toulambi.html
by Jean-Pierre Dutilleaux
For centuries the hill tribes of the Owen Ranmge in Papua, New Guinea have lived in isolation to avoid war. In a landscape of dense tropical rainforests each tribe stays within a well established territory. This explains why some of them have survived into the new millennium without any contact with the outside world.
Others previously known have left their villages to move deeper in the forest to escape conflicts or the religious zeal of evangelical preachers only to be rediscovered and labeled as lost tribes. European explorers first encountered the Toulambi in 1993.
Toulambi Hammer
They were almost entirely decimated by malaria. Modern medicine helped to stop the ravages of the disease. They didn't believe white men existed but if they did, they must be the 'living dead.'
Taking a lot of care with their appearance, the Toulambi men wear a bird from the Cassowary bird through the nose, large necklaces of river shells and bird of paradise feathers in their hair. They must look their best to attract a mate and reproduce. They are hunters and gatherers. The entire tribe moves in uncanny silence for fear of alerting the game. They know the migration trails of animals and the best time of year to find fish, the growing cycles of the palms, bamboo, wild fruits and the roots they rely on. Always on the move. The rhythm of their lives is that of the jungle. It gives them no time to create complex art, to develop science or conceive profound metaphysical philosophies.
Toulambi Pipe
The Toulambi consume wild tobacco heavily. The first transatlantic tribes found by Europeans said the white man gave them alcohol but they got their revenge by giving him tobacco.
The Toulambi are among the very last witnesses of our distant past. When the last tribe is contacted and moved from the Stone Age into the modern world, from being free and masters of their own destiny to being poor and at the lowest level of our western society, it is a part of ourselves that will vanish forever.
http://www.jpdutilleux.com/collections/toulambi.html
неделя, 5 юли 2009 г.
Колко струваш?
nice...
Жегата в ранният следобед успява да изпари дори и кръвта ти. Опитвам се да следвам сянката на оживената улица, но това не помага. По улицата бясно се движат коли, задушно е и дробовете сякаш поемат не въздух, а олово.
Спирам за малко за да изчакам светофара. Светва зелената светлина, но краката отказват да продължат напред. Погледът ми е попаднал на един фризер за сладолед и автоматично се понасям в тази посока.
В този миг чувам зад гърба си рязко свирене на спирачки на спирачки и интересът към събитието надделява над желанието да изям всичкия сладолед на света. На средата на пешеходната пътека една възрастна жена е застинала ужасена. По земята са разпръснати някакви документи, а на сантиметри от нея е спрял огромен черен джип.
Вратата на джипа се отваря със замах и пред погледът ми изплува едно видение в бяло и златисто. Нежен аромат разкъсва , миризмата на петролни продукти. Едно русо младо момиче, полюшвайки се на остри като игли токчета се отправя към старата жена. Златистата коса се поклаща в такт с всяка стъпка, а дрехите приличащи по-скоро на тесни ленти, кръстосани тук-там, върху бялата кожа подчертават съвършенството на гледката. Оставам заслепен от гледката. Гласът, излизащ от устните на това видение е мелодичен и прилича на ромоленето на ручей.
- Къде се вреш пред колата бе, краво такава! Знайш ли, какво става, като олющиш боята? Ще те продам с парцалките и пак няма да стигне за ремонта! Що не си седите на село, гдето ви е мястото, а се врете сред хората?
Видението се завърта плавно на място и се понася плавно обратно към джипа. Вратата се затръшва, двигателят изревава и колата заобикаля, женицата на пешеходната пътека. Тя се навежда и припряно събира разпръснатия си багаж и заситня към другия тротоар.
Аз оставам на място, забравил за сладоледа. Гледам дълго в посоката, накъдето изчезна джипа. Колебая се, кое ме е впечатлило повече. Видението, джипът или думите?
Мисля, че все пак са думите. В този живот на всяка крачка някой се опитва да ме купува и продава. Цената е в различни мерни единици, но никога не си бях задавал въпроса, колко струвам.
Реших да попълня тази празнина и се порових в нета.
Резултатите определено ме разочароваха. Оказа се, че търсенето на хора е малко и цените са смешни. За възрастен индивид на 43 години, никой не дава пукната стотинка.
Повече може да се вземе, ако се предложа на части. Търсят се бъбреци, костен мозък, черен дроб, стволови клетки, сухожилия и куп дребни неща. Странно, но мозъкът не се търси. Котират се добре агнешки и свински мозък, но човешкият не е търсен.
Сметнах набързо пазарните цени и се оказа, че при повече късмет и доста пазарлъци мога да взема за себе си, не повече от 50 000 евро. По-малко от един нов джип.
Жалка картинка! В 21 век един човек да струва по-малко от една торба желязо. Или предлагането е голямо, или нещо в ценностната система е сгрешено тотално.
Какво мислите Вие? Колко струвате по пазарни цени?
/http://nyamamideya.blogspot.com/2009/05/blog-post_17.html/
Жегата в ранният следобед успява да изпари дори и кръвта ти. Опитвам се да следвам сянката на оживената улица, но това не помага. По улицата бясно се движат коли, задушно е и дробовете сякаш поемат не въздух, а олово.
Спирам за малко за да изчакам светофара. Светва зелената светлина, но краката отказват да продължат напред. Погледът ми е попаднал на един фризер за сладолед и автоматично се понасям в тази посока.
В този миг чувам зад гърба си рязко свирене на спирачки на спирачки и интересът към събитието надделява над желанието да изям всичкия сладолед на света. На средата на пешеходната пътека една възрастна жена е застинала ужасена. По земята са разпръснати някакви документи, а на сантиметри от нея е спрял огромен черен джип.
Вратата на джипа се отваря със замах и пред погледът ми изплува едно видение в бяло и златисто. Нежен аромат разкъсва , миризмата на петролни продукти. Едно русо младо момиче, полюшвайки се на остри като игли токчета се отправя към старата жена. Златистата коса се поклаща в такт с всяка стъпка, а дрехите приличащи по-скоро на тесни ленти, кръстосани тук-там, върху бялата кожа подчертават съвършенството на гледката. Оставам заслепен от гледката. Гласът, излизащ от устните на това видение е мелодичен и прилича на ромоленето на ручей.
- Къде се вреш пред колата бе, краво такава! Знайш ли, какво става, като олющиш боята? Ще те продам с парцалките и пак няма да стигне за ремонта! Що не си седите на село, гдето ви е мястото, а се врете сред хората?
Видението се завърта плавно на място и се понася плавно обратно към джипа. Вратата се затръшва, двигателят изревава и колата заобикаля, женицата на пешеходната пътека. Тя се навежда и припряно събира разпръснатия си багаж и заситня към другия тротоар.
Аз оставам на място, забравил за сладоледа. Гледам дълго в посоката, накъдето изчезна джипа. Колебая се, кое ме е впечатлило повече. Видението, джипът или думите?
Мисля, че все пак са думите. В този живот на всяка крачка някой се опитва да ме купува и продава. Цената е в различни мерни единици, но никога не си бях задавал въпроса, колко струвам.
Реших да попълня тази празнина и се порових в нета.
Резултатите определено ме разочароваха. Оказа се, че търсенето на хора е малко и цените са смешни. За възрастен индивид на 43 години, никой не дава пукната стотинка.
Повече може да се вземе, ако се предложа на части. Търсят се бъбреци, костен мозък, черен дроб, стволови клетки, сухожилия и куп дребни неща. Странно, но мозъкът не се търси. Котират се добре агнешки и свински мозък, но човешкият не е търсен.
Сметнах набързо пазарните цени и се оказа, че при повече късмет и доста пазарлъци мога да взема за себе си, не повече от 50 000 евро. По-малко от един нов джип.
Жалка картинка! В 21 век един човек да струва по-малко от една торба желязо. Или предлагането е голямо, или нещо в ценностната система е сгрешено тотално.
Какво мислите Вие? Колко струвате по пазарни цени?
/http://nyamamideya.blogspot.com/2009/05/blog-post_17.html/
Разкриха секрета на регенерация на саламандъра
Разкриха секрета на регенерация на саламандъра - той възстановява новите си органи по памет. Вместо да се възвръщат към ембрионалното състояние, клетките на саламандъра помнят и реконструират крайника точно такъв, какъвто е бил преди неговата загуба. Механизма по регенерация на изгубени крайници няма нищо общо с действието на стволовите клетки, установиха учените.
Магическите способности на саламандъра
Способността на тези опашати земноводни да си възстановяват крайниците, дробовете, мозъка, са вълнували хората от хилядолетия - те са изучавани от Аристотел, Волтер, Дарвин.
Когато животното загуби част от тялото си, клетки от повърхностния слой на кожата бързо покриват раната, с така наречения - епителен капак. Например нова лапа се развива за около три седмици.
В края на ХХ век, учените предполагали, че клетките на саламандъра приличат на стволовите, тоест могат да се превръщат във всякакъв орган.
Мартин Крагъл от немския Институт Макс Планк, е открил, че това не така. Заедно с американски колеги е изследвал как мексиканска саламандра Ambystoma mexicanum, си възстановява крайници и органи. Мартин използвал откритието на учените от Калифорнийския университет, които доказали, че клетките бластема на саламандъра са подобни на клетките в развиващите се в крайниците на ембрионите при млекопитаещите, които са способни да обновяват своите крайници, но губят тази способност при появата си на "бял свят".
Изхождайки от идеята, че развитието на крайници от бластема практически повтаря в съкратени срокове тяхното развитие, както при растящите същества. Немските и американските учени разделили опитните животни на две групи. В първите въвели протеин GFP, получен от флоресцираща медуза. При ултравиолетово облъчване този протеин оцветява клетките в зелен цвят, което позволява на учените да проследят произхода на различните клетки и тяхното предназначение. Във втората група въвели клетки с протеин, взет от генно-модифицирани индивиди. На възрастните опитни саламандри са отстранявани части от телата им.
След няколкоседмични наблюдения, биолозите изяснили, че клетките се държат съвсем консервативно - те израстват в тези органи и тъкани от които произхождат. Новите мускулни клетки, възстановяват старите мускулни клетки, новите клетки на кожата, възстановяват само старите клетки на кожата.
"По всяка вероятност, клетките в близост до ампутирания орган се препрограмират, което позволява запускането на ембрионалната програма за формиране на тъканите без връщане към началната полипотенциална клетка" - се отбелязва в статията за изследването, публикувана в списанието Nature.
С други думи, клетките на саламандъра се държат по коренно различен начин в сравнение със стволовите. Ако последните са способни да получат определена "специализация" и да се развият в какъвто и да е орган, то в клетките на саламандъра е заложен принципа на точно копиране (приемственост).
От саламандъра до супермена
Преимуществото на клетките на саламандъра е, че за начало на регенерацията не е необходимо да се преминава през ембрионално състояние - а те изработват точно копие на крайника или органа. Разкриването на тайната на "активните клетки", лекарите ще могат да "отглеждат" за човека откъсната ръка или крак, по метода на саламадъра.
Авторите на изследването са уверени, че откритието им ще спомогне за регенериране на човешки тъкани.
/http://www.vodnazona.com/index.php?etc=news&id=1630&news=%D4%E0%F3%ED%E0&skMID=276/
Магическите способности на саламандъра
Способността на тези опашати земноводни да си възстановяват крайниците, дробовете, мозъка, са вълнували хората от хилядолетия - те са изучавани от Аристотел, Волтер, Дарвин.
Когато животното загуби част от тялото си, клетки от повърхностния слой на кожата бързо покриват раната, с така наречения - епителен капак. Например нова лапа се развива за около три седмици.
В края на ХХ век, учените предполагали, че клетките на саламандъра приличат на стволовите, тоест могат да се превръщат във всякакъв орган.
Мартин Крагъл от немския Институт Макс Планк, е открил, че това не така. Заедно с американски колеги е изследвал как мексиканска саламандра Ambystoma mexicanum, си възстановява крайници и органи. Мартин използвал откритието на учените от Калифорнийския университет, които доказали, че клетките бластема на саламандъра са подобни на клетките в развиващите се в крайниците на ембрионите при млекопитаещите, които са способни да обновяват своите крайници, но губят тази способност при появата си на "бял свят".
Изхождайки от идеята, че развитието на крайници от бластема практически повтаря в съкратени срокове тяхното развитие, както при растящите същества. Немските и американските учени разделили опитните животни на две групи. В първите въвели протеин GFP, получен от флоресцираща медуза. При ултравиолетово облъчване този протеин оцветява клетките в зелен цвят, което позволява на учените да проследят произхода на различните клетки и тяхното предназначение. Във втората група въвели клетки с протеин, взет от генно-модифицирани индивиди. На възрастните опитни саламандри са отстранявани части от телата им.
След няколкоседмични наблюдения, биолозите изяснили, че клетките се държат съвсем консервативно - те израстват в тези органи и тъкани от които произхождат. Новите мускулни клетки, възстановяват старите мускулни клетки, новите клетки на кожата, възстановяват само старите клетки на кожата.
"По всяка вероятност, клетките в близост до ампутирания орган се препрограмират, което позволява запускането на ембрионалната програма за формиране на тъканите без връщане към началната полипотенциална клетка" - се отбелязва в статията за изследването, публикувана в списанието Nature.
С други думи, клетките на саламандъра се държат по коренно различен начин в сравнение със стволовите. Ако последните са способни да получат определена "специализация" и да се развият в какъвто и да е орган, то в клетките на саламандъра е заложен принципа на точно копиране (приемственост).
От саламандъра до супермена
Преимуществото на клетките на саламандъра е, че за начало на регенерацията не е необходимо да се преминава през ембрионално състояние - а те изработват точно копие на крайника или органа. Разкриването на тайната на "активните клетки", лекарите ще могат да "отглеждат" за човека откъсната ръка или крак, по метода на саламадъра.
Авторите на изследването са уверени, че откритието им ще спомогне за регенериране на човешки тъкани.
/http://www.vodnazona.com/index.php?etc=news&id=1630&news=%D4%E0%F3%ED%E0&skMID=276/
петък, 19 декември 2008 г.
Мълнията - ключът към произхода на живота на Земята
http://science.actualno.com/news_189090.html
Повече от 50 години след един от най-прочутите експерименти на всички времена, химическия опит на Милър-Юри, в епруветките се е зародил живот, което показва, че експериментът на Милър-Юри с колбата и електрическата искра е бил по-успешен, отколкото се е предполагало досега.
А също, че мълнията може да е ключът към произхода на живота на Земята, пише сп. "Ню сайънтист". Експертът по произхода на живота Джефри Бада от института по океанография "Скрипс" в Сан Диего, Калифорния, и колегите му са анализирали повторно оригиналните 50-годишни образци, оставени от неговия учител Стенли Милър от Университета в Чикаго, през 1953 г. и 1954 г.
Неговият експеримент е първият, който довежда до образуването на аминокиселини, "тухличките" на протеините, от неорганични молекули и електрическа искра. Екипът на Бада открива със съвременна научна техника повече органични молекули, отколкото е открил Милър.
Освен това Бада доказва, че втори експеримент, който Милър е провел, но никога не е публикувал, предлага най-правдоподобната хипотеза за зараждането на живота на Земята преди около 4 милиарда години.
Милър умира през 2007 г. и Бада, който е един от първите му ученици, наследява съдържанието на неговия кабинет и лаборатория.
През 1953 г. студентът от Чикагския университет Стенли Милър предложил на преподавателя си, лауреата на Нобелова награда Харолд Клейтън Юри да проведат странен експеримент - да възпроизведат в колба условията, при които на Земята е възникнал животът.
Младият учен пускал в колбички и тръбички метан, амоняк, водни пари и водород - газовете, които изхвърлят вулканите. Той възпроизвеждал електрически разряди, имитиращи мълниите, падали на Земята, които според предположенията му, са дали тласък на химическите реакции, довели до появата на живот.
В класическия експеримент на Милър-Юри смес от газове и вода, които според Милър са присъствали в атмосферата на ранната Земя, са били нагрети и "ударени" с електрически ток, за да се имитира мълния.
Това е довело до появата на 5 различими аминокиселини. Една критика към експеримента на Милър е, че схващането му за атмосферата на ранната Земя е било в известна степен погрешно.
Новите открития биха могли да дадат втори живот на експеримента. Условията в колбите на Милър може да не възпроизвеждат условията на цялата земна повърхност, а на малки райони от нея.
Според Бада газовете, чието присъствие Милър предполага, може да са избликнали от многобройните вулкани, с които Земята е била осеяна по това време. Откритията на Бада биха могли да хвърлят светлина върху живота на други планети.
Условията, открити във "вулканичната колба" с електрическа искра, може да са съществували някога на Марс или Титан. Бада разработва уреди, които биха могли да уловят малки количества замръзнали аминокиселини под повърхността на Червената планета. БТА
Повече от 50 години след един от най-прочутите експерименти на всички времена, химическия опит на Милър-Юри, в епруветките се е зародил живот, което показва, че експериментът на Милър-Юри с колбата и електрическата искра е бил по-успешен, отколкото се е предполагало досега.
А също, че мълнията може да е ключът към произхода на живота на Земята, пише сп. "Ню сайънтист". Експертът по произхода на живота Джефри Бада от института по океанография "Скрипс" в Сан Диего, Калифорния, и колегите му са анализирали повторно оригиналните 50-годишни образци, оставени от неговия учител Стенли Милър от Университета в Чикаго, през 1953 г. и 1954 г.
Неговият експеримент е първият, който довежда до образуването на аминокиселини, "тухличките" на протеините, от неорганични молекули и електрическа искра. Екипът на Бада открива със съвременна научна техника повече органични молекули, отколкото е открил Милър.
Освен това Бада доказва, че втори експеримент, който Милър е провел, но никога не е публикувал, предлага най-правдоподобната хипотеза за зараждането на живота на Земята преди около 4 милиарда години.
Милър умира през 2007 г. и Бада, който е един от първите му ученици, наследява съдържанието на неговия кабинет и лаборатория.
През 1953 г. студентът от Чикагския университет Стенли Милър предложил на преподавателя си, лауреата на Нобелова награда Харолд Клейтън Юри да проведат странен експеримент - да възпроизведат в колба условията, при които на Земята е възникнал животът.
Младият учен пускал в колбички и тръбички метан, амоняк, водни пари и водород - газовете, които изхвърлят вулканите. Той възпроизвеждал електрически разряди, имитиращи мълниите, падали на Земята, които според предположенията му, са дали тласък на химическите реакции, довели до появата на живот.
В класическия експеримент на Милър-Юри смес от газове и вода, които според Милър са присъствали в атмосферата на ранната Земя, са били нагрети и "ударени" с електрически ток, за да се имитира мълния.
Това е довело до появата на 5 различими аминокиселини. Една критика към експеримента на Милър е, че схващането му за атмосферата на ранната Земя е било в известна степен погрешно.
Новите открития биха могли да дадат втори живот на експеримента. Условията в колбите на Милър може да не възпроизвеждат условията на цялата земна повърхност, а на малки райони от нея.
Според Бада газовете, чието присъствие Милър предполага, може да са избликнали от многобройните вулкани, с които Земята е била осеяна по това време. Откритията на Бада биха могли да хвърлят светлина върху живота на други планети.
Условията, открити във "вулканичната колба" с електрическа искра, може да са съществували някога на Марс или Титан. Бада разработва уреди, които биха могли да уловят малки количества замръзнали аминокиселини под повърхността на Червената планета. БТА
Абонамент за:
Публикации (Atom)
